9 Р Е Ш Е Н И Е № 50015 гр. София, 26.06.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2739/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агромонтаж“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 571 от 03.09.2021 г., постановено по в. т. д. № 303/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260040 от 11.01.2021 г. по т. д. № 953/2021 г. на Софийски градски съд и е осъдено „Агромонтаж“ ЕООД да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ държавна такса за въззивното производство в размер на 8 500 лв. С първоинстанционното решение, по предявени от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /в несъстоятелност/ искове, е обявено за недействително на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ извършеното на 04.02.2019 г. прихващане на вземане на „Прима транс сол“ ЕООД в размер на 425 000 лв. за връщане на платен аванс по договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. с негови насрещни задължения към „Агромонтаж“ ЕООД и е осъдено „Агромонтаж“ ЕООД да върне на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ сумата 425 000 лв., както и да заплати държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на 17 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил липсата на правен интерес за синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ от водене на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Излагат се доводи, че в предмета на търсената с иска защита е въведена само недействителност на прихващането като едностранно извършена от длъжника в производство по несъстоятелност сделка, без да се твърди недействителност и на едновременно извършеното от „Агромонтаж“ ЕООД прихващане, обективирано в двустранно подписан споразумителен протокол от 04.02.2019 г. Навеждат се аргументи, че при наличие на направени от двете страни по споразумителния протокол изявления за прихващане заличаването на погасителния ефект на прихващането предполага атакуване и на двете изявления; След като синдикът е предявил само иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване недействителност на изявлението за прихващане на длъжника и не е оспорил като недействително на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ изявлението за прихващане на кредитора „Агромонтаж“ ЕООД, последното е породило погасителен ефект и правната сфера на кредитора е останала непроменена, поради което дори да бъде уважен искът по чл. 645, ал. 4 ТЗ, синдикът не би могъл да постигне крайната цел на търсената с него защита и да проведе успешно осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата, предмет на споразумението за прихващане. Ответникът по касация „Прима транс сол“ ЕООД /н./ със седалище в [населено място] не заявява становище по касационната жалба. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ - Н. Н., който оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила. В проведеното открито съдебно заседание синдикът поддържа заявеното в отговора становище като излага допълнителни съображения за отсъствие на правнорелевантна връзка между правния интерес от воденето на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ и предявяването на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ за оспорване на извършеното от кредитора „Агромонтаж“ ЕООД прихващане. Независимо от становището си, синдикът е представил копие от адресирана до Софийски градски съд искова молба вх. № 16806/21.02.2021 г., с която е предявил срещу „Агромонтаж“ ЕООД и „Прима транс сол“ ЕООД /н./ иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ на прихващането, извършено от „Агромонтаж“ ЕООД със споразумението от 04.02.2019 г. С определение № 50688 от 09.12.2022 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение по реда на чл.290 ГПК във връзка с доводите в касационната жалба за липса на правен интерес за синдика от водене на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството по т. д. № 953/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Н. Н., действащ в качеството на синдик на „Прима транс сол“ ЕООД /н./, с която е предявен иск срещу „Прима транс сол“ ЕООД /н./ и „Агромонтаж“ ЕООД за обявяване за недействително на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ на прихващане, извършено с изявление по т.4 от подписан на 04.02.2019 г. споразумителен протокол., на вземане на дружеството в размер на 425 000 лв. с негови задължения към „Агромонтаж“ ЕООД по т.2 и т.3 на споразумението. С иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ е съединен и осъдителен иск срещу „Агромонтаж“ ЕООД за връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ на сумата 425 000 лв., предмет на оспореното прихващане. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил предявените от синдика искове. Сезиран с въззивна жалба от „Агромонтаж“ ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че : С решение от 27.05.2019 г. по т. д. № 2278/2018 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Прима транс сол“ ЕООД с начална дата 31.12.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Преди постановяване на решението, но след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, е сключено споразумение по протокол от 04.12.2019 г. между „Прима транс сол“ ЕООД и „Агромонтаж“ ЕООД, с което двете дружества са установили в отношенията помежду си, че с договор за доставка от 03.04.2017 г. „Агромонтаж“ ЕООД е поело задължение да достави на „Прима транс сол“ ЕООД оборудване, предназначено за „Предприятие за изкупуване и съхранение на билки и ядкови плодове“ в [населено място], собственост на „Плантабул“ ООД, а „Прима транс сол“ ЕООД е заплатило аванс в размер на 425 000 лв. с ДДС; Договорът е прекратен по общо съгласие на страните със споразумение от 31.03.2018 г., с което „Агромонтаж“ ЕООД се е задължило да върне на „Прима транс сол“ ЕООД получения аванс от 425 000 лв., а „Прима транс сол“ ЕООД - да възстанови на „Агромонтаж“ ЕООД сумата 310 680 лв., представляваща равностойност на доставеното в изпълнение на договора оборудване, върху което „Плантабул“ ЕООД упражнява право на задържане; По друг договор за доставка на оборудване от 31.07.2017 г., който не е изпълнен от страна на „Прима транс сол“ ЕООД, е възникнало вземане на „Агромонтаж“ ЕООД към „Прима транс сол“ ЕООД за връщане на авансово платена сума в размер на 1 408 197.60 лв. След установяване на съществуващите насрещни еднородни вземания двете дружества са постигнали съгласие, обективирано в т. 4 на споразумителния протокол, да прихванат вземанията си при условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и същите да се считат за погасени до размер на по-малкото от тях. В т.5 на протокола е уговорено, че в едномесечен срок „Прима транс сол“ ЕООД ще заплати на „Агромонтаж“ ЕООД сумата 982 697.59 лв. - остатък от дълга след извършеното прихващане. За да разреши спора, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД обективно съединени искове. Съпоставяйки определената в решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност на „Прима транс сол“ ЕООД - 31.12.2017 г., и датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ - 29.10.2018 г., въззивният съд е приел, че оспорваното от синдика прихващане попада в темпоралните граници на уредената в чл. 645, ал. 4 ТЗ относителна недействителност. Въз основа на фактите по делото съдът е достигнал до извод, че е изпълнен фактическият състав на чл. 645, ал. 4 ТЗ, тъй като с протокола от 04.02.2019 г. страните са постигнали съгласие за извършване на договорно прихващане, което е допустимо с оглед прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и диспозитивния характер на правната уредба на прихващането, като са признали съществуването на насрещните си вземания, т. е. тяхната ликвидност, и са се съгласили вземанията да бъдат погасени до размер на по - малкото вземане на „Прима транс сол“ ЕООД за сумата 425 000 лв.; Вследствие на постигнатите договорености и наличието на законовите предпоставки за прихващане споразумението за прихващане е породило целения правопогасяващ ефект. Обстоятелството, че прихващането е осъществено чрез договор между страните, е преценено от въззивния съд като ирелевантно за приложимостта на чл. 645, ал. 4 ТЗ с мотив, че и в този случай погасителното действие на прихващането е резултат от съдържащото се в споразумителния протокол изявление на длъжника в качеството му на носител на активното вземане. В съответствие с така възприетите разрешения въззивният съд се е произнесъл, че са налице предпоставките на чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване на извършеното от „Прима транс сол“ ЕООД прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството, а като последица от това и за уважаване на предявения от синдика иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Агромонтаж“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ сумата 425 000 лв. Решението на въззивния съд е валидно, но недопустимо. Основателни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявените от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ искове - правен интерес от търсената с исковете съдебна защита. Прихващането, чиято правна уредба се съдържа в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, е способ за погасяване на насрещни еднородни задължения за пари или заместими вещи. По правило прихващането може да се извърши с едностранно изявление на всяко от задължените лица, което при извънсъдебното прихващане има безусловен характер, и ако вземането на прихващащия (т. нар. активно вземане) е ликвидно и изискуемо, с достигане на изявлението до насрещната страна в правоотношението двете насрещни вземания се погасяват с обратно действие до размер на по-малкото от тях, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД (т.1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2020 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В границите на уредената от чл.9 ЗЗД свобода на договарянето прихващането може да се осъществи и чрез споразумение между лицата, които си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. Споразумението за прихващане предполага насрещни съвпадащи волеизявления на договарящите страни, насочени към постигане на една обща цел - погасяване на вземанията, които страните си дължат взаимно по силата на валидно възникнали и обвързващи ги правоотношения, до размер на по-малкото от тях. Когато прихващането е уговорено в споразумение/договор, пораждането на правните последици по чл. 104 ЗЗД е резултат от съвпадащите волеизявления на двете страни, поради което заличаването на погасителния ефект на прихващането е възможно само чрез едновременна „отмяна“ на правните последици на насрещните волеизявления, т. е. на общото съгласие на страните техните насрещни вземания/задължения да бъдат компенсирани и погасени чрез прихващане до размер на по - малкото. За целите на производството по несъстоятелност законодателят е