Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 337


София, 30.06.2020 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4498/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Т. Б. и М. Ц. К. – Б. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд №1032 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 2169 / 2017г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, процесуалните правила и практиката на ВКС. Поддържа се от касаторите, че необосновано съдът не е приел за доказано твърдението им, че не са осъществявали непрекъснато владение върху процесия имот , не е разгледано и възражението им за нищожност на заповед № 153 от 30.09.2003г., с която е одобрен план-извадка за УПИ IV-..... м. “Г. ч.“.
В изложението за допускане на касационното обжалван тези доводи се повтарят като е поставен и правен въпрос във връзка с придобивната давност, на която касаторите са се позовали в отговора на исковата молба.
Ответникът З. В. З. изразява становище в писмения отговор на жалбата, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото то съдържа твърдения за неправилност на въззивното решение, които биха били относими към касационната жалба , едва след допускане на обжалването. Поддържа също така, че е посочена съдебна практика, изцяло неотносима към поставения въпрос за придобивната давност.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненски районен съд, X. състав № 2112/ 23.05.2017г. , постановено от по гр.д.№ 7392/ 2016г., с което е прието за установено в отношенията между страните , че З. В. З. е собственик на терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор ....., който по КККР е част от имот с идентификатор ....., заключена между т.А,Б,В и Г, при обозначените граници на комбинирана скица на с.115 от първоинстанционното производство, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в сила на КК на „П. п.“, м. „ Г. ч.“, одобрена със заповед № 300-15-3/ 16.02.2004г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка при заснемане границите на двата имота като процесната част е неправилно заснета в очертанията на имот ид.№ ....., собственост на ответника.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът З. В. З. е собственик на имот с идентификатор ..... . В нотариалния акт, с който е закупил имота и тези на праводателите му е записано, че имотът представлява дворно място с площ от 1938.75 кв.м., а по кадастрална карта 1772 кв.м. Ответникът М. Т. Б. е придобил по дарение и делба - спогодба по гр.д.№ 507/ 2002г. Варненския районен съд югоизточната част от имот ПИ № ..... с площ 369 кв.м. като разделянето на имота е съобразно скица № 15-375751-01.08.2016г. По спорния въпрос за местонахождението на северната граница между имоти ..... и ....., съдът е съобразил заключенията на съдебно техническите експертизи и е направил извод, че по КК на „П. п.“, местност „Г. ч.“ одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. на изп.директор на АК, е допусната грешка при заснемане северната граница на имот с идентификатор ....., собственост на ищеца, при което реална част с площ 25 кв.м. е включена в очертанията на имот с идендификатор ....., собственост на ответника М. Т. Б.. Коригираната граница е съобразена със собствеността, в пределите на реституирания имот и имота на ответника, след делбата. При несъответствие на имотната граница с регулационната относно имот № ....., следва да бъде приложен реда по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ . Другите правни аргументи на въззивния съд са, че целта на производството по чл.54, ал.2 ЗКИР, е определяне на точната граница между двата имота по действащата кадастрална карта от 2004г., затова извън предметните предели на настоящия спор са въпросите по изграждане и реконструкция на съществуващата сграда в имота на ответника, нормативно изискуемите разстояния от сградата до границата с имота на ищеца, за които са допуснати гласни доказателства. Въззивният съд е посочил, че според постановките на ТР № 8/ 23.02.2016г. на ВКС по т.д.№ 8/ 2014г., ОСГК, производството по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ за производството по иск за собственост на същия имот , на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. В този според въззивния съд, няма основания за претендираната от ответника собственост върху процесната част, основана на давностно владение, доколкото към релевантния момент - 2004г.,когато е одобрена кадастралната карта, не е осъществявана фактическа власт от ответника при условията на придобивна давност в изискуемия срок.
При тези мотиви на въззивния съд преди да разгледа доводите в изложението за допускане на касационното обжалване , ВКС констатира при служебната проверка по реда на чл. 280 ал.2 предл. второ ГПК, че е налице съмнение за недопустимост на решението на въззивната инстанция, която е приела в решаващите правни мотиви, че релевантният момент за установяване на правата на ищеца е момента на одобряване на кадастралната карта / 2004г./ . Същевременно искът по чл. 54 ал.2 ЗКИР е предявен и разгледан от първоинстанционния съд за установяване на правата на ищеца към настоящия момент. Като последица от определения предмет на делото – установяване на собствеността към минал момент, въззивният съд не е разгледал, приемайки за ирелевантно, правоизключващото възражение на ответника-касатор , че е собственик на процесния имот към настоящия момент.
По тези съображения, на основание чл.280 ал.2 предл.второ ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд , гражданско отделение №1032 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 2169 / 2017г.

Указва на касаторите М. Т. Б. и М. Ц. К. – Б., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесат общо държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: