8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 681 София, 28.10.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2232/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно определение № 10 от 13.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 1010/2013 г. на Окръжен съд - Перник. С посоченото определение е потвърдено определение от 23.09.2013 г. по гр. д. № 10138/2012 г. на Районен съд - Перник, с което е оставен без разглеждане иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, съединен в условията на евентуалност с предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед, върната е исковата молба и е прекратено производството по делото в частта относно евентуалния иск. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на закона въззивният съд е извършили преценка за допустимостта на евентуалния иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ и е прекратил производството по него, преди да се е произнесъл по предявения като главен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Развива съображения в подкрепа на становището за допустимост осъдителният иск по чл.534, ал.1 ТЗ да се предяви като евентуален в производството за разглеждане на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, която хипотеза не следва да се приравнява на защита на ответника срещу иска по чл.422, ал.1 ГПК с доводи, основани на чл.534, ал.1 ТЗ, допустимостта на която е отречена от задължителната практика на ВКС. Навежда доводи, че вероятността ответникът да противопостави срещу иска по чл.422, ал.1 ГПК възражение за погасяване по давност на установяваното по съдебен ред вземане, произтичащо от запис на заповед, поражда за него правния интерес да предяви в условията на евентуалност спрямо установителния иск и осъдителен иск за вземането си. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че обжалваното определение съдържа произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и поради отсъствие на релевантна задължителна практика на ВКС са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като израз на противоречива съдебна практика са посочени определение № 772/21.10.2011 г.по гр. д. № 435/2011 г. на Ямболски окръжен съд, решение № 970/30.06.2010 г. по гр. д. № 1187/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и решение от 05.08.2013 г. по в. т. д. № 397/2013 г. на Окръжен съд - Перник, които частният жалбоподател е представил пред въззивния съд и са приложени към въззивното дело. Без да се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с изложението е представено решение № 73/20.07.2009 г. по т. д. № 550/2009 г. на ВКС, І т. о. Ответникът [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба, аргументирано в писмен отговор от 27.02.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по т. д. № 10138/2012 г. е образувано пред Районен съд - Перник по искова молба на [фирма], с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен установителен иск срещу [фирма] и К. Б. К. за съществуване на парично вземане в размер на 7 448.85 евро - част от дължима сума по запис на заповед от 21.02.2007 г., издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С исковата молба /след поправянето й по реда на чл.129, ал.2 ГПК/ ищецът е предявил и иск за солидарно осъждане на [фирма] и К. К. да му заплатят сумата 7 448.85 евро на основание чл.534, ал.1 ТЗ при условие, че същите направят възражение за погасяване по давност на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК поради изтекла погасителна давност за вземането по записа на заповед и съдът, приемайки възражението за основателно, отхвърли иска по чл.422, ал.1 ГПК. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.09.2013 г., Районен съд - Перник е оставил без разглеждане като недопустим предявеният при условията на евентуалност от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото в тази му част. Впоследствие, с решение от 03.10.2013 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] и К. Б. К. иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането по записа на заповед от 21.02.2007 г., след като е приел за основателно направеното в срока по чл.131 ГПК възражение на ответниците за погасяване на вземането поради изтичане на давностния срок по чл.531 ТЗ. Сезиран с частна жалба от ищеца, Окръжен съд - Перник е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на производството по евентуалния иск срещу [фирма]. Въззивният съд е приел, че когато счете за основателно направеното в производството по чл.422, ал.1 ГПК възражение на издателя на запис на заповед за погасяване по давност на обективираното в записа на заповед парично вземане, съдът следва да отхвърли иска по чл.422, ал.1 ГПК и не може в това производство да изведе правата на поемателя на записа на заповед от основанието на иска за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, за да уважи иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането. Като се е позовал на задължителната практика в решение № 162/02.11.2012 г. по т. д. № 1126/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Окръжен съд - Перник е изразил становище, че поради недопустимостта в производството по чл.422, ал.1 ГПК да се обсъждат доводи на ищеца, основани на иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, за ищеца остава възможността да предяви специалния осъдителен иск по чл.534, ал.1 ТЗ. По допускане на касационното обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото следните процесуалноправни въпроси : Допустимо ли е обективно съединяване на искове при условията на евентуалност в производството по чл.422 ГПК и по-точно допустимо ли е предявяване на иск по чл.534, ал.1 ТЗ при условията на обективно съединяване и евентуалност с иска по чл.422 ГПК, при който евентуалният иск следва да се разгледа като алтернативен на главния само при неговото отхвърляне; В случаите, когато съдът първоначално е приел за разглеждане два обективно съединени иска с основание по чл.422 ГПК и чл.534, ал.1 ТЗ, вторият предявен при условията на евентуалност, допустимо ли е да се произнесе по евентуално предявения иск като прекрати производството по същия, преди да се е произнесъл по главния иск, т. е. преди установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, респективно нейното валидиране или обезсилване; В случаите, когато съдът първоначално е приел за разглеждане два обективно съединени иска с основание по чл.422 ГПК и чл.534, ал.1 ТЗ, вторият предявен при условията на евентуалност, следва ли да отдели алтернативно предявения иск в отделно производство или няма пречка да се произнесе по същия в рамките на едно производство. Обобщени и прецизирани съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите се свеждат до това, допустимо ли е в производството, образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, да се предявява и разглежда съединен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за присъждане на сумата по записа на заповед на основание менителнично неоснователно обогатяване, и ако е допустимо - в кой момент съдът следва да извърши преценка за допустимостта на евентуалния осъдителен иск. Поставените въпроси са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило прекратяването на производството по иска с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ срещу ответника [фирма], който жалбоподателят е предявил като евентуален спрямо главния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Доказана е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на която е основано искането за допускане на касационно обжалване. С представеното от жалбоподателя влязло в сила определение № 772 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 435/2011 г. Окръжен съд - Ямбол се е произнесъл при идентични факти по същите процесуалноправни въпроси, но в смисъл, различен от този в обжалваното определение. В определението е прието, че по аргумент от чл.210 ГПК е допустимо специалният иск по чл.534, ал.1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване да бъде съединен в условията на евентуалност с иска по чл.422, ал.1 ГПК, като съдът дължи произнасяне по евентуалния иск само в случай на отхвърляне на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК; Допустимостта на евентуално предявения иск не подлежи на проверка в началния стадий на процеса, а може да бъде преценявана само в случай, че съдът пристъпи към разглеждане на този иск като последица от отхвърляне на главния иск. Аналогично становище е застъпено и в другите сочени от жалбоподателя съдебни актове - решение № 970/30.06.2010 г. по гр. д. № 1187/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и решение от 05.08.2013 г. по в. т. д. № 397/2013 г. на Окръжен съд - Перник, но тъй като те не съдържат отбелязване да са влезли в сила, не следва да се обсъждат /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Констатираното противоречие в съдебната практика е основание въззивното определение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да се обсъжда другото поддържано основание за достъп до касация - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Принципната допустимост в производството по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, да се приема за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл.210, ал.1 ГПК, ако са налице общите процесуални условия за съвместно разглеждане на исковете, е призната с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част на решението е прието за допустимо в производството по чл.422, ал.1 ГПК да се въвежда и друго основание за възникване на вземането, различно от основанието за издаване на заповедта за изпълнение, но не чрез способа на чл.214 ГПК за изменение на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, а чрез предявяване на осъдителен иск за вземането при условията на евентуалност. В хипотезата на предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед /чл.417, т.9 ГПК/, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед - т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При предявен осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ предмет на делото е вземането на приносителя на запис на заповед /менителница или чек/ за сумата, с която издателят се е обогатил в негова вреда като последица от изгубване на преките менителнични искове поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях. Положителният изход на спора по иска с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ предполага действителен запис на заповед, по отношение на който е изтекла специалната погасителна давност по чл.531, ал.1 ТЗ и/или са пропуснати необходимите действия за пряко упражняване на менителничните права на приносителя. Двата иска подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес и са подсъдни на един и същи съд, доколкото страните по тях са идентични, идентичен е и размерът на защитаваните вземания, меродавен за определяне цената на иска - чл.69, ал.1, т.1 ГПК, с оглед родовата подсъдност на делото. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че съединяването на иск по чл.534, ал.1 ТЗ с предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане, основано на запис на заповед, не противоречи на общата разпоредба на чл.210 ГПК, уреждаща предпоставките за съединяване на искове по почин на ищеца, и е процесуално допустимо. С оглед на специфичния му предмет, искът по чл.534, ал.1 ТЗ може да бъде съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК само като евентуален, тъй като възникването на вземането за менителнично неоснователно обогатяване и успешното провеждане на иска по чл.534, ал.1 ТЗ е обусловено от изгубване на преките менителнични права на приносителя на записа на заповед и от невъзможността той да реализира вземането си на основание записа на заповед. В насока допустимост искът по чл.534, ал.1 ТЗ да се разглежда в производство, образувано по иск относно вземане по запис на заповед, е и произнасянето в решение № 73/20.07.2009 г. по т. д. № 550/2009 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че няма пречка искът по чл.534, ал.1 ТЗ да бъде съединен при условията на евентуалност с иск по чл.254 ГПК /отм./, с който се отрича вземането по запис на заповед, за който е издаден изпълнителен лист по чл.237, б.”