Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * групиране на наказания * приложение на чл. 68, ал. 1 НК


Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
Град София, 07.12.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Теодора Стамболова

При участието на секретаря Кристина Павлова
В присъствието на прокурора Явор Гебов
Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д.620/10 г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 НПК.
С влязло в сила на 27.09.10 г.определение № 1466/10 г.,постановено по Н.Ч.Д. 2784/10 г.от РС-Плевен, 11 наказателен състав, на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК е определено общо наказание измежду наложени такива по три наказателни производства, приключили с осъдителни съдебни актове срещу В. С. М., като е определено за изнърпяване най-тежкото от тях-шест месеца лишаване от свобода. Постановено е отделно изтърпяване на наказание, наложено със споразумение по Н.О.Х.Д.596/10 г.по описа на РС-Плевен-три месеца лишаване от свобода. На основание чл.68,ал.1 НК така определеното, посочено по-горе общо наказание от шест месеца лишаване от свобода е приведено в изпълнение и е постановено то да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
На 27.10.10 г.е постъпило искане от осъдения /в срок/, с което се иска възобновяване на наказателното производство по посоченото дело и отмяна на определението на РС-Плевен единствено в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.68 НК. Твърди се, че с приложението на тази законова норма е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,довело и до неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват допълнително становище.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази мнението на държавното обвинение и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното:

Искането е неоснователно. В същото се застъпва тезата, че осъждането по извършеното безспорно в изпитателния срок на трите предишни осъждания престъпление, е резултат от постигнато между прокуратурата и осъдения споразумение, но след като в последното не е взето отношение по процесната кумулация и начина на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода, това е недопустимо да бъде направено на по-късен етап с определение по реда на чл.306,ал.1 НК.
Така отразените съображения не намират законова опора и са несъстоятелни. Вярно е, че разпоредбата на чл.383,ал.2 НПК визира конкретни правомощия на одобряващия споразумението съд да се произнася за приложеине на нормата на чл.68 НК, ако са налице условия за нея спрямо подсъдимия. Няма никаква законова пречка обаче това да стане и на по-късен етеп с определение по реда на чл.306,ал.1,т.3 НПК от една страна,ако съдът не го е сторил със споразумението.
От друга, в конкретния случай първостепенният съд е бил изправен пред кумулационно производство, в рамките на което е групирал наказанията по три осъждания, като точно определеното общо наказание е привел в изпълнение на основание чл.68,ал.1 НК. Макар и да не е спомената по нарочен начин нормата на чл.66,ал.1 НК, предвид третираните съдебни действия става ясно, че волята на решаващия съд е била да отложи изтърпяването на така наложеното общо наказание, поради което е намерила приложение разпоредбата на чл.68,ал.1 НК. Съдът е бил суверенен да намери и друго разрешение- да не отложи изтърпяването на определеното общо наказание лишаване от свобода, а директно да определи режим и място за изтърпяването му. Казаното е така, защото при кумулиране на наказания по отделни влезли в сила съдебни актове, решаващият съд самостоятелно преценява дали да отложи изтърпяването на определеното общо наказание лишаване от свобода или да постанови негово ефективно изтърпяване.
В този смисъл не са налице прогласените в нормата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК основания.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. М. за възобновяване на Н.Ч.Д.2784/10 г.по описа на РС-Плевен,11 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/