Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 20 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 226/2012г. Производството е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по искане на осъдения Р. Р. срещу постановената и влязла в сила присъда №61 от 07.09.2011г. на Варненски окръжен съд /ОС/, по нохд №1114/2011г. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставили неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на обективираното недоволство се излагат съображения, сочещи на упражнено от разследващите органи в досъдебната фаза физическо насилие и на ограничения в правото на защита на Р. Р. в наказателното производство, чрез процесуалното представителство на служебния адвокат В., формално осъществила произтичащите от това й качество функции. В съдебно заседание на 13.03.2012г. осъденото лице, редовно призовано не се явява пред ВКС, като изрично декларира отказ за лично участие и желание да се представлява от друг защитник по делото. Назначеният от настоящия съд служебен адвокат поддържа подаденото от Р. Р. искане, като поставя акцент на прекомерната завишеност на определената санкция и моли за правоприлагане на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1 от НК и на чл.66 от НК, при индивидуализация на наказателната отговорност. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, в пределите на извънредния способ за проверка по чл.чл.419-426 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №61 от 07.09.2011г., по нохд №1114/2011г., след проведено по чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Варненски ОС признал Р. Г. Р. за виновен в това, че на 17.04.2011г., в гр.Варна, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст /И. Н. Т./, като след деянието е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. Съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол финализирал с решение №171/15.12.2011г. на Варненски АС,с което присъдата е потвърдена. При реализираната извънредна съдебна проверка настоящият състав не констатира визираните процесуални нарушения, допуснати в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство. Конституционно установеното право на защита, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55 ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено чрез процесуалното представителство на Р. Р. пред досъдебните органи и пред съда. Видно от материалите по разглеждания казус, конституирането на Р. Р., в качеството му на обвиняем в наказателния процес, с постановление от 26.04.2011г., е съпроводено с встъпване в досъдебното производство на назначения, при съблюдаване на императивните предписания на чл.94, ал.1, т.9, вр.ал.3 от НПК и чл.21, т.3, вр.чл.25, ал.1, вр.чл.26, ал.2, вр.чл.30 от Закона за правната помощ, служебен защитник – адвокат М. В..Посоченият процесуален представител е присъствал при разпита на обвиняемото лице на 26.04.2011г. и 16.06.2011г., възползвало се от предоставената му от разпоредбата на чл.115, ал.4 от НПК възможност за отказ да депозира обяснения; участвал е активно в извършените от досъдебните органи процесуално-следствени действия, включително при осъществения по чл.64 от НПК съдебен контрол, при вземане на мярката за неотклонение на Р. Р. - задържане под стража, като добронамерено и професионално охранявал неговите законни интереси. Правото на защита на осъдения Р. е гарантирано в изискуемия се обем и в съдебната фаза на наказателното производство. Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, заявено от Р. Р. в съдебно заседание на 07.09.2011г., пред Варненски ОС е създало предпоставки за приложение на диференцираната процедура по чл.370-374 от НПК, в очертаната в чл.371,т.2 от НПК алтернативна форма. Първостепенният съд е съобразил, че изричното волеизявление на подсъдимото лице, словно материализиращо съгласие с тезата на прокурора за осъществено от Р.Р. блудство с ненавършилата 14-години И. Т., последвано от суициден опит на пострадалата, е подкрепено от доказателствата, събрани и проверени при досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 от НПК, за недопустимост повдигнатото обвинение и присъдата да се базират единствено на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимия Р. и мотивираното от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните норми, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза на съкратеното съдебно следствие, като в обсега на процесуалната дейност на компетентния орган и в хода на съдебните прения, адвокат В. е защитавала в съответствие с изискванията на закона правата на Р.Р. и пледирала за снизходителност при лимитиране на наказателната санкция, чрез правоприлагане на чл.55 от НК и на института на условното осъждане. Постановената присъда, с която първата инстанция се е произнесла по въпросите за неправомерното деяние, неговото авторство, престъпна съставомерност и обоснованата от това наказателна отговорност, е обжалвана съобразно установения регламент от процесуалния представител на подсъдимото лице пред въззивния съд, като коректно са визирани юридически издържани възражения за несправедливост на наказанието. Заключение за дерогиране на процесуалните правила не предпоставят и лишените от конкретика и доказателствена опора доводи в искането на Р. Р., сочещи на принудително въздействие от полицаи, чрез нанесен побой и отправени заплахи, и индициращи на престъпно поведение на длъжностни лица от досъдебното производство, неперсонифицирани от осъдения. Възприемането на лансираната версия, въз основа на голословни и доказателствено необезпечени твърдения, противоречи на законодателната воля, при регламентиране компетентността на разследващите органи, изхождаща от презумпцията за добросъвестност и законосъобразност при упражняване на правомощията, и би довело до юридически произвол. Същата би била правно релевантна и основателна, при надлежно реализирани следствени действия, установяващи извършено престъпление от участващите в наказателното производство лица /дознател, следовател, прокурор, съдебен заседател или съдия/, респективно неистинност на събраните от тях доказателства, мотивиращи постановяването на съдебния акт, като при несъмнена и категорична доказаност, подобна процесуална ситуация би наложила ревизия на фактическите констатации и правните изводи по делото, чрез иницииране на извънредна проверка по чл.422, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Описаната в обвинителния акт и призната от Р. Р. фактология за инкриминираното посегателство, обвързваща контролираните инстанции, обосновава и лимитираната в атакуваната влязла в сила присъда правна квалификация на престъплението по чл.149, ал.5, т.2, пр.2, вр.ал.1 от НК. В рамките на правните очертания на неправомерното поведение, справедливо, при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК са отмерени и санкционните последици - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Наказанието на Р.Р. е наложено при съблюдаване на акцентиращите на тежестта на престъпното деяние характеристики - време; място; механизъм на противоправната проява; възраст на пострадалата И. Т.; родствена връзка с дееца; реално причинени на жертвата вреди, изразили се в сериозни поражения върху психиката на детето, в емоционална травма, във формирано чувство на срам, неудобство и комплекс за малоценност.То е съответно и на личностните данни за осъдения /социален статус, семейно положение, образователен ценз, чисто съдебно минало и оказано процесуално съдействие в съдебната фаза на наказателното производство/, като кореспондира на предявените от чл.36 на НПК изисквания към целите на личната и генерална превенция, при индивидуализация на отговорността. Визираните обстоятелства предпоставят несъстоятелност на бланкетно поднесените оплаквания за прекомерна завишеност на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съпроводени с претендираното приложение на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК и на института на условното осъждане /чл.66 НК/. Съдебният акт, предмет на извънредна проверка е неправилен обаче в частта, очертаваща начина на изпълнение на лимитираното за инкриминираното посегателство по чл.149, ал.5, т.2, вр.ал.1 от НК наказание. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ сочи на налични императивни предписания за настаняване в затворнически общежития от открит тип на осъдените за първи път на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до 5 /пет/ години за умишлени престъпления и на осъдените за престъпни деяния, извършени по непредпазливост, и за определяне на общ режим на изтърпяване на наказателната санкция. Съдържимите се в материалите по разглеждания казус факти за облика на инкриминираното престъпление по чл.149, ал.5, т.2, вр.ал.1 от НК и неговите субективни признаци, за параметрите на подлежащото на изпълнение наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири години/, и за липсата на предходни осъждания на Р. Р., обуславя необходимост от прилагане на материалноправните разпоредби на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС, което решаващият орган е пренебрегнал. Констатираното нарушение е санируемо в пределите на възложената на настоящия съд компетентност по чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, чрез ревизия на придобилия юридически стабилитет съдебен акт на Варненски ОС, по отношение на диференцирания строг режим на изтърпяване в затвор на наказателната санкция на осъденото лице - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по реда на възобновяването. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1114/2011г., по описа на ОС-Варна и внохд №389/2011г. на Варненски АС. ИЗМЕНЯ влязлата в сила присъда №61 от 07.09.2011г., обявена по нохд №1114/2011г. на ОС-Варна и потвърдена с решение №171 от 15.12.2011г., по внохд №389/2011г. на Варненски АС, в частта, с която е постановен първоначален строг режим на изпълнение в затвор на наложеното на осъдения Р. Р. наказание – 4 /четири/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като ОПРЕДЕЛЯ общ режим на изтърпяване на наказателната санкция, в затворническо общежитие от открит тип. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.