е” ГПК /отм./, поради изтекла погасителна давност. Условието, с което ищецът може и следва да обвърже искането си до съда за разглеждане на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, е отхвърляне на предявения като главен иск по чл.422, ал.1 ГПК в резултат на направен извод, че вземането по записа на заповед е погасено по давност и/или че не са извършени необходимите действия от приносителя за запазване на преките менителнични искове. Преди да се е произнесъл за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК съдът не може да извършва преценка дали е допустим съединеният като евентуален иск по чл.534, ал.1 ТЗ. Преценката за допустимост на евентуалния иск предполага съдът да е пристъпил към неговото разглеждане, а разглеждането на евентуалния иск е обусловено от отхвърляне на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК по съображения за преюдициране или прескрибиране на произтичащите от записа на заповед менителнични права на поемателя. В обобщение настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в определение № 772 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 435/2011 г. Окръжен съд - Ямбол, според която е допустимо искът по чл.534, ал.1 ТЗ да бъде съединяван при условията на евентуалност с иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, като преценката за допустимост на евентуалния иск следва да бъде извършена само в случай, че съдът пристъпи към разглеждането му като последица от отхвърляне на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК. В този смисъл е и отговорът на поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с които е допуснато касационното обжалване. Този отговор не противоречи на задължителната практика в решение № 162/02.11.2012 г. по т. д. № 1126/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., на което се е позовал ответникът по частната жалба. С посоченото решение е отречена допустимостта в производството по иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, в което ответникът е направил възражения за прескрибиране и/или преюдициране на менителничния ефект, съдът да изведе правата на поемателя на записа на заповед от основанието на иска за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ и да уважи иска по чл.422, ал.1 ГПК на това основание. Защитата на ответника срещу иска по чл.422, ал.1 ГПК чрез възражения, основани на фактическия състав на чл.534, ал.1 ТЗ, не може да се приравни на защита чрез самостоятелен иск по чл.534, ал.1 ГПК, предявен в условията на евентуалност спрямо главния иск по чл.422, ал.1 ГПК, което сочи на липса на идентичност между произнасянето в цитираното решение и разрешението, дадено с обжалваното въззивно определение. По основателността на частната касационна жалба : В зависимост от отговора на поставените процесуалноправни въпроси частната касационна жалба е основателна. Изводът на въззивния съд за недопустимост искът по чл.534, ал.1 ТЗ да бъде съединен в условията на евентуалност с иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането по издадения от ответника [фирма] запис на заповед, е изграден в противоречие с разпоредбата на чл.210 ГПК. исковете подлежат на разглеждане по един и същи процесуален ред и са подсъдни на съда, пред който са предявени - Районен съд - Перник, поради което няма пречка да бъдат разгледани в общо производство при съобразяване на указаното от ищеца условие за съединяването им - отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, предявен като главен, в резултат на признато за основателно възражение на ответника за погасяване по давност на вземането по записа на заповед. Като е отрекъл допустимостта на предприетото от ищеца евентуално съединяване на искове и допустимостта на евентуалния иск, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в нарушение на закрепения в чл.6, ал.2 ГПК принцип за диспозитивното начало преценката за допустимост на евентуалния иск е извършена преди да е пристъпено към неговото разглеждане, тъй като първоинстанционният съд е оставил евентуалния иск без разглеждане с определение, предхождащо постановяването на решението за отхвърляне на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Настоящата инстанция намира, че мотивите на въззивния съд за недопустимост на извършеното с исковата молба евентуално съединяване на искове по чл.422, ал.1 ГПК и чл.534, ал.1 ТЗ са относими към хипотеза, при която в производството по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск ответникът се защитава с възражения и доводи, основани на фактическия състав на чл.534, ал.1 ТЗ. В конкретния случай основанието по чл.534, ал.1 ТЗ е въведено от ищеца със самостоятелен иск, съединен в условията на евентуалност с иска по чл.422, ал.1 ГПК, и съображенията за недопустимост фактическият състав по чл.534, ал.1 ТЗ да се въвежда и разглежда като основание за съществуване на вземането в производството по чл.422, ал.1 ГПК противоречат на задължителната практика в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.11б. По изложените съображения обжалваното определение на Окръжен съд - Перник и потвърденото с него определение на Районен съд - Перник, с което е оставен без разглеждане предявеният като евентуален от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ и е прекратено производството по отношение на този иск, следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на евентуалния иск, предвид наличието на вече постановено от същия съд решение за отхвърляне на главния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 10 от 13.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 1010/2013 г. на Окръжен съд - Перник, и потвърденото с него определение от 23.09.2013 г. по гр. д. № 10138/2012 г. на Районен съд - Перник, с което е оставен без разглеждане предявеният от [фирма] против [фирма] евентуален иск с правно основание чл.534, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 448.85 евро, за която е издаден запис на заповед от 21.02.2007 г., върната е исковата молба и е прекратено производството по делото в частта относно евентуалния иск. ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на евентуалния иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :