Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
София, 02.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2045 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. с вх. № 1032342 /22.08.2013 г. (на Софийски РС) за отмяна на влязло в сила решение № І-47-96 / 10.08.2010 г. по гр.д. № 16104 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о.,47 с-в. Посоченото основание е чл.303,ал.1,т.1 ГПК
Първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 4727 /26.06.2012 г. по гр.д. № 3045 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
Въззивното решение е влязло в сила с постановяването на определение № 576 /19.11.2013 г. по гр.д. № 5194 /2013 г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване.
Молителите твърдят, че приложените от тях три уведомления от 19.08.2013 г. до всеки един от тях за СО – р-н. Л. да се явят на 28.08.2013 г. за изготвяне на акта за непълноти и грешки на имоти с пл.н. 632, 633, 1137 за предстоящо изменение на кадастрален план (к.п.) „Вец С.”, с което ще бъдат отразени действителните размери, местоположение и граници на имота, предмет на спора по гр.д. № 16104 / 2007 г. на СРС и гр.д. № 3045 /2011 г. на СГС.. Тъкмо липсата на подробен к.п. е основният мотив в решението на СГС (стр.4). Приложените писмени доказателства са нови, не са могли да бъдат известни при решаването на делото, т.к. са създадени след приключване на въззивното производство. Те доказват, че ще бъде изготвен акт за непълноти и грешки и ще бъде предложен за подписване на заявителите и пряко заинтересованите лица, след това ще бъде изготвен актуален к.п.. Молителите твърдят, че ще представят допълнително акт за непълноти и грешки.
С допълнителна молба с вх. № 4816 от 26.05.2014 г. молителите са представили и други писмени доказателства, от които в съдебно заседание на 18.06.2014 г. процесуалният им представител иска да бъде приета като доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заповед РД-57-052 /22.05.2014 г. на кмета на Р-н. Л. на СО, за която по същество твърди, че в голяма степен може да допринесе за изясняване на местоположението на имота и на неговите граници. С нея е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост част от имот пл.н. 631, УПИ VІ-631с площ 2008 кв.м. с посочени граници, с площ на частта 1208 кв.м. с посочени граници и имоти с пл.н. 632 и 633 въз основа на влязло в сила решение от 27.09.2011 г. по гр.д. № 1689 /2007 г. на СГС, с което е признато за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на държавата и СО, че молителите са собственици на посочените недвижими имоти.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор и допълнителни бележки оспорва с подробни доводи основателността на молбата за отмяна. Представените уведомления са част от инициирана от самите молители процедура. Процедурното изменение на действащия к.п. не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, т.к. изменението не засяга процесния имот : реална част с площ 933 кв.м., попадаща в южната част на бившия поземлен имот № 631 по к.п. от 1972 г. – 1975 г., регулиран като VІ – 631 с площ 1208 кв.м., а проектът за изменение се отнася до имоти № 632 и 633 по същия к.п. Административната процедура се извършва по силата на решение от 27.09.2011 г. по гр.д. 1689 /2007 г. между молителите и държавата, което не може да се противопостави на [фирма], коeто не е страна по делото. Заинтересованите лица са отказали да подпишат съставения акт за непълноти и грешки, което е основание административният орган да постанови отказ от изменение, което има за последица необходимост молителите да докажат в съдебен спор правата си. Кадастралният план не създава собственост, а се изготвя или променя на основание доказано право на собственост. [фирма] представя заповед № РД -09-196 /14.10.2013 г. на кмета на Р-н. Л. на СО, с което е отказано изменение на к.п. на м. „Вец С.”, състоящо се в попълнени граници на имоти с посочени планоснимачни номера, съответстващи на имоти с пл.н. 632, 633, 1137 и др. и прекратява административната преписка, образувана по заявление от В. И. С. и указва на заявителите, че непълнотите или грешките могат да бъдат отстранени след разрешаването на спора за материално право по съдебен ред.
По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 143 /09.04.2014 г.
По основателността на молбата :
Относно решението, чиято отмяна се иска .
Иска се отмяна на първоинстанционно решение, което е оставено в сила с въззивно решение. От значение е приетото с въззивното решение.
С въззивно решение е оставено в сила решение, с което са отхвърлени искове на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. срещу [фирма] с правно основание 1) чл.108 ЗС и 2) чл.109 ЗС за защита на право на собственост, придобито по давност и реституция по реда на ЗВСОНИ върху недвижим имот от 933 кв.м., съставляващ западната част на УПИ ІХ-1137, кв.38, местността В.- „Вец С.”, по регулационен план на на [населено място], стар имот пл.н. 631, к.л. 572 по к.п. на София от 1972 г., при посочени съседи чрез осъждане на [фирма] да прекрати неоснователно извършваните фактически действия, препятстващи спокойното упражняване на правото на ищците на собственост върху имота и да възстанови имота в първоначалния му вид, като премахне извършените СМР до момента.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че ищците, върху които лежи доказателствената тежест, не доказват своята материалноправна легитимация, не установяват, че наследодателят им е придобил право на собственост върху имота, нито свое право на собственост върху него по твърдените с исковата молба придобивни способи : наследство и реституция поради това, щото липсва идентичност между процесния имот и тези от представените писмени доказателства, което категорично установено и с помощта на технически познания на вещи лица - на единична, две тройни експертизи пред районен съд и експертиза пред въззивен съд, които се кредитират по реда на ал.3 на чл.157 ГПК като компетентни и обективни с кореспонденция към момента на изготвянето с представения по делото доказателствен материал (съответства на този материал). Нито едно вещо лице не установява идентичност по местности, землища при наличие на КП - идентификация по него, съответно на съседи, каквито нито едно вещо лице не установява по делото. Безспорно установено е само, че ищците са наследници на Р. Б., но както за него, така и за наследниците му, доказателства по делото да са придобили процесния недвижим имот по исковата молба на каквито и да било придобивни основания няма.
Въззивният съд е приел, че решение от 27.09.2011 г. по гр.д. № 1689 /2007 г. на СГС, ІV „а” г.о., в сила от 23.03.2012 г. е неотносимо към спора, т.к. е постановено по отношение на молителите като ищци и държавата и СО като ответници и влиза в сила само между същите страни, за същото искане и за същото основание.
Настоящият състав намира молбата за основателна поради следното :
Представените от молителите с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Те са новосъздадени доказателства за нововъзникнали обстоятелства – през 2013 г. и през 2014 г. - след приключване на устните състезания пред въззивния съд в съдебно заседание на 06.06.2012 г., завършили с влязло в сила решение. Новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение и затова не представляват основание за отмяна.
Също така : Обстоятелствата, които се установяват от представените от молителите доказателства, нямат значение за спора – нямат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Първите три доказателства установяват образувана административна процедура, за която ответникът по молбата за отмяна доказва, че не е завършила с постановяване на акт за отстраняване на непълноти и грешки. С представената заповед на кмета е отказано изменение на к.п. на м. „Вец С.”, състоящо се в попълнени граници на имоти с посочени планоснимачни номера, съответстващи на имоти с пл.н. 632, 633, 1137 и др. и прекратява административната преписка.
Т.е. – представените уведомления са за процедура, която не е довела до установяване на право на собственост на молителите върху процесния имот.
С четвъртото доказателство - заповед РД-57-052 /22.05.2014 г. на кмета на Р-н. Л. на СО, е постановено да се отпише от актовите книги за държавна собственост част от имот. С това не се установява собствеността на молителите върху този имот. Също така : заповед РД-57-052 /22.05.2014 г., както е отразено в нея, е съставена въз основа на влязло в сила решение от 27.09.2011 г. по гр.д. № 1689 /2007 г. на СГС, с което е признато за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на държавата и СО, че молителите са собственици на посочените недвижими имоти. Доказателственото значение на заповедта е производно на съдебното решение, посочено като основание за издаването му.
Но съдебно решение от 27.09.2011 г. по гр.д. № 1689 /2007 г. на СГС, ІV „а” г.о., с отбелязване, че е влязло в сила на 23.03.2012 г.., и определение № 221 /23.03.2012 г. по гр.д. № 51 2012 г. на ВКС, І г.о., с което това решение не е допуснато до касационно обжалване, се намират в заверени преписи на л. 51 – 54 и на л.55 - 58 на въззивното дело и са приети като доказателства по делото в съдебно заседание на 06.06.2012 г. Съдебното решение не е ново доказателство, въззивният съд го е обсъдил в мотивите си - приел е за него, че е неотносимо към спора.
От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Насрещната страна претендира разноски в размер на 2 304 лева за процесуално представителство и представя списък за разноски, договор за правна помощ, фактура и банков документ за заплащането на сумата (за заверка на сметката на получателя), с които удостоверява уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение в претендирания размер. Молителите правят възражение за прекомерност (по чл.78,ал5 ГПК). Минималният размер на възнаграждението за защита срещу молбата за отмяна, определен съгласно чл.9,ал.4 вр. чл.7,ал.2,т.2 и § 2а Наредба № 1 /09.07.2004 г. за М. е в размер на 600 лева. Като има предвид фактическата и правната сложност на делото – иска се отмяна на решение, постановено по два иска - с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС с обемен и оспорван доказателствен материал, като молителите са представили доказателства и след подаване на молбата за отмяна, с което са затруднили защитата на насрещната страна, съдът намира, че възражението е основателно за претенцията над 1 800 лева. Следва да се присъди сумата 1 800 лева, а за разликата над този размер до целия претендиран размер искането за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. за отмяна на влязло в сила решение № І-47-96 / 10.08.2010 г. по гр.д. № 16104 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о.,47 с-в., оставено в сила с решение № 4727 /26.06.2012 г. по гр.д. № 3045 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. да заплатят на [фирма] сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство за това производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.