О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 София, 14 март 2024 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА с участието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Грозева к.ч.н.д. № 233/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане № 71/01.03.2024 г. по н.о.х.д. № 79/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС с искане да бъде променена местната подсъдност. Основа на разпореждането е констатацията, че само подсъдимият и един от общо деветимата свидетели по делото е с местожителство в обл. /област/. Отбелязано е, че петима свидетели са с местоживеене в [населено място], обл. /област/, двама са с местоживеене в [населено място], обл. /област/, и един е с местоживеене в [населено място]. Посоченото, според сезиращата юрисдикция, обосновава наличие на критерия „преобладаващ брой лица с местоживеене и адресна регистрация в района на Окръжен съд – Кърджали и в близост до него“, въз основа на което до ВКС се отправя предложение делото да бъде изпратено за разглеждане по същество на Окръжен съд – Кърджали. Прокурорът изразява писмено становище, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като с промяна на подсъдността ще се постигне процесуална икономия, улеснение на процедурата по призоваване и явяването на призованите лица. Посочва, че не съществуват никакви основания или конкретни съображения, на базата на които биха могли да се аргументират пречки за разглеждане на делото от Окръжен съд – Кърджали. Като се запозна с материалите по делото, съдът установи: По внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Ямбол срещу Р. П. Н. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК е образувано н.о.х.д. № 145/2021 г. пред местно компетентния, съгласно чл. 36, ал. 1 вр. чл. 42, ал. 1 НПК, Окръжен съд – Ямбол. По това дело е постановена присъда, която е била предмет на проверка по в.н.о.х.д. № 222/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Въззивната инстанция е отменила присъдата и върнала делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Ямбол поради констатирани нарушения на процесуалните правила, извън тези за подсъдността. Така в този съд е образувано н.о.х.д. № 79/2024 г. по което е постановено иницииращото настоящото производство разпореждане. След изследване на процесуалното развитие на наказателното производство ВКС намира, че искането на изпращащия съд е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по същество, с оглед следното: От една страна, ОС- Ямбол, действащ за втори път като първа инстанция, след отмяната на присъдата по н.о.х.д. № 145/2021 г. (където вече веднъж са намерени за налични предпоставките на местната подсъдност), се намира в съдебния район на вече произнеслия се по делото въззивен Апелативен съд – Бургас, а от друга този съд, след връщане на делото, търси промяна на местната подсъдност с аргумента, че преобладаващ брой лица с местоживеене и адресна регистрация са в района на Окръжен съд – Кърджали, който обаче попада в района на друг въззивен съд – Апелативен съд – Пловдив. Независимо от тази непоследователност, отмяната на постановената от първоинстанционния Окръжен съд – Ямбол присъда по н.о.х.д. № 145/2021 г. и връщането на делото за ново разглеждане не нарушава единността на наказателния процес, с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК, която постановява, че въззивният съд не може да върне делото за втори път / в този смисъл к.ч.н.д. № 2/2022 г. II н.о./. Така, в случая възможността за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални нарушения вече е осъществена от Апелативен съд – Бургас и именно този съд има правомощието да реши делото като въззивна инстанция, без възможност да го връща на първата инстанция. Допускането на възможност при повторно съдебно разглеждане на внесения от Окръжна прокуратура – Ямбол обвинителен акт, делото да бъде прехвърлено в съд от друг апелативен район, би означавало едно наказателно производство да се яви подсъдно на различни по териториална компетентност въззивни съдилища в различните си етапи, без да е налице обоснована причина за това (каквато би била налице в случай като посочения в чл. 43, т. 3 НПК). Законовите разпоредби относно подсъдността представляват гаранция за справедливия съдебен процес. Поначало е ясно, че хипотезите при които ВКС разисква въпроса по чл. 43, т. 1 НПК имат за цел постигането на процесуална икономия, но тя не може да измести принципните положения в процесуалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Окръжен съд – Ямбол за промяна на подсъдността на нохд № 79/24 г. по реда на чл. 43, т. 1 НПК. ВРЪЩА н.о.х.д. № 79/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол за разглеждане по същество. ПРЕКРАТЯВА производството по к.ч.н.д. № 233/2024 г. по описа на ВКС, III н.о. Настоящото определение не подлежи на обжалване. Председател : Членове : 1. 2.