Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 25.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 904 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 57 от 30.01.2013г.. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на решение от 29.05.2012г. по гр.д.№ 6124/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 19.02.2010г., поправено с решение от 08.04.2010г по гр.д.№ 13173/2007г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен отрицателния установителен иска, предявен от касатора да се признае за установено, че ответника [фирма] /Б.-И.” АД/ не е собственик на поземлен имот 1019 с площ 1500 кв.м. , съставляващ реална част от УПИ ІV кв. 12 по плана на [населено място] р. „М.” м.бул.”Ц. шосе-7-ми километър” при граници: т. 146-130д.-130г, [улица]-до неозначена осова точка, [улица] и УПИ ІV от кв. 12 В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът е изследвал правото на собственост на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, че е извършил косвен съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост на първия праводател на ищеца без то да е оспорено изрично, че в противоречие със ЗПИНМ е направена преценка, че имота е отчужден и е станал държавна собственост, за необоснованост на извода, че имота е включен в капитала на ответното дружество Ответникът по касация Бизнес иновационен център – И.” АД /Б.-И.” АД/ не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато по следните въпроса: В хипотезата на чл. 280, ал.1 т..1 ГПК е допуснато обжалване по въпроса „по предявен отрицателен установителен иск при преценката за основателността му трябва ли да се доказва правото на собственост на ищеца и длъжен ли е ответника да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост, за да бъзе отхвърлен иска”. След постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с ТР № 8/27.11.2013г., по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, като предпоставка за допустимост, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява, а не се отхвърля иска. Прие се, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Предмет на този иск е установяване правото на собственост на ответника, а твърдяните от ищеца и доказани права имат значение за установяване на правния интерес и допустимостта на иска. Ищецът би могъл да предяви съдебно и твърдяното от него право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но това означава да предяви положителен установителен иск. Вторият въпрос по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е „следва ли категорично да се докаже, че определен имот е предоставен за стопанисване и към кой момент е следвало да стане това, за да се приеме придобиване на правото на собственост от преобразуваното дружество на основание чл. 17а от ЗППДОП” поради противоречие с Р № 22/11.02.2011г. по гр.д.№ 13392009г. ІІ гр.о. и Р № 118/22.03.2012г. по гр.д.№ 1370/2010г. І гр.о. С тези решения е прието, че следва да се докаже предоставянето за стопанисване и управление, за да се приеме, че е реализиран фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм/, тъй като това е една от предпоставките, предвидени в хипотезата на правната норма за преминаване на имуществото от държавата в собственост на еднолично търговско дружество с държавно имущество. Към момента на преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие следва да са предоставени недвижимите за стопанисване и управление защото от този момент възниква нов правен субект с имущество, обособено от това на държавата. От този момент настъпва и вещно правния ефект на деривативното придобиване по чл. 17а от ЗППДОП /отм/ В този смисъл Р № 225/19.10.2012г. по гр.д.№ 380/12г. ІІ гр.о. на ВКС. От значение за преминаването на собствеността от държавата в търговското дружество е само преобразуването от държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно участие, т.е. това е първото преобразуване. Последващите преобразувания от една форма на търговско дружество в друга са без значение за приложението на нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/. След преобразуването от държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие, нормата на чл. 17а ЗППДОП/ вече е породила действие, поради което не намира приложение при следващите преобразувания. Недвижимите имоти вече не са държавна собственост след първото преобразуване от държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество - чл. 2, ал.4 от ЗДС, чл.2 ал.4 ЗОбС. Прехвърлянията на имоти, придобити от и на тези дружества и по между им, дори държавата да е единствен собственик на капитала става в нотариална форма, съгласно чл. 18 ЗЗД. По делото е установено следното: С решение от 17.05.1999г. по адм.д.№ 6071/1995г. на Софийски РС на основание чл. 14, ал3 от ЗСПЗЗ е отменено решение № 51 от 22.05.1995г. на ПК и вместо това е възстановено правото на собственост на наследници на К. Г.Х. върху терен с площ 300 кв.м., заети от асфалтиран паркинг и 1200 кв.м. покрити със зелена площ, сграда тип – павилион и антена, представляващи имот 3901 по плана на [населено място] м. Ц. шосе 7-ми километър. Въз основа на съдебното решение е издадено решение № 51 от 13.10.1999г. на ПК за възстановяване на нива от 1500 кв.м. и на основание заповед № РД-57-082/12.04.2000г. терена е отписан като държавен. Имотът е заснет в плана с № 1019, но заповедта за заснемането е обжалвана и отменена поради спор за правото на собственост. Наследниците на К. Х. продават с н.а. № 92,т.ІІ от 02.06.2004г. на Н. М. И. възстановения им имот, описан като имот 1019, а след смъртта на съпруга й нейните синове Ю. Л. З. и Р. Л. З. й продават наследствените си по 1/6 ид.ч. Н. М. И. е собственик на капитала на [фирма] и е внесла като апорт купения от нея имот, видно от Р № 2/17.04.2007г. Ищецът е въведен във владение с протокол от 05.12.2006г. въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 126ж ГПК /отм/, акта по което в последствие е отменено от СГС. Тази доказателства и установените с тях обстоятелства са достатъчни за да докажат, че ищецът притежава защитимо право, което ответника оспорва, твърдейки собствени права върху същия обект. Правата на всяка от страните изключват правата на другата страна. Това обуславя правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от ищеца, който може да избере вида и обема съдебна защита, като на избрания от него по-ограничен начин на защита ще съответства и това, че неговото право няма да бъде установено със сила на пресъдено нещо, а при уважаване на иска само ще се отрече правото на ответника и с това ще преустанови правния спор. Въззивната инстанция е приела, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим предвид твърденията на ищеца в исковата молба, че е собственик на процесния имот, но по същество е приел, че следва да преценява правата и на двете страни. Прието е, че не е имало основание за реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесния имот е част от терен, отреден за обществено мероприятие. Затова и последващите преобретатели не са станали собственици, респективно имота не е могло да бъде апортиран в търговско дружество. Тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост, е отхвърлен отрицателният установителен иск. Предвид отговорът на поставеният въпрос, решението на въззивния съд следва да се отмени. Както вече се посочи, предмет на предявения отрицателен установителен иск не е правото на ищеца. То се установява само с оглед преценката за наличие на правен интерес. Предмет на делото и на силата на пресъдено нещо е правото на собственост на ответника. Противното би означавало да се преценява наличието на едни права, а да се формира сила на пресъдено нещо за други права, което е правно недопустимо. Ответникът счита, че е правоприемник на „Централен институт за изчислителна техника с експериментална база”, създаден с Разпореждане на МС № 13/25.01.1966г. т.7. като самостоятелно ЮЛ на стопанска сметка на основаната на математически институт с изчислителен център към Б.. На основание Р. № 355/14.07.1971г. Д. „И.” преминава към Министерство на машиностроенето. С Р. № 6 от 21.03.1986г. Д. „И.” е преобразувана в СО „И.” в състава на което е включен Централен институт по изчислителна техника и технологии” – София и комбинати „И.”- Д., електроника и техника и др. С Р. № 1/09.01.1987г. е прекратено СО „И.” и правоприемник на имуществото му са преобразувани комбинати „И.” и други стопански организации. Затова не може да се говори за пълно правоприемство. С Р. № 30 от 24.02.1989г. приложение № 17 се създава държавна фирма „И.”, като правоприемник на прекратените със същото Р. фирми, между които „Централен институт по изчислителна техника и технологии”- София, който е бил към СО „И.”. С решение от 14.11.1991г. по ф.д.№ 25869/1991г. на основание Р. № 19 от 17.09.1991г. е вписано като Е. с държавно имущество [фирма] като правоприемник на ЦИИТТ-София по баланса към 30.09.1991г Така при множеството преобразувания чрез разделяне, влизане, прекратяване и образуване на изцяло нови дружества, поемащи части от активите на предишен стопански субект не може да се приеме, че ответника е правоприемник на цялото имущество, предоставено на Завода за изчислителна техника, включително и на отчуждения и отредения за него терен. Този извод се подкрепя и от актовете за държавна собственост. С АДС № 3403 са актувани 135 дка в м. „К.” на основание заповед № 20/1969г. за строеж на Завод за изчислителна техника. На гърба на АДС е вписано, че на основание решение на СГНС от 01.06.1969г. са отчуждени 204 дка Със заповед № 118 от 31.03.1969г. е отреден терен за Завод за изчислителна техника. С оценителен протокол по пар. 85 от ЗПИНМ от 1969г. са оценени 118 дка и 86 дка от ТКЗС. Съставен е и АДС № 3407/1987г. на основание заповед № 9/14.11.1986г. за сграда – Технологичен корпус, предоставена за стопанисване и управление на ЦИИТ. В този акт не е вписан терен, или предходен АДС. След този акт е съставен въз основа на същите документи акт за частна държавна собственост № 24/25.11.1996г. и в този акт не е аткувана земя. ССЕ не е могла да установи дали терена е бил включен в баланса на Е. с държавно имущество и в Е., тъй като земя е записана в счетоводните книги само стойностно. Въззивната инстанция, преценявайки правата на ответника е приела, че е отчужден имота за обществено мероприятие - З. тъй като е извършена процедура по оценяването му, от което е предположил, че е платено и обезщетението. Формирал е извод, че процесния имот като държавен е включен в капитала на ЦИИТТ с Р. № 19/1991г. и ответникът като негов правоприемник е станал собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/ на същия терен. Правоприемството е преценявано към момента на преобразуване на ответното дружество от Е. и ЕАД. Предвид отговора на втория поставен въпрос в съдебната практика, изводът е незаконосъобразен, защото необосновано е прието, че процесния терен е предоставен за стопанисване и управление на праводател на ответното дружество. Целият терен от 135 дка и от от 86 дка е актуван с АДС № 7487, променен в № 3403/09.10.1970г. В този акт не е посочено терена на кое държавно предприятие е предоставено за стопанисване и управление, но е посочено, че е предназначен за строеж на Завод за изчислителна техника. Такъв завод не е създаден. Създадени са различни стопански субекти, посочени по-горе, но не е отразено на кое от тях е предоставен имота, актуван с този акт, респективно какви части от него са предоставени на новообразуваните стопански субекти на негово место. С АДС № 3407/1987г. е актувана сграда на основание заповед № 9/14.11.1986г. „технологичен корпус 1в” и сградата е предоставена на ЦИИТ. В този АДС не е актувана земя. С АЧДС № 0024/1996г. на основание същата заповед е актувана административна сграда с два входа със застроена площ 5895 кв.м., отделни обекти от която са подадени. Тази сграда е включена в капитала на „ЦИИТ”, според отразеното на страница втора от акта. Предишен акт за този имота е № 3406, а отчуждения терен за З. е актуван с предходен АДС № 3403. От ССЕ също не се установява каква земя е включена в капитала към датата на преобразуване на държавната фирма в Е. – 30.09.1991г. Счетоводството е водено само синтетично, т.е. имотите са записвани само по стойност, а държавното предприятие е имало и други обекти и клонове. С Р № 3/12.12.1994г. е вписано преобразуването на Е. в ЕАД с държавно имущество „Б. – И.” въз основа на заповед № РД-17-263/17.10.1994г. Това преобразуване е само структурно. Както вече се посочи, от значение за преминаването на собствеността от държавата в търговското дружество е само преобразуването от държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно участие, т.е. това е първото преобразуване. Последващите преобразувания от една форма на търговско дружество в друга са без значение за приложението на нормата на чл. 17а от ЗППДОП. По силата на тези преобразувания преминават вещни права от едно дружество в друго, но те вече не са държавна собственост. Сключено е споразумение от 16.10.1997г. на територията на бившия „Научноизследователски и производствен комплект” за разпределение на имоти по схема. Ответникът „Б.-И.” У. е получило общо шест парцела, между които по т. 3.2 парцела съвпада с процесния имот.. Този споразумителен протокол обаче няма вещно правно действие, защото е сключен между частно правни субекти и не е спазена формата на чл. 18 ЗЗД. Не се установява и дали „Научно изследователския производствен комплект” е бил собственик на целия разделен между отделни фирми терен, включително и на процесния имот. След продажба на 70% от акциите на дружеството с договор от 22.02.2000г. дружеството е преобразувано в АД, което също е без значение за приложението на чл.17а ЗППДОП /отм/ Така по изложените съображения, възивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 17а ЗППДОП /отм/ и при нарушение на процесуалните правила, следва да се ответи. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, по предявения иск следва да се произнесе настоящата инстанция по същество. Ответното дружество не е собственик на процесния имот, поради което предявеният срещу него отрицателен установителен иск следва да се уважи. Съобразно този резултат, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски до размера, посочен пред настоящата инстанция 398 лв. Не е представен списък на разноските за предишната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 29.05.2012г. по гр.д.№ 6124/2010г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца [фирма] със седалище [населено място] [улица], че ответника [фирма] /Б.-И.” АД/ ЕИК –[ЕИК] не е собственик на поземлен имот 1019 с площ 1500 кв.м. , съставляващ реална част от УПИ ІV кв. 12 по плана на [населено място] р. „М.” м.бул.”Ц. шосе-7-ми километър” при граници т. 146-130д.-130г, [улица]-до неозначена осова точка, [улица] и УПИ ІV от кв. 12 ОСЪЖДА Бизнес иновационен център – И.” АД /Б.-И. [фирма] деловодни разноски в размер на 398 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: