Р Е Ш Е Н И Е   №  76   София, 12.04. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско   отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                       СВЕТЛА ДИМИТРОВА     при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора        изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2952/2008 година  и за да се произнесе взе предвид :   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “П” Е. , гр. Б.срещу въззивно решение № 274 от 17.01.2008 г. по гр. дело № 977/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 2.04.2007 г. по гр.д. № 94/2005 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. И. Р. частичен иск за заплащане на сумата 10140 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в недвижим имот- УПИ *, кв.30 по плана на гр. Б.. С определение № 480 от 7.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на решението с т.1 на ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че когато строежът е незаконен, се прилага разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, съгласно която когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 г. собствеността върху земята се възстановява, а отношенията между собственика и строителя, респ. извършилия промените, се уреждат съгласно чл.73 и 74 ЗС. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: С обжалванато решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което искът на жалбоподателя за заплащане на извършените в реституирания на ответника имот подобрения е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че правото на собственост върху УПИ -1411, кв.30 по плана на гр. Б. е възстановено на ответника по касационната жалба по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и с влязло в сила решение по гр. №. г. на Благоевградския окръжен съд жалбоподателят е осъден да предаде владението, ведно с построените в него сгради, на основание чл.108 ЗС. За да отхвърли предявеният като частичен иск за сумата 10140 лв., за заплащане стойността на подобренията, изразяващи се в изграждане на туристическа спалня на два етажа, със застроена площ от 170 кв.м. и реконструкция на съществуващата сграда въззивният съд е приел, че жалбоподателят е държател, че обезщетение се дължи само за законно построени сгради и че държавни предприятия извършили подобрения в реституиран имот нямат право да търсят равностойността на подобренията. Поставеният материалноправен въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване за уреждане отношенията между реституирания собственик и строителя, респ. извършилия промените в реституиран имот, е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд изразена в т.1 от ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно даденото разрешение когато в реституирания имот са извършени строежи или други промени без законно основание, отношенията между собственика и извършилия промените се уреждат по чл.73 и 74 ЗС. С влязлото в сила решение по гр.д. № 333/2002 г. на Благоевградския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да предаде на ответника Д. И. Р. владението на УПИ -1411, кв.30 по плана на гр. Б., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и двуетажна постройка е прието, че процедурата за отчуждаване не е била спазена и ефектът на реституцията му настъпва по право, както и че не е установена законността на извършените преустройства и ново строителство. В т.1 на ТР № 6/2005 г. е посочено как трябва да бъде преценявана законността на извършеното строителство в реституирания имот, с оглед приложението на ал.6 на чл.2 ЗОСОИ уреждаща взаимоотношенията между собственика и строителя. Сочената разпоредба посочва реда по който се уреждат тези взаимоотношения и тази разпоредба не препраща към уреждане на взаимоотношенията съобразно чл.72 ЗС, както е приел въззивният съд. Когато в сградите съществуващи към момента на одържавяването са извършени промени, изразяващи се в реконструкции, пристрояване и ново строителство, за които не са налице надлежни строителни книжа, то това строителство е извършено не по предвидения в закона ред. Именно това е предпоставката на чл.2, ал.6 ЗОСОИ - отношенията между собственика и извършилия промените да се уреждат по чл.73 и 74 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗС недобросъвестния владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по- малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случая предявеният иск за частично заплащане стойността на подобренията, извършени в собствения на ответника недвижим имот е отхвърлен, като е прието, че не е налице добросъвестно владение от страна на жалбоподателя, като необходима предпоставка за присъждане на вземанията за подобрения по чл.72 ЗС. Поради това приетите по делото експертизи са определили стойността на подобренията по пазарни цени, но не и стойността на направените разноски, т.е. на вложените средства при извършването им. Прилагането на точната материалноправна норма в случая изисква извършване на нови съдопроизводствени действия, като се постави задача на вещото лице да даде заключение за стойността на извършената реконструкция на съществуващата сграда и ново строителство към момента на извършването им. Едва след изясняване на тези обстоятелства ще може да се прецени дали се дължи обезщетение за подобренията по чл.74 ЗС. Изложеното налага да се отмени атакуваното решение на въззивния съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,   Р Е Ш И :     О Т М Е Н Я въззивно решение № 274 от 17.01.2008 г. по гр. дело № 977/2007 г. на Софийски апелативен съд. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: