Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр.София , 06 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 889/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Д. И. С., чрез адв.А. А., срещу решение №135 от 09.07.2019 г., постановено по внохд №229/2019 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с: оказано от подсъдимия пълно съдействие на разследващите органи, още в самото начало на досъдебното производство; възстановяването на ¼ от отнетата сума, като единствено невъзможността да заработи останалата част, е причината за невъзстановяване на пълния размер на паричната сума; пристрастяването му към алкохол, което прави разбираемо престъпното посегателство. Моли се да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е съобразено с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието по чл.36 от НК, така, че не се явява явно несправедливо. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. Подсъдимият Д. И. С. и неговият защитник адв.А., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №10 от 27.03.2019 г., постановена по нохд №49/2019 г. Окръжен съд- гр. Стара Загора е признал подсъдимия Д. И. С. за виновен в това, че на 19.09.2018 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент- дебитна карта с № .....******......., издадена от „банка“, без съгласието на титуляра Р. Т. Р., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1 във вр.с чл.26 и чл.58а от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 202,22 лева. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия С., подадена чрез защитника му адв.А., пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №229/2019 г., приключило с решение №135 от 09.07.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 . За престъплението по чл.249 ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимия Д. С. е бил признат за виновен, законодателят е предвидил две кумулативни санкции- лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. С касационната жалба е оспорен единствено размера на наказанието лишаване от свобода. ВКС не констатира да е явно несправедливо определеното на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3 - на една година и четири месеца. Не се установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, налагащи приложението на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са били в пълнота отчетени от решаващите съдебни инстанции, а именно: изразеното съжаление от подсъдимия, критичното отношение към извършеното, намерило израз във възстановяване на ¼ част от неправомерно получената сума, ниския размер на изтеглените парични средства, оказването на пълно съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. ВКС напълно споделя извода, че тези обстоятелства не се явяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер, а обосновават определяне на наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в нормата на чл.249 ал.1 от НПК. По делото не са налице данни за алкохолна болест при подсъдимия, представляваща улесняващ фактор за извършване на деяние, поради което факта, че подсъдимият го е осъществил в състояние на алкохолно повлияване, не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, в каквато насока е посочен довод в жалбата. На следващо място, не могат да се оставят без внимание и наличните отегчаващи отговорността обстоятелства- обремененото съдебно минало на подсъдимия, броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление- 19 бр., както и упоритостта при извършване на престъпната деятелност, преустановена единствено поради изчерпване на лимита от парични средства в дебитната карта. С оглед на изложените съображения, ВКС не намира основания за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимия Д. С. следва да понесе, защото за да бъде сторено това, е необходимо да се констатират предпоставките по чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК, а те както беше посочено в решението по-горе, не са налице. В заключение, жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение, а оспореното въззивно решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №135 от 09.07.2019 г., постановено по внохд №229/2019 г.по описа на Пловдивски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/