О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196 Гр. София, 03.04.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 1956/2016 год. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Х. А. М. Х. и М. М. И.-А. срещу определение № 1562 от 5 май 2016 г. по ч.гр.д.№ 1468/2016 г., с което е потвърдено определение № 726 от 9.02.2016 г. на СГС, VІ ТО, 14 състав за прекратяване на производството по т.д.№ 6466 по описа за 2015 г. на основание чл. 637, ал.6 ТЗ. В жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на установителния иск за прогласяване на сделки от 2008 г. за нищожни поради абсолютна симулация. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото Стр.2 въпрос, свързан с допустимостта на установителните искове, предявени след О. срещу търговското дружество. Насрещната страна [фирма], в несъстоятелност, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу определение на въззивнен съд, с което е оставена без уважение въззивна частна жалба на ищците срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото, постановено по т.д.№ 6466/2015 г., образувано след отделяне на инцидентен установителен иск в самостоятелно производство и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. В изложение от 13 юни 2016 г. на процесуалния представител на жалбоподателите-ищци се съдържа правният въпрос от значение за изхода на спора, който настоящият съдебен състав уточнява и конкретизира в съответствие с правомощията си по т.1 на ТР № 1/2009 Г. ОТ 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Допустимо ли е след откриването на производство по несъстоятелност на търговско дружество да се предяви срещу него иск за нищожност на сключена между дружеството и прехвърлителите на недвижим имот правна сделка от продавачите на имота. При преценка на основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, съобрази следното: Установителните искове за нищожност на разпоредителните сделки, сключени от търговско дружество преди откриването на производство по несъстоятелност на същото с продавачите-ищци, са предявени по реда на чл.212 ГПК от ответниците по обективно съединени отменителни искове с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 и чл. 647 ал.1 т. 6 ТЗ с предмет продажби на същите недвижими имоти, намиращи се в [населено място], с които дружеството-приобретател продава обратно процесните недвижими имоти на своите праводатели с нотариални актове от 4 май 2010 г. С решение от 2 юли 2012 г. по т.д.№ 5531/2011 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на [фирма] София поради неплатежоспособност на основание чл. 630 ал.1 ТЗ с начална дата 20 май 2013 г., а с решение на САС по т.д.№ 3190/2012 г., обявено в Търговския регистър, е определена нова начална дата на неплатежоспособността на търговеца – 31.12.2007 г. Отменителните искове са предявени от назначения за постоянен синдик от СГС В. П. М. и имат за предмет извършени от длъжника разпоредителни Стр.3 действия с процесните имоти, придобити от жалбоподателите и продадени им обратно през т.н. „подозрителен период“. С предявен иницидентен установителен иск Х. А. и М. М. – ответници по отменителните искове – претендират прогласяване на разпоредителните сделки от 23 май 2008 г. за нищожни поради абсолютна симулация, както и обявяване за нищожни сделките със същите имоти от 4 май 2010 г. по нот.актове № 10 и 9 от посочената дата, които са обект на отменителните искове. Първоинстанционният съд е прекратил производството по инцидентните искове, отделени за самостоятелно разглеждане в производство по т.д.№ 6466/2015 г. поради липса на правен интерес, както и поради предявяването им след откриване на производство по несъстоятелност на ответника, с което се нарушава императивната забрана на чл. 637 ал.1 т.1 ТЗ, с определение от 9.02.2016 г. по т.д.№ 6466/2015 г. на СГС, 14 състав. За да потвърди обжалваното прекратително определение, Софийски апелативен съд е приел, че производството е недопсутимо предвид разпоредбата на чл.637 ал.6 т.1 ТЗ, която повелява, че е недопустимо образуването на нови съдебни производства срещу длъжника след откриване на производство по несъстоятелност по имуществени граждански и търговски дела, освен за защита правата на собственост върху вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. Прието е в съобразителната част на въззивното определение, че ищците, намиращи се във владение на процесните недвижими имоти, не бранят собственически права и всякакви възражения, свързани със сделките, от които черпят правата като собственици, биха могли да бъдат релевирани в производството по отменителните искове по чл.647 ТЗ по т.д.№ 4037/2013 г. на СГС, предявени от постоянния синдик на ответното дружество. Определението е неправилно. Поставеният от жалбоподателите правен въпрос е релевантен за делото по установителните искове за нищожност на сделки поради абсолютна симулация, тъй като разрешаването му в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.637 ал.6 ТЗ е довело до прекратяване на производството по предявените установеителни искове за нищожност на договори за продажба поради абсолютна симуталитвност и по обусловени от тях искове за нищожност на последващи прехвърлителни сделки на същите имоти. Императивната забрана на чл.637 ал.6 ТЗ е установена за вземания, предмет на имуществени граждански или търговски дела, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685 ал.1 ТЗ. Целта на разпоредбата на чл. 637 ТЗ е процесуална икономия и преместване на установяването на всички имуществени Стр.4 притезания, произтичащи от облигационни правоотношения, в производството по несъстоятелност чрез прилагане реда за предявяване, приемане и одобряване на възникнали имуществени вземания, и то парични. Делата с предмет конститутивни искове, установителни искове за собственост за прогласяване нищожност на договори и много други, които не попадат в изключенията по чл. 637 ал. 6 т.1 – т. 3 и правата по които не могат да бъдат предявени пред синдика в производството по несъстоятелност и съответно защитени пред съда по несъстоятелност, не попадат в приложното поле на забраната, установена за парични вземания /в тоя смисъл Определение № 285 от 8 юни 2016 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1072/2016 г. на Второ търговско отделение, постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК/. Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната частна жалба е основателна. Определението е постановено в нарушение на закона, двете съдилища не са съобразили вида на исковете по чл.124 ал.1 ГПК срещу обявения в неплатежоспособност ответник и невъзможността ищците да защитят претендираните от тях права чрез предявяването на вземания пред синдика в производството по несъстоятелност. Когато предявените срещу несъстоятелния длъжник искове не се отнасят до имуществена престация и са от вида на установителните или конститутивните искове, производството по тях не подлежи на прекратяване по чл.637 ал.6 ТЗ. По изложените съображения въззивното определение на САС и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото на неправилни и следва да бъдат отменени, а делото - върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване Определение № 1562/5 май 2016 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 1468/2016 г. ОТМЕНЯ въззивно определение № 1562 от 5 май 2016 г. на САС, гражданско отделение, по ч.гр.д.№ 1468/2016 г. и потвърдено с него Определение № 726 от 9.02.2016 г. по т.д.№ 6466/2015 г. на Софийски Стр.5 градски съд, VІ ТО, 14 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.637 ал.6 ТЗ. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: