1 4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 05.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Ваня Атанасова гр.д. № 2660/2019 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Авита-ВА-Теневи“ СД, в несъстоятелност, чрез синдика Е. Н. П., срещу решение № 88 от 27. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 1033/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която след частична отмяна на решение № 61 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 591/2016 г. на РС – Раднево, са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д. И. Д. искове с правни основания чл. 76 ЗС, за осъждане на ответника да върне на ищеца владението върху следните недвижими имоти: 1/. стопанска сграда –краварник с площ от 1541 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 12, 611 дка, частна държавна собственост; 2/. сграда-краварник с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 5,117 дка, частна държавна собственост; 3/. сграда-краварник със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 4, 316 дка, частна държавна собственост. Поддържа се недопустимост на решението, съгласно чл. 359 ГПК, тъй като след предявяване на иска по чл. 76 ЗС ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност, което принудило ищеца да предяви срещу него и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за същите имоти. Излагат се съображения и за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: на чл. 179 и чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК – незачитане на обвързващата доказателствена сила на протоколи за въвод във владение по чл. 522 ГПК; на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Сочи се и необоснованост на обжалвания акт предвид несъответствието на фактическите изводи със събраните доказателства, както и противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗС. С определение № 66 от 21. 02. 2020 г. по гр. д. № 2660/2019 г. на ВКС, I г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му. За насроченото открито съдебно заседание е депозирано писмено становище от адв. К. М., пълномощник на ответника Д. И. Д., в което се излагат съображения за допустимост и правилност на въззивното решение и се иска потвърждаването му. Претендират се деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Пред настоящата инстанция исковото производство е висящо в частта по исковете по чл. 76 ЗС, предявени за следните стопански сгради: 1/. стопанска сграда –краварник с площ от 1541 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 12, 611 дка, частна държавна собственост; 2/. сграда-краварник с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 5,117 дка, частна държавна собственост; 3/. сграда-краварник със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 4, 316 дка, частна държавна собственост. В хода на исковото производство по чл. 76 ЗС ответникът Д. Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност № .... г. по описа на нотариус Г. Д., заради което на 22. 03. 2018 г. СД „Авита-ВА-Теневи“, в несъстоятелност, предявило срещу същия ответник и за същите сгради иск с правно основание чл. 108 ЗС. Исковата молба по чл. 108 ЗС е заведена с вх. № 3940/22. 03. 2018 г., вписана на 26. 03. 2018 г. и по същата е образувано т.д. № 75/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора. Съгласно удостоверение изх. № 2496/15. 05. 2019 г. на ОС – Стара Загора, производството по чл. 108 ЗС към издаване на удостоверението е било висящо. От служебно извършената справка се установява, че с решение № 405 от 5. 08. 2019 г. по т.д. № 75/2018 г. на ОС – Стара Загора искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. С решение от 11. 12. 2019 г. по в.т.д. № 668/2019 г. на АС – Пловдив, невлязло в сила, първоинстанционното решение е отменено в частта досежно процесните три сгради и за тези обекти искът по чл. 108 ЗС е уважен. При тези данни настоящият състав намира, че искът по чл. 76 ЗС е недопустим. Предприетата от ищеца защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищеца, с което целта на иска по чл. 76 ЗС ще бъде постигната. Затова, при наличието на висящо производство по чл. 108 ЗС, искът по чл. 76 ЗС, предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес. Тази хипотеза е уредена изрично с разпоредбата на чл. 359 ГПК, предвиждаща, че лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността (извън предвиденото в нормата изключение, когато владелческият иск е основан на нови факти – отнемане на владението след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин, което изключение в случая не е налице). В този смисъл е и формираната практика на ВКС. В решение № 392 от 22. 10. 2010 г. по гр. д. № 6/2010 г., 2 г.о., решение № 733 от 4. 11. 2010 г. по гр. д. № 1536/2009 г., 1 г.о., решение № 124 от 6. 01. 2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., 2 г.о., определение № 119 от 11. 07. 2017 г. по ч. гр. д. № 2233/2017 г., 2 г.о. се приема, че петиторната защита поглъща посесорната. Липсва правен интерес от паралелна защита, тъй като с ревандикационния иск ще се защити и владението върху имота – ищецът ще получи фактическата власт върху същия. Затова исковете по чл. 75 и 76 ЗС са недопустими винаги, когато ищецът предявява и иск по чл. 108 ЗС за същата вещ. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не биха били недопустими, когато ищецът наред с тях е предявил и положителен установителен иск за собственост или отрицателен установителен иск за собственост срещу същия ответник за същия имот. Като недопустимо, въззивното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част, а исковото производство в частта по исковете по чл. 76 ЗС досежно процесните три сгради – прекратено. При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, отговорността за разноските, направени от ответника при водене на делото пред трите инстанции, следва да се поеме от ищцовото дружество. Пред първите две инстанции разноските възлизат на сумата 3033, 22 лв., включваща 2880 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 153, 22 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване. Същите са присъдени с въззивното решение, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 376 от 20. 05. 2019 г. по гр. д. № 1033/2019 г. на ОС – Стара Загора,необжалвано. По делото няма представени доказателства за извършени разноски от ответника по иска Д. Д. в касационното производство, поради което претенцията за присъждане на такива не следва да бъде уважавана. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 88 от 27. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 1033/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която след частична отмяна на решение № 61 от 6. 07. 2018 г. по гр. д. № 591/2016 г. на РС – Раднево, са отхвърлени предявените от „Авита-ВА-Теневи“ СД, в несъстоятелност, ЕИК 123061159, срещу Д. И. Д. искове с правни основания чл. 76 ЗС, за осъждане на ответника да върне на дружеството владението върху следните недвижими имоти: 1/. стопанска сграда –краварник с площ от 1541 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 12, 611 дка, частна държавна собственост; 2/. сграда-краварник с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 5,117 дка, частна държавна собственост; 3/. сграда-краварник със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в имот № ...., находящ се в [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 4, 316 дка, частна държавна собственост И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по тези искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: