Р Е Ш Е Н И Е № 98/2020 г. гр. София, 02.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 334 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. Х. Б. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Т. С. от С. АК, против въззивното решение от 4.07.2019 год. по гр. д. № 603/2018 год. на Софийския окръжен съд в частите му, с които е: - обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и - обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността. В тези части въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 382 от 16.07.2020 год. по настоящето дело, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК. Касаторката поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в тези му части поради несъобразяване с допуснатото изменение в размерите на претенциите й срещу съделителите Т. С., М. С., Й. Д. и О. Ц.. Иска се отмяна на въззивното решение в тези му части. От ответниците Т. С., чрез адв. В. М. оспорва жалбата, а М. С. поддържа обратното становище, останалите не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. Х. Б. срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността. За да постанови този резултат въззивният съд приел, че произнасянето на районния съд е в отклонение от принципа на диспозитивното начало за разликата над претендираните срещу всеки от ответниците суми за извършените от ищцата подобрения в делбения имот, но тъй като решението е обжалвано само в отхвърлителната му част, то само в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл. 271, ал.3 ГПК. Тези съображения са изложени относно претенциите на Ц. Б. срещу М. С. С. и срещу Й. Д. и О. Ц., като наследници на Й. В., като е посочено, че размерът на претенцията срещу първата възлиза на сумата 2 500 лв., а срещу последните двама – за сумата 4 800 лв. По отношение претенцията срещу Т. С. въззивният съд приел, че произнасянето е в рамките на предявения иск за сумата от 4 800 лв., като за разликата от уважения размер 2 777.37 лв. до пълния предявен размер дори не е налице постановен отхвърлителен диспозитив. Независимо от горните съображения, въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба на Ц. Б. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска й за подобрения срещу М. С. С.. Произнесъл се е обаче по иска й срещу Т. С., като е обезсилил частично първоинстанционното решение. Въз основа данните по делото за заявените първоначални претенции за извършени от Ц. Б. подобрения в делбения имот и предприетото уточнение на същите въз основа на прието заключение на оценителна техническа експертиза в съдебното заседание на 25.01.2018 год. пред районния съд – Елин Пелин, оплакването в касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатите до разглеждане части е основателно. Видно от съдебния протокол от заседанието на горната дата размерът на претенциите срещу ответниците е конкретизиран в посочените размери – срещу Т. С. и М. С. – по 2 864.86 лв., срещу Й. Г. и О. Ц. – 14 324.38 лв. Увеличаването или намаляването на размера на иска представлява изменение на същия, като съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК то е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. До горните размери на претенциите съдът е дължал произнасяне, поради което и въззивното решение, с което е прието, че е налице недопустимо произнасяне за посочената разлика, е неправилно поради допуснато процесуално нарушение. Същото следва да се отмени в тази му част и делото се върне за произнасяне от друг състав на въззивния съд по заявените претенции за извършените от касаторката подобрения в делбения имот. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 259 от 4.07.2019 год. по гр. д. № 603/2018 год. на Софийския окръжен съд в частите му, с които е обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. Х. Б. срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 12 по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., последният чрез законния му представител С. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността, и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в горните части от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: