1 Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 10.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василеве гр. дело № 928/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 395 от 13.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 650 от 15.10.2013 г. по гр.д.№ 816/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.31, ал.2 ЗС поради противоречие на решението с ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба на ищцата се поддържа, че въззивното решение е необосновано и в противоречие на материалния и процесуалния закон, че въззивният съд неоснователно е приел, че ищцата би могла да ползва една стоя от съсобствения апартамент, което отговаря на правата й от ½ ид.ч., както и че ответникът не й дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като той ползва също една от стая от апартамента съобразно с правата си в съсобствеността. Ответникът оспорва жалбата, като смята, че ищцата няма право на обезщетение, тъй като не е лишена от възможността да ползва общия имот, за което свидетелства отправената й покана. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване- дали поканата- предложение от единия съсобственик, отправена до съсобственикът, който не ползва имота, освобождава първият от тях от отговорността по чл.31, ал.2 ЗС, становището на съдебната практика е обобщено в ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение е дадено разяснения за съдържанието на понятието лично ползване, като се акцентира върху поведението на съсобственика с оглед на това, дали той пречи на другите съсобственици да ползват вещта, а не върху това дали той лично, пряко и непосредствено употребява общата вещ. П. е налице когато ползващият съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил възможността да ползват заедно общата вещ. Обезщетение не се дължи ако на съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. С оглед на разбирането за лично ползване следва да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими към разглеждания въпрос. Меродавни в тази насока са и съображенията, изложени и в ТР № 67/ 25.11.1969 г. по гр.д.№ 67/ 69 г. на ОСГК на ВС. Конкретно по настоящото дело е установено, че се касае за двустаен апартамент в [населено място], в който ответникът живее с тричленното си семейство, докато семейството на ищцата живее в [населено място]. Жилището има един вход, едно санитарно помещение и една кухня, като стаята, която ответникът предлага на ищцата, се нуждае от ремонт. При тези данни жилището реално не би могло да се ползва от двете семейства, поради което следва да се приеме, че поканата, отправена от ответника е формална и на практика неизпълнима, и затова не го освобождава от отговорността да плаща обезщетение на другия съсобственик. Необоснован и житейски недостоверен е и направения от въззивния съд извод, че ответникът полза само едната стая, тъй като се касае за еднофамилно жилище, в което той живее с тричленното си семейство и не може да се определи дали се ограничава и в каква степен ползването от самия него и от членовете на семейството му само до останалите помещения в апартамента. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице ползване на съсобствения имот от един от съсобствениците, поради което той дължи на другия съсобственик обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Размерът на обезщетението е определен с оглед заключението на вещото лице на сумата 4084,03 лв., която следва да се присъди на ищцата, ведно със законната лихва, като й се дължат и направените по делото разноски за всички инстанции в размер общо на 890 лв., изчислени съразмерно на уважената част на иска. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 650 от 15.10.2013 г. по гр.д.№ 816/2013 г. на Русенски окръжен съд, допълнено с определение № 1135/2.12.2013 г. и вместо това постановява: ОСЪЖДА М. С. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Ф. С. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот в [населено място],[жк], [улица],№ 124, ж.бл. „Р.”, ап.”Д”, на 16 етаж, с идентификатор 63427.1,196.12.70, в размер на 4084,03 лв. за периода от 24.07.2009г. до 26.12. 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото за всички инстанции в размер на 890 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: