Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 664

гр. София 09.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 4735 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260172/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 563/2020г. на Окръжен съд – Кюстендил частично е отменено и частично е потвърдено решение № 270/01.06.2020 г. по гр.д. № 1919/2019 г. на Районен съд – Дупница и като краен резултат е постановено следното: 1/ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата М.-М. Д. Т. и А. Д. Т. е предоставено на майка им Д. Д. Н. и е определено местоживеене на децата при нея; 2/ Д. К. Т. е осъден да заплаща на малолетните си деца чрез майка им като техен законен представител месечна издръжка в размер на по 180,00 лв. за всяко от тях, считано от 13.09.2019 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване; 3/ Д. К. Т. е осъден да заплаща на малолетните си деца чрез майка им като техен законен представител издръжка за минал период в размер на общо 2880,00 лв., считано от 01.01.2019 г. до 13.09.2019 г.; 4/ определен е режим на лични отношения на бащата Д. К. Т. с детето М.-М. Д. Т., както следва: през първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата да взема детето от дома на майката всеки първи и трети петък от месеца за времето от 15:00 часа до 17:00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], а връщането на детето става отново в дома на майката; през следващите шест месеца бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 15:00 часа, като връщането на детето става отново в дома на майката; след изтичане на така определения деветмесечен период бащата да взема детето от дома на майката, заедно с по-малкото дете А. Т. всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 17:30 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; на Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; по Великденските празници /петък, събота и неделя/ на всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; на рождения ден на детето всяка нечетна година от 11:00 часа до 17:00 часа, ако е почивен ден, а ако е делничен ден – от 17:00 часа до 20:00 часа; един календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година; 5/ определен е режим на лични отношения на бащата Д. К. Т. с детето А. Д. Т., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от 17:30 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден; по Коледните празници /24-26 декември/ на всяка нечетна година 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; на Новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; по Великденските празници /петък, събота и неделя/ на всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; на рождения ден на детето всяка нечетна година от 11:00 часа до 17:00 часа, ако е почивен ден, а ако е делничен ден – от 17:00 часа до 20:00 часа; един календарен месец през лятото /юни, юли или август/, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, ако ползва такъв за съответната година, като взимането и връщането на детето да става от и до дома на майката. В частта, в която исковете за издръжка са отхвърлени за разликата над 180,00 лв. до пълния предявен размер от по 200,00 лв. за всяко дете, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. С решението си въззивният съд е обезсилил определение от 08.10.2020 г. по гр.д. № 1919/2019 г. на Районен съд-Дупница, с което е оставена без уважение молбата на Д. К. Т. за допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъдена ищцата да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка.
Срещу решението в частта му относно предоставянето на родителските права по отношение на детето А. Д. Т., определянето на режима на лични контакти на бащата с детето и присъждането на месечна издръжка на детето е подадена касационна жалба от Д. К. Т.. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Съдът длъжен ли е да съблюдава критериите при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита на интереса на детето?; 2/ Съдът задължен ли е да приложи критериите по чл. 59, ал. 4 СК относно преценката за интересите на детето и да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, имащи значение за тази преценка, установена по делото, имащи значение за преценката за най-добрия интерес на децата?; 3/ Следва ли съдът да обсъди и вземе под внимание желанията и чувствата на детето? Твърди се, че обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/1974 г., решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 4202/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 7289/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 712 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 81/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 1066/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 350 от 01.10.2012 г. по гр.д. № 477/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът сочи, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Н. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Д. Д. Н. и Д. К. Т. са съжителствали на съпружески начала от 2005 г. В периода на фактическото им съжителство са се родили двете им деца М.-М. Д. Т., [дата на раждане] год. и А. Д. Т., [дата на раждане] год. Семейството пребивавало в различни градове. С времето отношенията между родителите се влошавали, настъпил период на раздели и събирания, завършил с окончателната им раздяла през месец юли 2018 г. От момента на раздялата двете деца са останали при майката, като по-малкото дете е посещавало детска градина, а по-голямото училище, а също и езикова школа и уроци по пиано.
От изготвените пред двете инстанции социални доклади се установява, че и при двамата родители са осигурени подходящи хигиенно-битови условия за нормалното развитие на малолетните деца. Констатирано е, че понастоящем бащата не живее в собственото си жилище, а съжителства с жена, която е вдовица и има две малолетни деца.
По делото са изслушани детето М.-М. и двамата родители. Детето е разказало, че живее заедно с майка си и брат си във фамилна къща, където живеят и родителите на майката и където е осигурено всичко необходимо за него и брат му. Описал е майка си като много грижовна и любвеобилна. Изразил е желание да живее с майка си и с брат си, към когото е посочил, че е много привързан и не са разделяли. Споделя, че когато се сети за баща си, започва много да се притеснява. Описал е случай на 01.07.2018 г., когато баща му бил „много пиян“ и пребил него и майка му „с всичка сила“. Заявил е, че не желае да се среща с баща си, но близките му му дават съвети да се среща с баща си и иска, ако това трябва да се случва, да се отреди възможно най-малко време. Относно родителите въззивният съд е преценил, че и двамата заявяват само формална готовност за постигане на разбирателство по някой от спорните въпроси, като същевременно отричат качествата и способностите на другия родител.
По делото са назначени съдебно-психологически експертизи, от които не се установяват показатели за наличие на синдром на емоционална отчужденост на детето А. по отношение на неговия баща. Детето заявява, че обича майка си и баща си и иска да бъде и с двамата си родители. Посочено е, че за детето А. се полагат необходимите грижи от майката за неговото психическо развитие и емоционално съзряване и се отчита значително подобряване на речта му, след като преди това е имало забавяне и затруднение, което е преодоляно със специализирана помощ. От друга страна, детето М.-М. е вътрешно напрегнат и тревожен, а разказът му съдържа крайни емоционални оценки на отричане и отхвърляне на родителската роля на бащата. Детето е подчинено на интересите на семейството си, което за него са дядото и бабата по майчина линия, брат му и майка му, а по отношение на бащата заличава всички хубави спомени и го отрича напълно. Според психолога при момчето съществуват индикации за наличие на родителско отчуждение и то е объркано по отношение на изграждане на приемливи модели за мъжко поведение и подражание.
По отношение на бащата Д. Т. вещото лице констатира, че същият е мотивиран да участва активно в живота на децата си и желае да възобнови общуването с М.-М.. Реагира съответно на всички желания и настроения на А., дава му възможност за избор; предлага му мъжки модел на поведение, който детето харесва. От друга страна, бащата не може да разчете правилно емоциите и реакциите на М.-М. и не търси контакт с него; признава нуждата от професионална помощ, за да възобнови общуването с големия си син. Относно майката Д. вещото лице посочва, че същата е отговорна по отношение на родителските си задължения към синовете си, но приема твърде лично и болезнено пребиваването на А. при бащата поради лични страхове от загуба на значимост и конкуренция с другата женска фигура в семейството на бащата, както и страхове, свързани със загуба на приоритетната си позиция като родител, откакто бащата взима детето. Тревожността на майката повлиява поведението и емоциите на М.-М. по посока на желание да я успокоява и/или да реагира защитно, а на А. – избягващо, за да се защити от емоционалното натоварване, което тя проектира върху него.
Пред въззивния съд са изслушани и приети две съдебно-психологически експертизи, като втората изследвайки въпроси, свързани с детето А. е направила извод, че между двете деца съществува силна емоционална връзка, М. е пример за своя брат, помага му, изграят заедно, а А. го чувства като свой верен приятел и раздялата между братята би нарушира емоционалната им привързаност един спрямо друг. Детето А. споделя, че жената с която съжителства баща му му вика и му се кара и детето не храни топли чувства към нея.
Въззивният съд е приел, че спорът относно упражняването на родителските права по отношение на децата следва да бъде разрешен с оглед защита интересите на последните, като родителските права бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Съдът е преценил, че макар възможностите на родителите в социално-битов план да са изравнени, майката е по-пригодният родител. Отчел е, че от момента на раздялата тя е поела грижите за децата, като отговорно и пълноценно изпълнява родителския си дълг; понастоящем няма партньор, към когото децата ще трябва да се адаптират, а по отношение на бащата възниква такава необходимост с оглед фактическото му съжителство с друга жена; доказана е възможността майката да получава помощ от нейните родители при отглеждането на децата; доказано е родителско отчуждение на по-голямото дете към бащата. Въззивният съд е констатирал, че майката е поискала да й бъдат предоставени родителските права по отношение на двете деца, с които не се е разделяла и които винаги са живели с нея, бащата в първоначална молба е направил искане за упражняване на родителски права по отношение само на по-малкото дете А., като в хода на делото е направил искане и за двете деца. Съдът е приел, че в случая липсват основания двете деца да бъдат разделени, като родителските права по отношение на всяко от тях бъдат предоставени на различен родител. Поради изложеното обжалваното решение е потвърдено в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката и е определено местоживеенето им при нея.
По отношение на режима на лични отношения на бащата с децата въззивният състав е съобразил доказаната силна привързаност на малкото дете А. към бащата и взаимното желание на двамата да прекарват повече време заедно, от една страна и от друга – установеното по делото родителско отчуждение на М.-М. спрямо бащата, което не е констатирано от районния съд. Съдът е диференцирал режима на лични отношения, които бащата ще има с А. и с М.-М. и е посочил какви мерки за преодоляване на родителското отчуждение следва да бъдат взети по отношение на М.-М. съобразно препоръките на вещото лице-психолог.
Въззивният съд е потвърдил решението в частта за дължимата издръжка на двете деца, като е преценил нуждите на децата и възможностите на родителите за даване на издръжка.
При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По същество и трите поставени въпроси в изложението са свързани с това кои обстоятелства преценява съдът, когато се произнася по упражняването на родителските права. В тази връзка е необходимо да се посочи следното: В ППВС № 1/1974 г., което е задължително и актуално и при действието на СК от 2009 г., е указано, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства, преценени в съвкупност: родителски качества-личността и възпитателските качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; желанието на родителите, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др. Сходно е изброяването в чл. 59, ал. 4 СК, указващ кои обстоятелства се преценяват при предоставяне на родителските права след развода. В трайната практика на ВКС, включително цитираната от касатора, е застъпено становището, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. При преценката за предоставянето на родителските права водещ критерий е интересът на децата, като съдът във всеки случай трябва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето. Последните са от особено значение, когато по делото е установено наличието на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо единия от родителите.
С оглед изложеното, поставените въпроси не са разрешени в противоречие както с посоченото ППВС, така и с цитираните от касатора решения. Въззивният състав е изслушал родителите-страни по делото и е придобил непосредствени впечатления за позициите им, назначил е две съдебно-психологически експертизи, като е провел подробен разпит на вещите лица. Експертите са дали обстойна оценка на родителския капацитет на страните, взаимоотношенията на всяка от тях с децата и емоционалните реакции у двете деца при общуването им с родителите. Въззивният съд достатъчно детайлно е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, като е взел предвид: различната емоционална връзка на двете деца с баща им – от една страна, привързаността на по-малкото дете, а от друга, нежеланието на по-голямото да общува с баща си; топлите отношения на децата с майка им; близостта между двамата братя, които живеят и растат заедно; отношенията на децата с родителите на майката и с новото семейство на бащата; родителските качества на майката и бащата, тяхното психо-емоционално състояние след раздялата им, това, че майката е полагала и продължава да полага непрекъснато непосредствени грижи за децата, които се развиват добре, както и финансовите възможности на родителите за отглеждане на децата. Съдът е изложил ясни, подробни и логични мотиви в подкрепа на изводите си по спора, изцяло изхождайки от интереса на децата. Също така въззивният съд е съобразил и постановките в посоченото ППВС №1/74год. ,т.ІІІ, че с предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител, а отделното живеене на децата или разделянето им е допустимо само когато важни причини налагат това. Изрично в цитираното постановление е посочено, че, за да се постанови такова разделяне е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаиемни интереси и привързаност, продължително разделно живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др., като когато децата живеят и растат заедно и след раздялата на родителите у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. В конкретния случай не са налице обстоятелства, които да налагат разделяне на двете деца и до което би се стигнало с предоставяне на родителските права по отношение на по-малкото дете А. на бащата, каквото е неговото искане и интереса и на двете деца налагат те да останат да живеят с майка си, на която обаче се възлага и необходимостта да съдейства за преодоляване на нежеланието на детето М. да се вижда с баща си, за което въззивният съд е постановил поетапен режим на лични контакти, както и за преодоляване на повишената тревожност при детето А., за да се стигне до пълноцен контакт на двете деца с баща им и до изграждане на личности които имат уважение и към двамата си родители.
Липсва и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая по поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. Освен това касаторът само бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответницата по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. за адвокатска защита пред касационната инстанция, за които е приложен договор за правна помощ, в който е удостоверено заплащане на адвокатското възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260172/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 563/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Д. К. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: