O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 235 София, 19.05.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4517 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 3347/08.10.2019 год. на И. Д. А. и К. А. А., и двамата от [населено място] , общ.Г. обл. Б. , заявена чрез процесуалния представител адв. Н. Т.- АК Б. срещу въззивно Решение № 3425 от 26.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград , в частта по уважените искове по чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда , както и на циментирана / бетонирана част от дворно място , попадащо в УПИ ** от кв. 7 по плана на [населено място] , [община] и в частта , с която на основание чл. 59 ЗЗД са осъдени да заплатят обезщетение в размер на 2194 лв.( две хиляди сто деветдесет и четири лева). С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните оплаквания за неправилност на обжалваното решение касаят необоснованост на извод , че искът за премахване на оградата и бетонираната част от дворното място е иск с правно основание чл. 109 ЗС , предвид на неправилно възприета фактическа обстановка и несъобразяване с релевираните доводи, несъобразяване и едностранна преценка на писмените доказателствата относно наличие на неправомерни действия от страна на ответниците, препятстващи упражняване правото на собственост. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК , както и на основание чл. 280, ал.2 , предл. 3 ГПК . Поддържа се , че в противоречие с практиката на съдилища по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по следните , обусловили изхода на спора , правни въпроси : „ Подлежат ли на премахване обекти, когато в хода на съдебното производство по чл. 109 ЗС е доказано, че е налице законен строеж , а налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство , като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца , за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване / премахване / ; Може ли да се приемат за неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС законно изградени обекти от ответника в чуждия имот ? като касаторът се позовава на Решение № 942/ 07.11.2008 год. по гр.д. 3426/2007 год. на ВКС-I г.о. ; Решение № 1302 / 18.07.2003 год. по гр.д. № 1132/2002 год. на ВКС- IV г.о. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че въпросът : „Следва ли да бъде уважено възражения на ответника с искане за извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК при твърдения за наличието на безспорни доказателства за явно нарушена възстановителна процедура , въз основа на която ищците твърдят , че са собственици на имота, предмет на иска по чл. 109 ЗС ? Може ли да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който по действащия ПУП към момента на възстановяване на собствеността е отреден за „парк- публична собственост „? “ е разрешен в противоречие с практиката на касационния съд по Решение № 71/ 15.07.2015 година по гр.д. № 350/ 2015 год. ВКС- II г.о. ; Решение № 531/ 15.02.2011 год. по гр.д. № 417/2010 год. на ВКС- II г.о. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и по въпроса :“ В случаите , когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа / разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията , който касаят неговото право на собственост от създаденото състояние ? „ , който засяга проблем , визиран по ТР № 4/2015 год. , прието на 06.11.2017 година от ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС . Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по процесуалния въпрос : „ След като е установено , че обектът ,чието премахване е постановено, има функцията на подпорна стена , осигуряваща пълноценното ползване на съседните имоти по предназначение, следва ли тази стена да бъде премахната ? „ с довод , че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Решение № 212 / 17.10.2014 год. по гр.д.№ 2159/2014 год, на ВКС- I г.о. С изложението на касатора е изведен и въпроса : „Когато е установено , че действията на ответника не са извършени в нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми , и същите са извършени преди възстановяване на имота на ищците по реда на ЗСПЗЗ , следва ли да бъдат премахнати , изградените обекти , които се намират във функционална връзка и по отношение на един от обектите е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 ЗС в предходно производство с влязло в сила решение ?“ , но без да се сочи в кое приложно поле следва да бъде извършена селекцията и с оглед на кое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по процесуалния въпрос :“ Длъжен ли въззивният съд да извърши свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства , възражения и доводи на страните ?„ с довод , че е произнесен в противоречие с множество решение на касационния съд , сочейки Решение № 57/02.03.2011 год. по гр.д. № 1416/2010 год. на ВКС III г.о. , Решение № 536/ 19.12.2012 год. по гр.д. № 89/2012 год. на ВКСIV г.о. Наред с поставените въпроси , на базата на които да се извърши селекцията по допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, с изложението се поддържа довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК – а именно поради очевидна неправилност , резултат от постановеното с решението на въззивния съд премахване на законно изградени обекти от страна на ответника , в хипотезата , че „ нарушението „ е установено за извършено преди да се възстанови правото на собственост на ищеца по реда на ЗСПЗЗ, и след като е установено, че обектът, чието премахване е постановено , има функцията на подпорна стена , осигуряваща пълноценното ползване на съседните имоти по предназначение и за необходимостта от това премахване . Очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа и по отношение произнесения иск по чл. 59 ЗЗД. В срока по чл. 287 , ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Е. и П. И., чрез процесуалния им представител адв. И. П.- АК Б. , с който се взема становище , че касационната жалба е неоснователна , както и не са налице предпоставките на закона за допускането и до разглеждане в открито съдебно заседание без конкретни доводи. Претендират се разноски за защитата пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това , и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира : Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на касационния съд намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване . С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК като въззивна инстанция е 1./ потвърдил Решение № 892 от 18.03.2019 година , постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Гоце Делчев в частта , с която е уважен иска на Е. Д. И. и П. С. И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на С.М. , [община] , както и в частта , с която Е. Д. И. и П. С. И. са осъдени да заплатят обезщетение , на основание чл. 59 ЗЗД , за сумата 2 194 лв. за ползата от която са били лишени по отношение на бетонираната част от дворното място; 2./ е обезсилил Решение № 892 от 18.03.2019 година , постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Гоце Делчев в частта , с което е отхвърлена претенцията на Е. и П. И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на част от пристройка към хотел-ресторант , попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на С.М. , [община]; 3./ е отменил Решение № 892 от 18.03.2019 година , постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Гоце Делчев в частта , с която е отхвърлена претенцията на Е. и П. И. по чл. 109 ЗС за премахване на циментираната/ бетонираната част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на С.М. , [община] и е постановил ново решение , с което И. Д. А. и К. А. А. са осъдени да премахнат циментираната/бетонираната част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на С.М. , [община] , на основание чл. 109 ЗС. За да приеме , че заявените искове по чл. 109 ЗС са основателни , с решаващите си мотиви въззивният съд от своя страна приема по отношение на оградата , че се касае до строеж в чужд имот и не се налага изследване на проблема със законността на строежа , за това , че имотът принадлежи на ищците е налице влязло в сила решение и въпросът е разрешен със силата на пресъдено нещо. Приема се , че спорът дали оградата съставлява подпорна стена или не е ирелевантен , тя не е квалифицирана като такава в издаденото разрешение за строеж.Налице е пряко въздействие върху имота на собствениците, без тяхно съгласие и от лица , които нямат право да осъществяват такова въздействие. Относно бетонираната част на дворното място е прието, че съществуването като факт е безспорно и това в достатъчно искът да се уважи, съответно и да се присъди обезщетение за ползата от която е бил лишен собственика за тази част на дворното място. С оглед на тези изложените правни тези с решаващите мотиви на въззивния съд , преценени в контекста на посочената съдебна практика и по-конкретно с дадените разяснения по ТР № 4/2015 год. , прието на 06.11.2017 година от ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС , настоящият състав на касационния съд намира , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите, поставени от касаторите и доформулирани ( в смисъл на обобщение от съда : „ Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство , като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца , за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване / премахване / ; В случаите , когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа / разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията , който касаят неговото право на собственост от създаденото състояние ? при констатацията , че е налице противоречие с разясненията по цитираното тълкувателно решение . Цитираната съдебна практика на отделните състави на ВКС , касаещи решение постанови преди тълкувателното решение не могат да послужат за база на селекцията. Процесуалният въпрос : „ След като е установено , че обектът , чието премахване е постановено, има функцията на подпорна стена , осигуряваща пълноценното ползване на съседните имоти по предназначение, следва ли тази стена да бъде премахната ? „ с довод , че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Решение № 212 / 17.10.2014 год. по гр.д.№ 2159/2014 год, на ВКС- I г.о. не е получил произнасяне в решението на въззивния съд , поради което , доколкото е част от предмета на спора , ще следва да получи отговор по същество, но не може да съставлява основание за преценка относно допускане на касационното обжалване. Въпросът : „Следва ли да бъде уважено възражения на ответника с искане за извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК при твърдения за наличието на безспорни доказателства за явно нарушена възстановителна процедура , въз основа на която ищците твърдят , че са собственици на имота, предмет на иска по чл. 109 ЗС ? Може ли да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който по действащия ПУП към момента на възстановяване на собствеността е отреден за „парк- публична собственост „? “ също не е получил произнасяне с решението на въззивния съд и повдигането му в етапа на селекция като основание за допускане на касационното обжалване , не може да доведе до исканата съпоставка за констатация на противоречие с цитираната практика на ВКС. Процесуалният въпрос :“ Длъжен ли въззивният съд да извърши свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства , възражения и доводи на страните ?“ по естеството си съставлява оплакване за допуснати нарушение при преценка на доказателствата по делото и следва да бъде разгледан при разглеждане на касационната жалба по същество . Доколкото са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, искането за произнасяне относно основание по чл. 280, ал.2 предл3-то ГПК е неотносимо на този етап от касационния контрол. При допускане на касационното обжалване , касаторите дължат да заплатят и пропорционална ДТ , определяща се според цената на заявените претенции- вещни и облигационни, която обща такса в настоящия случай е в размер на сумата 154 лв.( сто петдесет и четири лева ) , вносима в седмичен срок по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата пропорционална ДТ, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. № 3347 /08.10.2019 год. на И. Д. А. и К. А. А., и двамата от [населено място] , общ.Г. обл. Б. , заявена чрез процесуалния представител адв. Н. Т.- АК Б. срещу въззивно Решение № 3425 от 26. 07. 2019 год. , постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград , в частта по уважените искове по чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда , както и на циментирана / бетонирана част от дворно място , попадащо в УПИ ** от кв. 7 по плана на [населено място] , [община] и в частта , с която на основание чл. 59 ЗЗД И. Д. А. и К. А. А. са осъдени да заплатят обезщетение в размер на 2194 лв.( две хиляди сто деветдесет и четири лева). УКАЗВА на И. Д. А. и К. А. А. задължението да се внесе дължимата за касационното обжалване пропорционална ДТ , общо в размер на сумата 154 лв. ( сто петдесет и четири лева ) , в седмичен срок от съобщението до касаторите по сметка на ВКС. При неизпълнение на това задължение , касационното производство ще бъде прекратено. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2020 год. 9 часа , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, чрез публикация в ДВ. Препис от настоящото определение да се изпрати на касаторите за съобщаване на дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: