Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 28.03.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7283 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молбата на Н. А. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 29.06.2012 год., поправено с решение от 3.08.2012 год., двете по гр. д. № 253/2011 год. на Свиленградския районен съд, потвърдено с решение от 7.11.2012 год. по гр. д. № 712/2012 год. на Хасковския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявения от съпругата му С. Н. К. отрицателен установителен иск против М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., С. В. Г., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х., П. Г. А. и К. В. Х. за признаване, че същите не са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ ХІ-2834, 2890 в кв. 67А, в строителните граници на [населено място], на адрес [улица], целият с площ 102 кв. м., при описаните в решението граници, който имот е обект на принудително изпълнение по изп. д. № 16/2009 год. на ДСИ-гр. С.. Молителят се позовава на основанието по чл. 304 ГПК, с твърдения, че влязлото в сила решение има сила и спрямо него, тъй като имотът, предмет на спора, е съпружеска имуществена общност като придобит по време на брака му с ищцата С. К. на основание давностно владение в периода 1993-2005 год. Поради вещноправния характер на спора относно имот в съпружеска имуществена общност молителят е следвало да бъде конституиран като необходим другар в производството, което не е сторено, поради което и поради обвързващата го сила на решението иска неговата отмяна. Ответниците по молбата за отмяна не са взели становище, с изключение С. К., която чрез пълномощника й адв. В. счита същата за основателна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила от деня, в който е станал необжалваем актът, с който подадената касационна жалба против въззивното решение е оставена без разглеждане, като недопустима, т. е. от 20.05.2013 год. с постановяване на определението по ч. гр. д. № 2453/2013 год. І г. о. ВКС. Както е прието и в определението по допускане разглеждането на молбата за отмяна, същата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е и основателна. Молителят не е бил конституиран като страна в производството, образувано по предявения от С. К. отрицателен установителен иск за собственост на описания имот, предмет на спора, за който ищцата е поддържала да е изключителен собственик на основание давностно владение в периода от 1993 год. до 2005 год., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. С това е обосновала правния си интерес от предявяването на иска за установяване, че ответниците не са собственици на имота, предмет на принудително изпълнение по образувано изпълнително производство. Ищцата е била в брак с молителя, сключен на 2.10.1977 год., видно от представеното заверено копие от удостоверение за граждански брак от същата дата на Г. – [населено място], поради което и с оглед твърдяното и констатирано в нотариалния акт от 2005 год. придобивно основание имотът е включен в режим на съпружеската имуществена общност, съгласно чл. 19 СК /отм./. Това обосновава наличието на необходимо другарство за двамата съпрузи по искове за собственост с предмет този имот, тъй като с оглед естеството на спорното право решението трябва да е еднакво за двамата съпрузи /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Постановеното с участието на единия съпруг влязло в сила решение обвързва и неучаствалия в това производство съпруг, поради което и защитата на правата на последния се реализира с искането за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с него са преклудирани и незаявените от него доводи. Поради това и подадената на основание чл. 304 ГПК молба за отмяна е основателна и следва да се уважи, като се отмени влязлото в сила решение и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на молителя, като задължителен необходим другар на ищцата /ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 6/. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и направените в настоящето производство разноски, съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 189 от 29.06.2012 год., поправено с решение № 680 от 3.08.2012 год., постановени по гр. д. № 253/2011 год. на Свиленградския районен съд, потвърдено с решение № 312 от 7.11.2012 год. по гр. д. № 712/2012 год. на Хасковския окръжен съд, по подадената от Н. А. К. от [населено място] молба, на основание чл. 304 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Свиленградския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: