Р Е Ш Е Н И Е № 203 Гр. София, 13 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 637 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Т. И. (чрез адв. С. Г.), против решение № 35 от 11.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1229/ 2012 г. на Софийски апелативен съд с алтернативни искания занеговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на съдебния акт с намаляване на наказанието. Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят обосновал твърденията си за допуснати процесуални нарушения с липсата на отговор по наведените с въззивната жалба възражения, с позоваването на негодни доказателствени средства и с нереализирането на противообществените деяния, за които е осъден. Наказанието счита за несправедливо определено при условията на чл. 54 от НК, без да са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи приложението на института по чл. 55 от НК. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не вземат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение 35 от 11.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1229/ 2012 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъда № 19 от 03.10.2012 г. по н.о.х.д. № 238/ 2012 г., по описа на Врачански окръжен съд, Наказателна колегия, с която подсъдимият Ц. Т. И. бил признат за виновен в това, че за времето от 20.11.2010 год. до 20.09.2011 год. в къща в с.Б., [улица], държал повече от три археологически обекти, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред: общо 86 археологически обекти на обща стойност 974 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева. Подсъдимият бил признат за виновен и в това, че за времето от 01.03.2011 год. до 20.09.2011 год. на същото място, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 год. за извършване на теренни археологически проучвания, противозаконно държал оръдие: метал-детектор (металотърсач), марка “Garret master hunter 5”, с 6 броя батерии “Varta”, 1 бр. акумулаторна батерия, зарядно за батерии, слушалки „HD - 2020”, 2 броя пити “Garret”, черни на цвят и един брой бяла кръгла пита, за които знаел, че били предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК съдът наложил на подсъдимия И. едно общо най-тежкото наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Ц. Т. И. е неоснователна. Въззивната инстанция е подложила на задълбочен и всестранен анализ събраните и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени източници, като е изложила убедителни съображения за тяхната достоверност и надеждност. Описаната фактическа обстановка правилно е изградена в съответствие с доказателствата, разкрити по делото. На възраженията на подсъдимия, подробно развити в писменото допълнение към въззивната жалба, съдът е дал изчерпателен отговор. С основание апелативният съд е отхвърлил недостоверната защитна позиция на подсъдимия за намерените в дома му археологически обекти като част от закрита училищна експозиция. Като не е намерил потвърждение на тезата му в показанията на разпитаните свидетели (бившите директори Е. и Л., и кмета Н.), завишеният брой на археологическите предмети (86 бр.) спрямо училищните експонати (около 20-30), наличието на пръст по част от инкриминираните вещи, обясненията на подсъдимия за намирани от него предмети (без конкретизация), както и съобщеното от майка му пред полицейските служители (Д., Г. и П.) и поемното лице на огледа (Я.), че е купувал част от намерените предмети още в студентските си години, съдебният състав убедително е извел авторството на извършеното престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2 от НК. Металният детектор бил съоръжен с допълнителни пити, батерии и слушалки и откриването му на местопрестъплението заедно с голям брой археологически обекти разкривали съзнанието за противоправното предназначение на техническото пособие, което в съчетание с фактическото държане на инкриминираните предмети извеждат признаците на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Не са допуснати и нарушения при проверката на доказателствените средства. Пропускът да се отрази годината в протокола за оглед не го прави недействителен, тъй като от разпитите на участващите в процесуално-следственото действие лица се потвърждават отразените в документа констатации. Археологическите обекти са били доброволно предадени от подсъдимия, а огледът им преди това е направен в една от стаите на къщата, където са присъствали поемните лица Я. и П.. Подсъдимият е съдействал на разследващите органи, като им е предоставил всички предмети от значение за делото, което не е наложило извършването на претърсване, за да бъдат осигурени поемни лица по-рано. Артефактите са описани с необходимата индивидуализация и липсва съмнение за експертно оценяване на различни от предоставените предмети. Наказанието за всяко едно от деянията е определено в съответствие с конкретната им тежест и с личността на подсъдимия И.. Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства е наложил минимални по размер санкции, които не се явяват несъразмерно тежки на извършените престъпни изяви. Обемът от смекчаващи обстоятелства не налага приложението на института по чл. 55 от НК, поради което наказанието не следва да бъде намалено. Посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Исканията на касатора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието са неоснователни и не подлежат на удовлетворяване. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 11.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1229/ 2012 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.