Р Е Ш Е Н И Е № 223 София 11.04. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 992 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.47, т.3, пр. 2 и т.5 ЗМТА . [фирма] е предявил иск за отмяна на арбитражно решение от 30.11.2015г., постановено по арб.д. № 3/2015г. на Арбитражния съд при БФС. С решението е отхвърлен искът на ищеца [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено, че дружеството ищец не дължи на дружеството ответник сумата от 37 500 лв./ без ДДС/, представляваща обезщетение за обучение на първи професионален договор за футболиста Л. Х. В.. Като основания за отмяна на арбитражното решение се сочат твърдения за противоречие с обществения ред на Република България и произнасяне от АС по въпроси извън предмета на спора. Нарушението на обществения ред по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е обоснован с констатирано от ищеца противоречие в мотивите и диспозитива на арбитражното решение и произнасяне въз основа на . Ищецът обосновава основанието по чл.47, т.5 ЗМТА, с твърдението, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора, като е определил размера на дължимото обезщетение на 25 000лв. Според ищеца противоречието се изразява в изводите на АС относно неприлагането на ПДТФ от 2014г. за правоотношенията между страните по делото във връзка претендираното обезщетение по договора на футболиста Л. В. от 29.07.2013г., на който ответното дружество е основало претенцията си за обезщетение и въпреки това АС е отхвърлил искът за претендираната от него сума от 37 500 лв. Твърди се също, че ищецът не е предявявал отрицателен установителен иск, с който да бъде установено по отношение на ответника по делото, че ищецът не дължи исковата сума на основание Правилникът за статута и трансферите на футболистите на БФС / ПСТФ/ от 2012г., а по ПСТФ от 3.06.2014г. Арбитражният съд след като е приел, че ищецът дължи на ответника обезщетение в размер на 25 000 лв. на основание нищожния ПСТФ от 2012г., АС се е произнесъл свръх петитум, като е определил размерът на обезщетението на 25 000 лв., по какъвто спор не е сезиран от страните по делото. На трето място се поддържа, че при определяне на размера на обезщетението при напускане на клуба от футболиста, трябва да се вземат предвид направените действителни разходи за обучение и тренировки, а не обезщетението да се определя механично с оглед на възрастта на футболиста и неговото участие или неучастие в националния отбор на РБ. Изразено е становище, че разпоредби в правилниците на БФС за заплащане на обезщетение за формиране на футболист, които не вземат предвид действително направените разходи, направени от футболния клуб във връзка със спортната подготовка на футболиста, накърняват правото на професионалния футболист на труд и свободен избор на професия и място на работа, което е в нарушение на чл.16 и чл.48, ал.3 и ал.4 от Конституцията на РБ и на чл.45 от ДФЕС за свободно движение на работници. Ответникът [фирма] застъпва становище за неоснователност на иска. Поддържа, че ищецът разширително тълкува основанията за отмяна на арбитражното решение, и по конкретно на чл.47, т.3 ЗМТА. Недопустимо е в производство по иск по чл.47 ЗМТА ВКС да се произнася по материалните правоотношения на спорещите страни, нито да извършва проверка на правилността на решението на АС, защото в това производство ВКС не е нито въззивна, нито касационна инстанция. Счита за неоснователно твърдението в исковата молба за произнасяне от решаващия орган свръх петитум, доколкото арбитражният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, по какъвто се е произнесъл, а не с осъдителен иск. Предявените искове се поддържат от представителя на ищеца в съдебно заседание. Претендират се разноски по представен списък на по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като обсъди доводите на страните във връзка поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното: Исковете са предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал.1 ЗМТА. Видно от приложеното на стр.43 ксерокопие на разписка на фирмата SPEDY арбитражното решение е връчено на ищеца на 12.01.2016г. Исковата молба е подадена на 30.03.2016г. Законният 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуалната допустимост на исковете. От приложеното на стр.82 от арб. дело ксерокопие на документ не може да се направи извод за връчване на арбитражното решение на ищеца на посочената дата 28.12.2015г. При това от съдържанието на документа се установява, че оригиналът на решението ще бъде изпратен на страната чрез куриерска поща SPEDY. С решение от 30.11.2015г., постановено по арб.дело № 3/2015г. Арбитражният съд при Българския футболен съюз /БФС/ е отхвърлил предявения от ФК [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на сумата от 37 500 лв. /без ДДС/, представляваща обезщетение за обучение на футболиста Л. Х. В., като неоснователен. АС е признал своята компетентност на основание чл.4, ал.1, т.3 от Устава на АС да разгледа повдигнатия пред него спор, чрез предявения иск да се установи несъществуването на задължение за компенсация. Решаващият орган е признал наличието на правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск, доколкото предмет на исковата молба е претендираното от ответника право/ заявена негова претенция пред ЛК на БФС с писмо от 16.12.2015г./, което се отрича от ищеца. Арбитражният съд е приел, че към датата на сключване на първия професионален договор от футболиста Л. В. с ФК [фирма] е в действия Правилник за статута и трансферите на футболистите на БФС, издание 2012г., приложим подзаконов нормативен акт, уреждащ отношенията между футболните клубове за дължимостта и размерът на компенсациите за обучение на футболисти. С оглед на установените по делото правнорелевантни факти, решаващият орган е приел, че за ответника по иска [фирма] е възникнало правото да получи компенсация за обучение при първия професионален договор в размер общо на 25 000 лв. За ищецът съответно е възникнало задължението да плати на ответника въпросната сума, като компенсация за обучение при първия професионален договор за футболиста В.. Въпреки този извод, арбитражният съд е отхвърлил като неоснователен отрицателния установителен иск за сумата от 37 500 лв. Съгласно чл. 47, т.3, пр.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то противоречи на обществения ред на Република България. Съдебната практика на ВКС приема, че при втората хипотеза на чл. 47, т.3 ЗМТА решението на арбитражния съд ще е в противоречие с обществения ред, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Република България като принципите за законност, за равнопоставеност на страните в процеса, за правото на справедлив процес и състезателното начало и др. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение, поради противоречието му с правовия ред, обосновано със съдържащо се в арбитражното решение противоречие между установеното и прието задължение на ищеца към ответното дружество, като компенсация за обучение на футболиста В., в размер на 25 000 лв. и въпреки това отхвърляне на иска изцяло, както и с приложения от съда Правилник. Становището на настоящият състав по предявения иск по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА е следното: Търсената защита с установителния иск се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право/ правоотношение/ се потвърждава или отрича. С предявяване на установителен иск страната цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Както се приема в правната теория, един и същи спор може да бъде повод за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това, която от страната носител на правото ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Понеже са насочени към разрешаване на един и същи спор, делата по двата иска са тъждествени. С уважаване на отрицателния установителен иск ще се отрече правото на другата страна, обратно с уважаването на положителния установителен иск се отречи правото на отричащата страна. С отхвърлянето изцяло на предявения отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите го белези / правопораждащ факт и съдържание/. В случая ищецът иска да установи със сила на пресъдено нещо, че претендираното от ответника право на вземане в размер на 37 500лв. не съществува. С атакуваното решение е признато правото на вземане на ответника за сумата от 37 500 лв., което е в противоречие с фактическите и правни изводи на решаващия орган, че правото на обезщетение на ответника е в размер на 25 000 лв., а не в претендирания от него размер от 37 500 лв. С отхвърляне изцяло на иска, решението на арбитражния съд влиза в противоречие с действителните права на страните. Нарушен е основен принцип на правовия ред, принципът на законност, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията. Доколкото арбитражното производство се развива в една инстанция и този противоречив резултат не може да бъде променен по реда на обжалването, предявеният иск по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА се явява частично основателен. Нарушен е основен конституционен принцип, който се обхваща от основанието по чл.47, т.3 пр.2 ЗМТА. Оплакванията за приложимия подзаконов нормативен административен акт за правоотношенията между двете футболни дружества по повод трансфера на футболиста /каквито белези притежава Правилника за статута и трансфера на футболистите в системата на БФС/, дали механизмът на определяне на компенсациите накърнява правото на професионалния футболист на труд и свобода на избор на професия и месторабота, са по правилността на обжалваното решение и не подлежат на обсъждане в това производство. ВКС не е инстанция по същество на спора за да навлиза в самия правен спор. Не е налице основанието за отмяна по чл.47, т.5, пр. второ ЗМТА. Решението не съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Арбитражният съд се е произнесъл по спора, с който е сезиран, поради което искът на посоченото основание, като неоснователен ще следва да се отхвърли. По изложените съображения, решението на АС ще следва да бъде отменено по иска по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца за разликата над 25 000 лв. до 37 500 лв. При този изход, на основание чл.78, ал.1 ГПК и въз основа на представени списък на разноските по чл.80 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 30.11.2015г., постановено по арб.дело №3/2015г. на Арбитражния съд при Българския футболен съюз, в частта, с която е отхвърлен предявения от ФК [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на сумата над 25 000лв. до 37 500лв./ без ДДС/, представляваща обезщетение за обучение при първи професионален договор за футболиста Л. Х. В.. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът по чл.47, т.5 ЗМТА ОСЪЖДА [фирма] да заплати разноски на ФК [фирма] в размер на 1000лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: