10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
гр. София, 14 януари 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ : Красимир ХАРАЛАМПИЕВ
Кети МАРКОВА
при участието на секретаря И. ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора С. БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА
н. д. № 637/ 2010 година
Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци С. К. Г., Н. Н. Г., П. Л. М. и Ц. Л. М., депозирана чрез поВ.ика им- адв. Р. Б., Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. З., чрез поВ.ика си- адв. С. Г., и на подсъдимата А. П. И., от гр. София, срещу въззивно решение № 127 от 7. 06. 2010г., на Апелативен съд- гр. В. Т., наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 86/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 1 от 8. 01. 2009г., на Ловешкия окръжен съд, наказателен състав, по НОХД № 22/ 2008г., в частта й за наказанието, както и в гражданско- осъдителната, и е потвърдена в останалата.
В касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци С. К. Г., Н. Н. Г. и П. Л. М. се релевират доводи за нарушение на закона в гражданско- осъдителната част на проверяваните съдебни актове и за явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Поддържа се, че размерът на наказанието, наложено на подсъдимата, и тези на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, са занижени. Заявява се искане за изменяване на възизвното решение, увеличаване размера на наказанието и тези на обезщетенията за неимуществени вреди до размери, както следва: за С. и Н. Г.и- от по 200 000 лв., и за Ц. и П. М.- от по 100 000 лв.- за всеки от касаторите. В съдебно заседание пред ВКС жалбата се поддържа лично от явилите се С. и Н. Г.и и П. М., а за всички- и от поВ.ика им, по съображенията в нея, със заявеното искане. Претeндират и присъждане на разноски по делото за касационната инстанция.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. З., се релевират доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК- за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила в гражданско-осъдителната част на въззивното решение, аргументирани със съображения за заниженост на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и недопустимо позоваване на съдебната практика при отмерването му. Искането е за изменяване на решението и увеличаване на размера до 150 000 лв. Касаторът, лично и чрез своите поВ.ици, поддържа жалбата си в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по съображенията в нея, с формулираното искане.
В жалбата на подсъдимата А. П. И., се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и за нарушение на закона- в гражданско- осъдителната част на обжалваното въззивно решение- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че неправилно размерът на наказанието лишаване от свобода е увеличен от апелативния съд, вместо да бъде намален, а изпълнението му- отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Заявява се искане за изменяване на решението, намаляване размерите на наказанието и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както и за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимата, лично и чрез своя защитник, поддържа жалбата, с искането в нея. Излага съображения, че в случая са налице законоустановените предпоставки за уважаването й, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК от касационната инстанция.
Частните обвинители и граждански ищци М. Г. С., Г. Н. С. и П. Н. С., лично и чрез своя поВ.ик поддържат, че всички депозирани срещу въззивното решение жалби са неоснователни, поради което считат, че същото следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци С. К. Г., Н. Н. Г., П. Л. М. и Ц. Л. М., и на Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. З., са основателни.
Касационната жалба на подсъдимата А. П. И. е неоснователна.
С цитираната първоинстанционна присъда Ловешкият окръжен съд, наказателен състав, е признал подсъдимата А. П. И., от гр. София, за виновна в това, че на 8. 12. 2006г., на ПП І- 4 (София- В.), на км 36+ 800, в района на с. Микре, Л. област, при управление на МПС- лек автомобил “Рено Еспейс” с ДК№ С 37 36 ХС, собственост на [заличено наименование на фирма]- гр. София, в нарушение на правилата за движение- чл. 6, т. 1 ЗДвП, във вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 43, т. 1, предл. 2 ЗДвП, по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице: С. С. М., С. В. М., К. С. Г., Н. Д. С. и тежка телесна повреда на Н. Д. З., обуславяща продължително разстройство на съзнанието и продължавано общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието се явява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 4 и предл. 5, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, и чл. 54 НК, я е осъдил на пет години лишаване от свобода, при лек първоначален режим, на основание чл. 45, б. „а” ЗИН.
На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимата И. от право да управлява МПС за срок от шест години, считано от влизане в сила на присъдата и отнемането на свидетелството й за правоуправление по административен ред.
Осъдил е подсъдимата А. И. да заплати на Г. Н. З., като настойник на Н. Д. З., сумата 90000 лв., на Ц. Л. М.- сумата 50000 лв., на П. Л. М.- сумата 50000 лв., на Н. Н. Г. и на С. К. Г.- сумите от по 100000 лв., за всеки от тях, за всяко от децата им К. Г. и С. М., на М. Г. С.- сумата 50000 лв., на Г. Н. С. и П. Н. С.- сумите от по 50000 лв., за всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, както и обезщетения за имуществени вреди, както следва: на Ц. М. и П. М.- по 750 лв., за всеки от тях, на С. и Н. Г.и- 3000 лв., и на М. С.- сумата 1500 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8. 12. 2006г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданските искове за неимуществени вреди в останалата им част, както и този за имуществени вреди, предявен от ДА „Национална сигурност”, за сумата 17837 лв., като неоснователни.
Присъдил е разноски по делото в полза на ОС и О.- гр. Л., държавна такса върху уважените граждански искове, както и разноски в полза на частните обвинители и граждански ищци, възложени в тежест на подсъдимата.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд- гр. В. Т., наказателно отделение, е изменил присъдата, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимата И. наказание- на шест години лишаване от свобода, което е постановил да се изтърпи в З.- гр. С.. Увеличил е и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Ц. Л. М.- на 80000 лв., на П. Л. М.- на 80000 лв., на С. К. Г. и Н. Н. Г.- на по 130000 лв.- за всеки от тях, за всяко от децата им, на М. Г. С.- на 80000 лв., на Г. Н. С. и П. Н. С.- на по 80000 лв., за всеки от тях. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Присъдил е държавна такса и разноски по делото.
Проверяваното в настоящото касационно производство решение е постановено при второ по ред въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 512 от 15. 03. 2010г., постановено по н.д. № 585/ 2009г., ВКС на РБ, І н.о., е отменил решение № 72 от 29. 05. 2009г., по ВНОХД № 61/ 2009г., по описа на Апелативен съд- гр. В. Т., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. С отмененото предходно въззивно решение е била изменена първоинстанционната присъда, като размерът на наказанието лишаване от свобода е намален на три години, изпълнението му- отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години, и същата е потвърдена в останалата си част.
При това си процесуално развитие, делото се разглежда за втори път от ВКС, в процедура на редовен касационен контрол, иницииран по жалби на посочените по- горе страни, за проверка на съдебен акт (решение) на апелативен съд, по реда на чл. 346, т. 1 НПК.
ПО ЖАЛБИТЕ на частните обвинители и граждански ищци С. К. Г., Н. Н. Г.,П. Л. М., Ц. Л. М. и Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. З.:
Доводът, релевиран в жалбата на частните обвинители С. и Н. Г.и и П. и Ц. М. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата И. наказание, е неоснователен. ВКС в настоящия си състав намира, че в увеличения си размер от 6 години, наказанието лишаване от свобода, е съответно на установените законови критерии по чл. 54 НК, съобразено е с конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и е съответно на извършеното престъпление, съобразно принципа, уреден с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Апелативният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, касаещи индивидуализацията на наказанието, при което правилно е заключил, че то следва да бъде определено в размер под средния, и по-близък до минималния, предвиден в закона. Макар и настъпилият резултат да е изключително тежък- смърт на четири лица, наред с тежка телесна повреда на още един пострадал, на когото са причинени освен нея още три отделни средни телесни повреди, както и несъставомерни увреждания (леки телесни повреди) на още две лица, все пак се касае за непредпазливо престъпление, извършителката на което е относително млада жена, в активна възраст, майка на малолетно дете, полагаща грижи за възрастната си майка, положително характеризирана по месторабота, неосъждана. Искането за увеличаване на наказанието на десет години лишаване от свобода, е правено и пред второинстанционния съд, който законосъобразно го е отхвърлил, излагайки подробни и убедителни съображения. Последните изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Следва да се има предвид, че наказателната санкция няма характера на самоцелна репресия или възмездие за дееца с размер, еквивалентен на причинените вреди. Това налага всякога съдилищата да съобразяват стриктните законови изисквания за отмерването му в един законосъобразен и справедлив размер, което в случая е сторено от втората инстанция.
Основателно обаче гражданските ищци възразяват срещу размерите на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, в рамките на довода си за нарушение на закона, относно гражданско- осъдителната част на обжалвания съдебен акт. Независимо, че с проверяваното решение, апелативният съд е коригирал частично размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, ВКС намира, че дори и в увеличените си размери, те остават несъобразени с обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД.
Съдилищата принципно са отчели релевантните обстоятелства, но при отмерване на конкретните размери на обезщетенията, макар и в различна степен, са подценили обема и интензитета на реално претърпените от всеки от гражданските ищци болки и страдания, подлежащи на репариране.
Гражданските ищци Ц. и П. М. са загубили при инкриминирания пътен инцидент своята майка С. М.- на 46г., понасяйки тежки болки и страдания от внезапната, неочаквана и нелепа смърт на най- близкия си човек. Поради това присъдените им обезщетения от по 80000 лв., настоящата инстанция намира за занижени, и счита, че съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 5 НПК, следва да измени обжалваното въззивно решение и ги увеличи на по 100000 лв., за всеки от тях.
По същите съображения следва да бъдат увеличени и обезщетенията в полза на С. и Н. Г.и от по 130000 лв., на по 150000 лв.- за всеки от тях и за всяко от децата им К. Г. и С. М.. И в този случай действително претърпените неимоверни болки и страдания от двамата родители при едновременната загуба на единствените им две деца, съответно на 27г. и 22г., се оказват подценени при отмерване размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма по- тежък житейски резултат за един родител от този да надживее детето си, а в случая сем. Г.и са преживяли трагичната смърт и на двете си деца, в изключително млада възраст, в резултат на извършеното престъпление. Ето защо, ВКС не може да сподели изложените от апелативния съд съображения, че сумите от по 130000 лв. са достатъчни да репарират претърпените от тях, поначало несравними с нищо болки и страдания, поради което намира, че следва да увеличи обезщетенията им на по 150000 лв., за всеки от посочените двама граждански ищци, за всяко от починалите им деца.
В най- голяма степен занижен се оказва размерът на присъденото обезщетение на гражданската ищца Г. Н. З., в качеството й на настойник на пострадалия Н. Д. З., който единствен не е ревизиран от въззивната инстанция, с аргумента, че така, както е отмерен от първостепенния окръжен съд- на 90000 лв., е законосъобразен и справедлив. В случая сериозно е подценена спецификата на конкретния случай и произтичащите от обективното състояние на пострадалия З. болки и страдания, подлежащи на репариране. Макар и да е декларирал, че приема коматозното състояние, в което той се намира, като „почти аналог на смъртта”, и то от датата на увреждането, до настоящия момент, в резултат на причинената му черепно- мозъчна травма, т.е. в период вече повече от четири години, с неоптимистична от експертно медицинско гледище прогноза за подобрение, апелативният съд не е съобразил, че за разлика от останалите граждански ищци, които се обезщетяват за болките и страданията им във връзка със смъртта на техни близки, в случая с Н. З. се присъжда обезщетение за собствените, лични болки и страдания на един жив човек, доведен, в резултат на деянието, до посоченото състояние. Наред с коментираното водещо, квалифицирано като тежка телесна повреда, на пострадалия е причинен и цял комплекс от други, в голямата си част сериозни травматични увреждания, също причинили му значителни болки и страдания, и съответно- подлежащи на съвкупна оценка при отмерване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Освен всичко изложено до тук, следва да се има предвид, че в случая пострадалият, в най- активната си творческа възраст, чрез деянието е лишен изцяло от възможността да води нормален и пълноценен живот, включително да осъществява обичайните, ежедневни човешки дейности- възприемане на околната среда, контакти, хранене, говор, и пр., а също за личностна и професионална изява. Това налага, присъденото му обезщетение да бъде увеличено на сумата от 130000 лв., която ВКС намира за адекватна на претърпените от посочения пострадал неимуществени вреди.
Съдебната практика, на която втората инстанция се е позовала, за да мотивира отказа си да увеличи обезщетенията в по- голям размер, съобразно заявените и пред нея искания от касаторите, не установява единни и фиксирани размери. Макар, с оглед на променящите се икономически условия, тя да е търпяла развитие (все в посока увеличаването им), ВКС неизменно е указвал на съдилищата да преценяват съвкупно релевантните обстоятелства за всеки отделен случай, като отчитат конкретиката и специфичните му особености, да оценяват реално претърпените болки и страдания, през призмата на обществения критерий за справедливост, по чл. 52 ЗЗД. В процесния случай именно това не е сторено в достатъчен обем.
Ето защо, настоящата инстанция прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, следва да измени обжалваното въззивно решение, като увеличи размерите на обезщетенията до посочените по- горе, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането- 8. 12. 2006г. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати държавната такса върху увеличените от касационната инстанция размери на уважените граждански искове, а именно сумата 7200 лв.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимата А. П. И.:
Изцяло неоснователен е доводът, изтъкнат в жалбата на подсъдимата, за явна несправедливост на наложеното й наказание. Не може да се счете, че наказанието й, определено при условията на чл. 54, ал.1, НК, а именно- шест години лишаване от свобода, с постановено ефективно изтърпяване, е явно несправедливо. Същият, подкрепен с напълно идентични аргументи, е бил поддържан и пред въззивния съд, който със своето решение му е дал законосъобразен и мотивиран отговор. Съображенията му се споделят изцяло от касационния съдебен състав. Апелативният съд е подложил на обстоен и задълбочен анализ всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което правилно е заключил, че наложеното от първата инстанция на И. наказание- пет години лишаване от свобода, е занижено и следва да бъде увеличено до приетия размер от шест години. В. е също изводът му, че кумулативното наказание- шест години лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е съответно на установените законови критерии и не се налага да бъде ревизирано. Отчетени са всички смекчаващи отговорността на дейцата обстоятелства, при което ВКС не намери такива, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Изключително грубите по своя характер нарушения на правилата за движение, сочещи на агресивно и арогантно отношение към останалите участници в движението, проявената самонадеяност, граничеща с безразсъдство, в една изключително комплицирана и тежка, в резултат на кумулираните множество неблагоприятни фактори пътна ситуация, данните за наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, изключителната тежест на настъпилите вредни последици, далеч надвишаващи критериите на закона за правната квалификация на деянието, несъмнено имат характера на отегчаващи отговорността на жалбоподателката. При тези данни, наложеното наказание, в размер, малко над предвидения специален минимум, е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. При тези данни, верни и основани на законовите правила, са изводите на предходните инстанции, че поправянето и превъзпитаването на касатора, включително и като водач на МПС, може да бъде постигнато единствено по пътя на ефективното изтърпяване на наказанието, в конкретния му определен размер. Липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства в процесния случай, изключва приложението на чл. 55 НК. При това положение, с оглед размера на наказанието лишаване от свобода, обсъждането на приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, е безпредметно.
Предвид всички изложени до тук съображения, настоящата инстанция намери, че наложеното на подсъдимата И. наказание не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК, а това изключва удовлетворяването на заявеното с жалбата искане за изменяване на проверявания съдебен акт, въз основа на обсъждания довод.
Апелативният съд обаче е нарушил закона, постановявайки наказанието да се изтърпи в З.- гр. С., вместо в затворническо общежитие от открит тип. Това е така, защото в течение на производството, новият ЗИНЗС вече е влязъл в сила (от 1. 06. 2009г.). Съгласно чл. 59, ал. 1 от същия закон, като осъдена за първи път на наказание лишаване от свобода за непредпазливо престъпление, И. ще следва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип, при общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а не в затвор. Въззивната инстанция не е съобразила корелацията между типа на пенитенциарното заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, уредена с действащия закон. Изложеното налага проверяваното решение да бъде изменено в посочения смисъл, в рамките на релевирания довод за явна несправедливост на наказанието, доколкото това е в интерес на жалбоподателката и няма пречка да бъде сторено в настоящото производство.
В този смисъл, при отсъствието на други основание за отмяна или изменение, в останалата си част, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на частните обвинители и граждански ищци С. Г., Н. Г., П. М. и Ц. М., във връзка с направеното от техния поВ.ик изрично искане, сумата 800 лв., разноски по делото за касационната инстанция, въз основа на представено пълномощно и договор за правна помощ.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, и във вр. ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 127 от 7. 06. 2010г., на Апелативен съд- гр. В. Т., наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 86/ 2010г., по описа на съда, както следва:
В НАКАЗАТЕЛНО- ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ:
ПОСТАНОВЯВА наказанието шест години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата А. П. И., да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при общ първоначален режим, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС;
В ГРАЖДАНСКО- ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ:
УВЕЛИЧАВА размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на гражданските ищци, както следва: на Ц. Л. М.- от 80 000 лв., на 100 000 лв. ( сто хиляди лева ), на П. Л. М.- от 80 000 лв., на по 100 000 лв. (сто хиляди лева), на С. К. Г. и Н. Н. Г.- от по 130000 лв., на по 150000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), за всеки от тях, за всяко от децата им К. и С. Г.и, на Г. Н. З., в качеството й на настойник на Н. Д. З.- от 90000 лв., на 130000 лв. (сто и тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8. 12. 2006г., до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА подсъдимата А. П. И., със снета самоличност, да заплати държавната такса в размер на 7200 лв. (седем хиляди и двеста лева), а на частните обвинители и граждански ищци С. К. Г., Н. Н. Г., П. Л. М. и Ц. Л. М.- сумата 800 лв. (осемстотин лева)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|