Р Е Ш Е Н И Е   № 361   София, 26.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет е шести април, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело № 1471/2009       година.       Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд по гр. д. № 196/2009 год. в частта, с която е отменена заповед за дисциплинарното уволнение на В. В. и той е възстановен на работа на длъжност „горски надзирател” в ДЛС „Д” , гр. Р.. С определението от 15. 1. 2010 г. за допускане на касация е прието, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на съда по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Констатирано е, че въззивният съд е постановил решението си като е приел, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ да поиска обяснения от В. за допуснатото нарушение и само на това основание е отменил уволнението без да разглежда спора по същество. Касационният съд е взел предвид, че във въззивната жалба на В. срещу първоинстанционното решение на районния съд, не е направено възражение за липса на валидно искане от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ, а е оспорена само употребената заповедна форма в искането на работодателя. При проверка на въззивното решение съгласно чл. 293 ГПК, касационният съд приема, че то е неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Нарушен е чл. 269 ГПК, който ограничава въззивният съд да се произнесе само по въпросите, посочени във въззивната жалба. В случая въззивният съд е следвало да се произнесе само по въпроса, поставен във въззивната жалба, дали работодателят е нарушил чл. 193 ал. 1 КТ, защото е оформил като заповед, писменото съобщение до В. за обяснения относно допуснатото от него нарушение, вместо да оформи това искане като уведомление. По това оплакване на В. във въззивната жалба, Русенският окръжен съд не се е произнесъл, а вместо това е изложил съображения, че искането за обяснения – заповед № 315/3. 10. 2008 год., не съдържа конкретика, не е посочено нарушението, за което се искат обяснения, и това е лишило работника от възможност за ефективна защита – обстоятелства и твърдения, които самият жалбопоподател не е заявил. Обратното, в самата въззивна жалба В. е удостоверил, че дисциплинарната процедура е започнала с посочената заповед № 3* във връзка с която той е дал подробни писмени обяснения / вх. № 2474/8. 10. 2008 г., л. 22-26 от досието на гр. д. № 4270/2008 г./, от които е видно, че той е разбрал за кои негови действия се отнася искането. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе по съществото на спора. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 31. 3. 2009 г. по гр. д. № 196/2009 г. на Русенския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на В. В. , извършено със заповед № 23/15. 10. 2008 г., с която В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател”, и с която е осъдено ДЛС „ Д. ” – гр. Р. да му заплати сумата 83.33 лв. разноски по делото. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: