4 Р Е Ш Е Н И Е № 194 СОФИЯ, 16.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1130/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. Т. К. чрез нейния пълномощник адв. Т. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд. Молителката поддържа, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК. Твърди, че за решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязлото в сила решение от 03.11.2009 г. по гр.д. № 451/08 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. против Л. Й. В. и Ц. Г. В., е било признато правото на собственост на общината върху 53.40 % ид. части от същия недвижим имот и Л. В. е осъдена да предаде на ищеца владението върху тези идеални части. В съдебно заседание молителката пояснява, че влязлото в сила решение по гр.д. № 451/08 г. по описа на Софийски градски съд има значението на новооткрито обстоятелство, поради което поддържа молбата за отмяна само на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Е. П. К., И. Н. К., Т. Ц. Т., В. Б. Г. и Г. Е. Т. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решението от 07.05.2009 г. по гр.д. № 2386/08 г. на Софийски районен съд в частта, с която предявеният от Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица], е бил отхвърлен като неоснователен за 1/18 ид. част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. за установяване, че ответникът не е собственик на 1/18 ид. част от този имот. Със същото решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 07.05.2009 г. по гр.д. № 2386/08 г. в останалата му част, с която предявеният от Л. Й. В. и М. Т. К. против Е. П. К. отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за 17/18 ид. части. Прието е за установено, че имотът е бил собственост на [фирма], бил е одържавен от дружеството през 1948 г. на основание ЗОЕГПНС и с влизане в сила на ЗВСОНИ собствеността върху него е възстановена по силата на закона в полза на лицата, които са имали качеството на съдружници/ акционери/ към момента на отчуждаването, един от които е бил Г. В.. Оттук съдът е направил извод, че след реституцията върху имота не е възникнала съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването му не е в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, поради което съпругата на Г. В.- Л. В., не е станала собственик на 1/3 ид. част от имота. Затова договорът за дарение, оформен с нотариален акт № 193, т.ІІІ, нот. дело № 707/1999 г., с който Г. С. В. и Л. Й. В. дарили на своя син К. Г. В. процесния недвижим имот, не е произвел вещноправно действие за прехвърлената от Л. В. 1/3 ид. част, макар с нотариален акт № 22/ 1997 г. да е било признато правото й на собственост върху 1/3. Тази част е останала собственост на Г. В. и след неговата смърт през 2003 г. е наследена при равни права от наследниците му по закон - съпругата Л. В. и двете им деца - К. В. и Ц. В., т.е. по наследяване от Г. В. всеки от тях е придобил по 1/9 ид. част от имота. С договор от 17.12.2004 г. Ц. В. е продала на Е. П. К. наследствените си права, останали от нейния баща, поради което купувачът станал съсобственик на недвижимия имот. С решението от 03.11.2009 г. по гр.д. № 451/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 15.03.2011 г., на което се позовава молителката, е отменено изцяло решението от 05.05.2005 г. по гр.д. № 9276/02 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Л. Й. В. и Ц. Г. В., че С. е собственик на 53.40% ид. части от масивната двуетажна сграда, находяща се на [улица] [населено място]. Прието е, че имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС от [фирма], в което праводателят на ответниците е бил акционер, притежаващ 46.60 % от акциите на дружеството, поради което по силата на закона - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ му е възстановено правото на собственост върху 46.60 % ид. части от имота. Останалите 53.40 % ид. части са останали държавна собственост, която се е трансформирала в общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.6 ЗОбС, доколкото не е било установено по делото да е настъпила реституция в полза на други акционери или техни правоприемници. Искът на С. е предявен през 2001 г. против Г. С. В., Л. Й. В. и К. Г. В.. В хода на делото К. В. прехвърлил на М. Т. К. 1/2 ид. част от сградата, ведно с ½ ид. част от мястото, в което е построена, придобити от него по договора за дарение, сключен през 1999 г. с неговите родители Г. В. и Л. В.. По време на висящността на делото е починал и ответникът Г. В. и е сключен договорът между неговия наследник по закон - Ц. В., конституирана като страна в процеса на основание чл.120 ГПК/ отм./, и Е. К. за продажба на наследството, останалото от Г. В.. Следователно, като приобретатели на спорното право по време на висящността на делото, М. К. и Е. К. са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с което е признато за установено, че 53.40 % ид. части от имота са собственост на Столична община, а във вътрешните отношения помежду си са обвързани от съдържащите се в мотивите на решението констатации, че праводателят на техните праводатели Г. В. на основание реституция по ЗВСОНИ е бил собственик на 46.60 % ид. части от имота. Тези факти са съществували0, към момента на приключване на устните състезания по гр.д. №. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но не са били известен на страните. В същото време той е от значение за изхода на спора по предявения от М. К. и Л. В. против Е. К. отрицателен установителен иск, тъй като правата на двете страни по делото са производни от правата на Г. В.. Поради това следва да се приеме, че влязлото в сила решение по гр.д. № 451/2008 г. на Софийски градски съд съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК , което обуславя отмяна на влязлото в сила решение № 1125 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК влязлото в сила решение № 1125 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 8817/2009 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: