3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 град София, 26.02.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 261 по описа за 2014 г. Делото е докладвано на 25.02.2014 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение от 04.02.2014 г. по н.ч.х.д. № 45/ 2014 г. на Районен съд – Сливница, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд - Кюстендил. Прокурор К. И. от Върховната касационна прокуратура дава становище, че съдебното производство следва да бъде разгледано от Кюстендилския районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С тъжба подадена в Кюстендилския районен съд К. Г. П. е повдигнал обвинение за клевета по чл. 148 от НК срещу В. С. В.. Клеветническите твърдения, според тъжителя, са били изложени в ръкописен сигнал на подсъдимия, адресиран до директора на Главна дирекция „Гранична полиция” в [населено място]. Образувана е била проверка срещу тъжителя в качеството му на главен полицай и командир на отделение в ГКПП – О., обл. Кюстендил. Копия от сигнала срещу тъжителя и на справката от извършената проверка на Регионална дирекция „Гранична полиция – Д.” са приложени по делото. Кюстендилският районен съд образувал наказателно дело от частен характер, дал ход на тъжбата и провел три съдебни заседания, на второто от които оставил без движение тъжбата с указания, а на последното заседание, без да се произнесе дали указанията са изпълнени, прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане от Районен съд – Сливница, на чиято територия се намира ГКПП – Д. Извършеното от Кюстендилския районен съд прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно. Наказателните дела са подсъдни по местоизвършване на престъплението, което е основен принцип залегнал в чл. 36, ал. 1 от НПК. Документът, съдържащ според тъжителя клеветнически твърдения, е бил адресиран до директора на Главна дирекция „Гранична полиция” в [населено място], където съдържанието е било разкрито най напред. Заради разделението на структурата на регионални дирекции на принципа “една граница – една регионална структура за охрана”, проверката срещу полицейския служител К. П. е била извършена от РД „Гранична полиция - Драгоман”, където съдържанието на сигнала също е станало известно. В хода на проверката са били разпитани тъжителят и негови колеги от граничния контролно-пропускателен пункт в [населено място], когато тъжителят е узнал за подадения срещу него сигнал. Следователно, определените с тъжбата клеветнически твърдения са станали известни и по местоработата на тъжителя, в [населено място], [община], където деянието също е било реализирано, макар и по-късно от разпространените клевети в С. и в Д. Всяко едно от посочените места може да се счита за местоизвършване на деянието. Налице е конкуренция между няколко съдилища, всеки от които е компетентен да разгледа делото за клевета. Тъжителят е предпочел да подаде тъжбата си в Районен съд – Кюстендил, който е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа делото и затова е дал ход на тъжбата. Впоследствие не е имал основание да прекрати съдебното производство и да изпрати делото за разглеждане на друг съд. Ето защо наказателното дело от частен характер, заведено от тъжителя К. Г. П., следва да бъде разгледано от Кюстендилския районен съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК О П Р Е Д ЕЛ И : ДА СЕ РАЗГЛЕДА от Кюстендилския районен съд повдигнатото с тъжба по н.ч.х.д. № 591/ 2013 г., по описа на същия съд, обвинение за клевета от К. Г. П. срещу подсъдимия В. С. В. Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Сливница, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.