Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора…………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1971 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 60756/04.11.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4989/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 11562/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени предявените от И. Г. Х. срещу „МЕД ЕКО“ ООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Обжалването е допуснато за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения от касатора „МЕД ЕКО“ ООД въпрос – за приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са изслушани или дадени по негова вина.
По този въпрос съдебната практика е установена (вж. - решение № 226/ 22.05.2012 г. по гр.д. № 917/2011 г., IV г.о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др.), че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля.
Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал.Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. - когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения, или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. При отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен протокол или друг частен документ, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. При доказване на тези обстоятелства, с искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил условието на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193, ал. 2 КТ е неприложим.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
С въззивното решение е прието за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата И. Х. е заемала длъжността „фармацевт магистър, ръководител аптека“ при ответника. Със заповед № 95/20.09.2018 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т. 6 КТ - с дисциплинарно уволнение. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че работодателят не е доказал да е спазил императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ - да поиска обяснения от ищцата за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение. Приел е, че изготвеното от работодателя писмено искане за обяснение не е връчено на служителката при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, тъй като представените документи са оспорени от ищцата, а доколкото същите са частни свидетелстващи документи, те нямат обвързваща доказателствена сила и са негодни да докажат факта на връчване на искането. Направен е извод, че допуснатото нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразността на заповедта и само на това основание уволнението следва да бъде отменено. Като последица от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е уважил и съединените искове за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в периода 31.10.2018г. - 30.04.2019 г. в размер на сумата 4 391,64 лв.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са доводите на касатора, че преди издаването на уволнителната заповед от служителката са поискани писмени обяснения, но такива не са дадени по нейна вина. Изготвеното от работодателя писмено искане за обяснения, не се установява да е връчено на ищцата при условията на отказ да го получи на 12.09.2018 г., удостоверен с подписите на двама свидетели, нито да е изпратено по куриер на 18.09.2018 г. и получено на 20.09.2018 г. Доказателствената тежест да установи, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, е на работодателя. В случая, от лицата, удостоверили с подписа си отказа на Х. да получи искането за обяснения, като свидетел по делото е разпитана В. В., но в показанията й не се съдържат никакви данни за релевантните факти – кога, къде и при какви обстоятелства работодателят е поканил ищцата да даде писмени обяснения; респ., че на 12.09.2018 г. служителката е посетила офиса на дружеството и е отказала да получи писменото искане за даване на обяснения. Правилно въззивният съд е приел, че при оспорване от страна на служителя на представения частен писмен документ (искането за обяснения) в тежест на работодателя е да установи по несъмнен начин фактите и обстоятелствата съдържащи се в него, което в случая не е сторено. Не се установява също искането да е изпратено по куриер на 18.09.2018 г. и да е получено от служителката на 20.09.2018 г. От една страна, това твърдение се прави за първи път с касационната жалба, а от друга – в отговора на исковата молба и в хода на производството ответникът изрично е посочил, че с въпросната куриерска пратка на ищцата са били изпратени други писма – изх.№ 93/18.09.2018 г. и изх.№93-1/18.09.2018 г., а не искането за обяснения.
При липсата на други ангажирани от ответника писмени и гласни доказателства, правилно въззивният съд е приел, че твърдението на работодателя, че е поискал писмени обяснения и е предоставил срок за даването им, е останало недоказано в процеса. Предвид изложеното, въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Ответната страна по касационната жалба е направила искане за присъждане на 1 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Касаторът е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно. При минимално дължим размер на адвокатското възнаграждение – 847.41 лв., изчислен съгласно правилата по чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за М., на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на сумата 900 лв. На касатора, предвид изхода на спора, разноски не се дължат.
По съединената за разглеждане частна жалба вх.№ 293094/26.11.2020 г. на „МЕД ЕКО“ ООД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №263391/29.10.2020 г. в частта, с която е изменено въззивното решение в частта му за разноските, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира следното:
С определението в обжалваната му част въззивният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил И. Х. да заплати на „МЕД ЕКО“ ООД сумата 480.98 лв. разноски за въззивното производство.
Определението е правилно. Посоченият размер на разноските, дължими на дружеството е формиран при съобразяване на предвидените в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС минимални адвокатски възнаграждения за защита по предявените искове (за неоценяемите – 560 лв.; за оценяемите – 639.82 лв.), направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на претендираното възнаграждение от 2 500 лева и съразмерно на отхвърлената част от претенциите (при обжалваем интерес – 7 269.56 лв. и отхвърлена част – 5 464.87 лв. по оценяемите искове по чл.128, т.2 и чл.213, ал.2 КТ). Поради това, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че размерът на дължимите разноски, след редуцирането им по реда на чл.78, ал.5 ГПК, е неправилно определен. Останалите доводи на страната за допуснати от въззивната инстанция очевидни фактически грешки при изчисляването на размера на таксите, дължими от „МЕД ЕКО“ ООД на основание чл.78, ал.6 ГПК, са извън предмета на делото и не могат да се обсъждат в това производство. Ако жалбоподателят счита, че във въззивното решение са допуснати очевидни фактически грешки, същите се отстраняват по реда на чл.247 ГПК от съда, постановил въззивното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 4989 от 14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 11562/2019 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част му по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263391/29.10.2020 г. по възз. гр. д. № 11562/2019 г. в обжалваната част, с която е изменено въззивното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА „МЕД ЕКО“ ООД – [населено място], с ЕИК –[ЕИК], да заплати на И. Г. Х., с ЕГН - [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.