предвидил възможност при изрично уредени предпоставки да се оспорват по исков ред прихващания, за които може да се приеме, че са довели до накърняване на масата на несъстоятелността на длъжника в производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 645, ал. 4 ТЗ, прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. В случай, че прихващането е извършено от кредитор на длъжника, то може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиването на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност - чл. 645, ал. 3 ТЗ. Предявяването на иск по чл.645 ТЗ за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е правомощие на синдика, което трябва да бъде упражнено пред съда по несъстоятелност в преклузивен срок, посочен в чл. 649, ал. 1 ТЗ - една година от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ; Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, срокът тече от извършване на прихващането. При бездействие на синдика иск по чл. 645 ТЗ може да бъде предявен от всеки кредитор на несъстоятелността в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ, едновременно с исковете по чл. 645 ТЗ синдикът, съответно кредиторът, може да предяви и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността с вземанията, предмет на оспореното прихващане. Попълването на масата на несъстоятелността е крайната цел, за чието постигане са уредени исковете по чл. 645 ТЗ, и тя е определяща за наличието на правен интерес от тяхното предявяване и поддържане пред съда. Разпоредбите на чл. 645, ал. 4 и ал. 3 ТЗ уреждат обичайната хипотеза на прихващане, извършено чрез едностранно изявление на длъжника, съответно на кредитора, в която за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е достатъчно да се докажат елементите от фактическия състав на съответната разпоредба, квалифицираща прихващането като недействително спрямо кредиторите. Вследствие уважаването на иска по чл. 645, ал. 3 или ал. 4 ТЗ се заличава погасителният ефект на прихващането и вземането/вещта, предмет на прихващане, подлежи на връщане в масата на несъстоятелността по повод на предявен от синдика, а при негово бездействие - от всеки кредитор на несъстоятелността, осъдителен иск. В специфичната хипотеза, в която прихващането е уговорено чрез споразумение/договор между длъжника и негов кредитор, заличаването на погасителния ефект на прихващането като необходимо условие за попълване на масата на несъстоятелността с парите или вещите, предмет на прихващането, е възможно само при едновременно признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на насрещните изявления за прихващане на двете договарящи страни, тъй като самото прихващане е последица от постигнато общо съгласие на страните вземанията им да бъдат погасени на основание чл. 104 ЗЗД до размер на по-малкото от тях. Поради обвързаността на двете изявления, формиращи съдържанието на споразумението за прихващане, синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, има правен интерес да предяви иск по чл. 654, ал. 4 ТЗ за оспорване на извършеното от длъжника прихващане само ако оспори като недействително на основание чл. 654, ал. 3 ТЗ и прихващането, извършено от кредитора, и обратното. В противен случай правен интерес не съществува, тъй като обявяването за недействително само на прихващането на едната страна няма да доведе до отпадане на погасителния ефект на договорното прихващане с последица връщане в масата на несъстоятелността на вземането, предмет на извършеното от длъжника прихващане. В преклузивния срок по чл. 645, ал. 4 ТЗ синдикът на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ е предявил иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено от дружеството - длъжник в производство по несъстоятелност, чрез сключване на споразумението от 04.02.2019 г. с „Агромонтаж“ ЕООД. В исковата молба липсват твърдения относно предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ за недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на съдържащото се в споразумението изявление за прихващане на кредитора „Агромонтаж“ ЕООД, както и петитум за обявяването му за недействително на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, респ. за обявяване за недействително на споразумението от 04.02.2019 г. като единство от насрещни съвпадащи волеизявления на договарящите страни за погасяване чрез прихващане на насрещните им вземания. Предвид липсата на надлежно предприето оспорване на изявлението за прихващане на кредитора, самостоятелното водене на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ е лишено от правен интерес, тъй като и в случай на неговото уважаване погасителният ефект на прихващането, настъпило като последица от постигнатото чрез сключване на споразумението от 04.02.2019 г. общо съгласие на длъжника и на кредитора, няма да бъде заличен, а това ще препятства постигането на крайната цел, присъща на исковата защита по чл. 645 ТЗ - попълване на масата на несъстоятелността с вземанията, предмет на прихващане. Отсъствието на правен интерес обуславя недопустимост на предявения от синдика иск по чл. 645, ал.4 ТЗ, както и на обусловения осъдителен иск по чл. 55, ал. ЗЗД, а оттук - и на решенията на инстанциите по същество, с които след разглеждане на спора по същество исковете са уважени. Представените от синдика доказателства за предявяване в отделно производство на иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване на прихващането, извършено от „Агромонтаж“ ЕООД със споразумението от 04.02.2019 г., за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./, не променят извода за недопустимост на предявените по настоящото дело искове с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ и чл.55, ал.1 ЗЗД. Процесуалната възможност за сезиране на съда с иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ е обвързана с предвиден в чл. 649, ал. 1 ТЗ преклузивен срок, след изтичането на който защитата по чл. 645, ал. 3 ТЗ не може да бъде реализирана. От данните по делото е видно, че в случая едногодишният срок по чл. 649, ал.1 ТЗ е започнал да тече на 27.05.2019 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Прима транс сол“ ЕООД) и е изтекъл значително време преди датата на предявяване на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ с подадената пред Софийски градски съд искова молба вх. № 16806 - 21.02.2023 г., което означава, че изявлението за прихващане от страна на „Агромонтаж“ ЕООД, обективирано в споразумението от 04.02.2019 г., не е оспорено надлежно от синдика с иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Пропускането на срока е констатирано изрично от Софийски градски съд в определение № 638/24.02.2023 г. по т. д. № 366/2023 г., с което е прекратено образуваното по исковата молба на синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ производство поради недопустимост на предявения с нея иск. Неоснователни са доводите на синдика, изложени в хода на устните състезания пред касационната инстанция, че правният интерес от водене на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ не може да се обвързва с изискване за едновременно предявяване и на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, тъй като защитата с двата иска и положителният изход на спора по всеки от тях са обусловени от различни предпоставки, поради което съвместното им завеждане и разглеждането им в едно производство „ще доведе до пълен хаос“. Разпоредбите на чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ уреждат различни хипотези на относителна недействителност на прихващания с вземания и вещи от масата на несъстоятелността, поради което при извършени от кредитор и от длъжник в производство по несъстоятелност прихващания законът не поставя условие те са бъдат оспорвани едновременно по исков ред като недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В конкретния случай обаче необходимостта от едновременно предявяване на исковете по чл. 645, ал. 4 и ал. 3 ТЗ произтича от специфичния начин, по който е извършено оспореното от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ прихващане - чрез договорно споразумение с кредитора „Агромонтаж“ ЕООД. Договорният характер на прихващането препятства възможността уговореното от страните погасяване на насрещните им вземания посредством компенсация да бъде „отменено“ (да отпадне) като последица от обявяване за недействително на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ само на изявлението за прихващане, извършено от длъжника, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността с предмета на прихващането. Крайната цел, присъща на уредената в чл. 645 ТЗ съдебна защита, е постижима само при едновременно оспорване и на изявлението за прихващане от страна на кредитора - чл. 645, ал. 3 ТЗ, като елемент от единното съдържание на споразумението за прихващане, в резултат на което е настъпил погасителният ефект на уговореното от длъжника и кредитора прихващане. Поради това пропускът на синдика да оспори в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ и двете прихващания изключва правния интерес от търсената с иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ защита, която дори да бъде дадена от съда, няма да осигури попълване на масата на несъстоятелността. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, с което са уважени исковете по чл. 645, ал.4 ТЗ и чл.55, ал.1 ЗЗД, следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено. На основание чл.649, ал.6 ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ следва да бъде възложена дължимата за производството пред трите съдебни инстанции държавна такса в размер общо на 34 030 лв. Ответникът „Агромонтаж“ ЕООД не е представил доказателства за извършени по делото разноски, поради което разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 571 от 03.09.2021 г., постановено по в. т. д. № 303/2021 г. на Апелативен съд - София, както и потвърденото с него решение № 260040 от 11.01.2021 г. по т. д. № 953/2021 г. на Софийски градски съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /в несъстоятелност/ против „Прима транс сол“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] и „Агромонтаж“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] искове за обявяване за недействително на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ извършеното прихващане по т.4 от споразумение по протокол от 04.02.2019 г. на вземане на „Прима транс сол“ ЕООД в размер на 425 000 лв. за връщане на платен аванс по договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. с негови насрещни задължения към „Агромонтаж“ ЕООД и за осъждане на „Агромонтаж“ ЕООД да върне на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“ ЕООД /н./ сумата 425 000 лв. ОСЪЖДА „Прима транс сол“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 34 030 (тридесет и четири хиляди и тридесет) лв. - държавна такса, съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :