Р Е Ш Е Н И Е
№. 80
Гр. София, 26 август 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 312/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Русе срещу въззивна присъда № 35/04.10.2018 г. на Русенски окръжен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 523/2018 г.
В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на новата въззивна оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се твърди, че атакуваната въззивна оправдателна присъда е постановена на базата на неправилен, необективен и едностранен доказателствен анализ, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон по отношение на двете подсъдими лица. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал гласните доказателствени средства, изходящи от свързани с подсъдимите лица, без да обсъди и отчете това обстоятелство и значението му за обективността на същите. Отделно е проявил прекалена критичност към депозираните показания от частните обвинители, без да вземе предвид, че отношенията им с подсъдимите не са били влошени до процесната дата, както и че те депозират показанията си под наказателна отговорност.
Въззивният съд е отчел обективността в показанията на пострадалите и взаимната им кореспонденция с тези на незаинтересовани от изхода на делото лица / с акцент върху показанията на свидетеля Н. /, но въпреки това е постановил оправдателна присъда, която не почива на доказателствата по делото. Твърди се и невярна интерпретация на съдържанието на показанията на полицейските служители Т. и П., който имат само частични възприятия от процесния инцидент.
Прокурорът намира предявените обвинения по чл.216 и по чл.325 от НК за напълно доказани, включително и по отношение на квалифициращите хулиганството обстоятелства, като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика на ВКС.
Срещу въззивната присъда е постъпила касационна жалба и от частните обвинители и граждански ищци М. А. М., Д. А. М. и Ф. Й. А., чрез упълномощения повереник, адв. С. С., в която се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В писмено допълнение към жалбата на частните обвинители, по реда на чл.351, ал.4 от НПК наведените с жалбата касационни основания се мотивират с допуснати нарушения по чл.13 и 14 от НПК, като се оспорва правилността на доказателствената дейност на въззивния съд и установените въз основа на същата нови правно значими по предявените обвинения факти. В подкрепа на горната теза се сочи липсата на проведено въззивно съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства и се оспорва правилността на новите фактически положения, довели до постановяването на оправдателна присъда. Установената от въззивния съд фактология се оценява като неподкрепена от наличните доказателства и доказателствени средства и в разрез с действителното им съдържание. Навежда се и довод за кредитиране на негодни доказателствени средства по смисъла на НПК, както и за тенденциозно обсъждане на наличната доказателствена съвкупност, в нарушение на чл.305, ал.3 от НПК, чрез немотивирано отхвърляне на показанията на частните обвинители и кредитиране на обясненията на подсъдимите, които не са подкрепени от други доказателства .
С жалбата се атакува въззивната присъда и в гражданската й част, по съображения за липса на мотиви относно неангажирането на деликтната отговорност на подсъдимите, при установените факти за извършено от тях непозволено увреждане на пострадалите.
В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа протеста като основателен и моли същият да бъде уважен по подробните съображения, изложени в допълнението към него. Застъпва становището, че постановената въззивна оправдателна присъда е при липсата на цялостен и обективен анализ на събраните доказателства, като безмотивно е отдаден приоритет на обясненията на подсъдимите и показанията на техните роднини и приятели. Едновременно с това са игнорирани останалите гласни доказателствени средства, изходящи от незаинтересовани лица, които им противоречат, без да са изложени конкретни съображения за този извод.
Поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за основателна и счита, че следва да се уважи.
Частният обвинител и граждански ищец Ф. А., редовно уведомена не се явява и не се представлява. Частните обвинители и граждански ищци М. М. и Д. М. се представляват пред касационната инстанция от повереника адв. С., който поддържа жалбата на доверителите си по наведените касационни основания и с направеното искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото.
Позовава се на подробните съображения от касационната жалба, като акцентира на неправилното становище на въззивния съд, че съставомерността на хулиганството се изключва винаги при наличие на личен мотив и на неправилността на присъдата в гражданската й част.
Подсъдимите Д. И. и С. И. пред ВКС се представляват от упълномощения защитник, адв. А. С., който намира касационния протест и жалбата на частните обвинители за неоснователни и моли да не се уважават. Наведените в протеста доводи оценява като такива за необоснованост на присъдата, което не е касационен повод и не може да бъде основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Счита, че доказателствената дейност на въззивния съд не страда от процесуални пороци и релевантните по обвиненията факти са правилно възприети. Намира, че материалният закон е приложен правилно и инкриминираните деяния правилно са оценени като несъставомерни, поради което моли присъдата да се остави в сила.
Подсъдимият Д. И., в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди присъдата на окръжния съд.
Подсъдимата С. И., в последната си дума пред касационната инстанция моли да се остави в сила оправдателната присъда, като заявява, че не е извършила престъпление.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и жалбата на частните обвинители и граждански ищци, като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Първоначално образуваното първоинстанционно съдебно производство по делото е приключило с присъда № 106/21.06.2017 г., на Русенски районен съд, седми наказателен състав, постановена по н.о.х.д. № 2181/2016 г., с която подсъдимият Д. А. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК и мярката по т.4, включване в програми за обществено въздействие за срок от една година, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в интернет сайта на [община], за срок от една седмица.
Със същата присъда подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което на осн. чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия И. общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата, в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложил с три годишен изпитателен срок, на осн. чл.66, ал.1 от НК. Към общото наказание съдът е присъединил и наказанието обществено порицание, на осн. чл.23, ал.2 от НК. На осн. чл.67, ал.3 от НК съдът е постановил през изпитателния срок, подсъдимият И. да изтърпи пробационната мярка - включване в програми за обществено въздействие, за срок от шест месеца, като е възложил възпитателната работа с него на началник на РУП по местоживеенето му.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати частично съответни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от двете деяния в полза на гражданските ищци по делото, направените разноски и съответните държавни такси.
Със същата присъда подсъдимата С. В. И. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК и на осн. чл.54 от НК й е било наложено наазание от шест месеца лищаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл.66, ал.1 от НК. На осн. чл.67, ал.3 от НК съдът е постановил през изпитателния срок, подсъдимата И. да изтърпи пробационната мярка - включване в програми за обществено въздействие, за срок от шест месеца, като е възложил възпитателната работа с нея на началник на РУП по местоживеенето й.
Със същата присъда подсъдимата И. е била осъдена да заплати частично съответни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от двете деяния в полза на гражданските ищци по делото, направените разноски и съответните държавни такси.
С въззивно решение № 156/24.11.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 623/2017 г. на Окръжен съд - Русе, наказателна колегия, / по жалби на двамата подсъдими / присъдата на окръжния съд е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд .
При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 52/20.04.2018 г. на Русенски районен съд, първи наказателен състав, по н.о.х.д. № 2438/2017 г., с която подсъдимият Д. А. И. е признат за невиновен в това на 25.02.2016 г., в [населено място], да е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.325, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 25.02.2016 г., в [населено място], пред блок „Б. войвода“, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, подробно описани в присъдата, поради което и на осн. чл.1, ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство / УБДХ / и чл.305, ал.6 от НПК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 / петстотин / лв.
С присъдата на районния съд, подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 25.02.2016 г., в [населено място] унищожил противозаконно чужда движима вещ, 1 брой ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен С4“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Ф. Й. А., на стойност 205,93 лв., поради което и на осн. чл.216, ал.1, пр.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец М. М., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1500 лв., като е отхвърлен гражданския иск до пълния предявен размер, и в полза на гражданския ищец Ф. А., обезщетение за имуществени вреди в размер на 205, 93 лв.
Със същата присъда подсъдимият И. е осъден да заплати и направените разноски по делото в полза на частните обвинители, на осн. чл.189, ал.3 от НПК и съответните държавни такси върху уважените граждански искове.
С присъдата на окръжния съд е призната подсъдимата С. В. И. за виновна в това, че на 25.02.2016 г., в [населено място], е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, и й е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лв., като е оправдана по обвинението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата И. е осъдена да заплати в полза на гражданските ищци Д. М. и М. М., обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.325, ал.1 от НК, в размер на по 2 000 / две хиляди / лв., за всеки един от тях и в полза на гражданския ищец Ф. А. – в размер на 1000 / хиляда / лв., ведно със законните последици, като искът на А. е отхвърлен до пълния предявен размер от 2000 лв.
Със същата присъда подсъдимата И. е осъдена да заплати и направените разноски по делото в полза на частните обвинители, на осн. чл.189, ал.3 от НПК и съответните държавни такси върху уважените граждански искове.
С нова въззивна присъда № 35/04.10.2018 г. на Русенски окръжен съд наказателно отделение, постановена по в.н.о.х.д. № 523/2018 г., присъдата на Районен съд - Русе, № 52/20.04.2018 г., по н.о.х.д. № 2438/2017 г., е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. И. е признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения по чл.325, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НК.
С присъдата на окръжния съд са отхвърлени изцяло предявените срещу подсъдимия граждански искове от гражданските ищци Ф. А. за претърпени имуществени вреди от деянието по чл.216, ал.1 от НК и от гражданския ищец М. М., за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.325, ал.1 от НК.
С присъдата на окръжния съд подсъдимата С. И. е призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НК и са отхвърлени изцяло предявените срещу нея граждански искове от гражданските ищци Ф. А., Д. М. и М. М., за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на по 2000 лв., за всеки един от тях.
Касационният протест и жалбите на частните обвинители и граждански ищци са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими, като разгледани по същество се прецениха за основателни .
Наведените еднотипни касационни основания в жалбата и протеста и еднопосочните доводи, които са изложени в тяхна подкрепа дават основание за общо обсъждане на тяхната основателност.
Касационният повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК подлежи на приоритетен отговор, тъй като правилното приложение на материалния закон е допустимо да бъде проверявано само в рамките на фактически положения, които са установени в резултат на правилно формирано вътрешно убеждение от решаващите съдилища, което не страда от процесуални пороци.
Доводите от касационния протест и жалбата, изложени в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценката на гласните доказателствени средства, които са поставени в основата на възприетата от този съд нова фактическа обстановка и съпоставката им с ненадлежни доказателства, които не са събрани по реда, предвиден в НПК. В конкретика прокурорът, изготвил протеста оспорва тезата на въззивния съд за обективност на показанията на свидетелите Ю., Б., Л. и Н. и на обясненията на подсъдимите лица, поради несъстоятелност на изложените в нейна подкрепа аргументи.
В протеста се сочи, че част от цитираните свидетели се намират в близка родствена връзка с подсъдимите И., а останалите са техни приятели, поради което показанията им е следвало да бъдат оценявани с необходимата доза критичност, тъй като се явяват заинтересовани от изхода на делото лица, /в полза на подсъдимите/, както и предвид наличните по делото данни за влошени отношения на част от същите свидетели с пострадалите лица. Отделно се посочва, че аналогична критичност следва да бъде проявена и по отношение на показанията на пострадалите от деянията, с оглед конституирането им като страни в процеса, което засилва тяхната заинтересованост за благоприятен изход, но именно по тази причина е необходимо гласните доказателствени средства, които изхождат от заинтересовани лица да намерят опора в други доказателства, чиято обективност е установена от вътрешната им устойчивост и кореспонденцията им с показания, изходящи от свидетели, които нямат връзка със страните по спора, както и с други процесуално годни доказателства и доказателствени средства. Аналогични доводи за неправилна доказателствена оценка на гласните доказателствени средства се съдържат и в жалбата на частните обвинители.
ВКС намира тезата на прокурора и на частното обвинение за процесуалните пороци в оценъчната дейност на въззивния съд и за липсата на обективен подход при кредитирането на гласните доказателствени среддства за основателна.
По делото са разпитани множество свидетели, които са присъствали на мястото на произшествието и са придобили лични възприятия от протичането на инцидента между подсъдимите и пострадалите. Правилно съдилищата по фактите са разделили условно свидетелите по делото на две групи, съответно от една страна, свързани с подсъдимите и от друга, с пострадалите лица, и на тази база са оценявали обективността на показанията им. Едновременно с това, по делото е установено, че свидетели на процесния инцидент са станали и случайни лица, които нямат пряка или косвена връзка с лицата, които са влезли в конфликт. Това са свидетелката В. И., живуща в съседен блок, която е възприела инцидента от балкона на апартамента си, като е проследила целия му развой до пристигането на полицейските служители, свидетелят Н., случайно преминаващ през района на произшествието по време на конфликта, свидетелят А., който също е наблюдавал случката от балкон на съседен блок, свидетелката М. Д., живуща в района, която е възприела по-голямата част от конфликта между подсъдимите и пострадалите, като го е наблюдавала от балкона на жилището си.
В показанията на цитираните свидетели се съдържа детайлна информация за възникването и развоя на процесната конфликтна ситуация, включително и данни за словесно и физически агресивно поведение на подсъдимите спрямо пострадалите, както и са описани възприятията им от действия на подсъдимия И. по повреждане на огледалото на лекия таксиметров автомобил на пострадалите.
Въззивният съд е игнорирал доказателствени източници, които сам е определил като незаинтересувани от изхода на делото, участници в процеса и е ограничил оценъчната си дейност само в рамките на гласните доказателствени средства, изходящи от страна на лицата, групирани в противостоящите групи от свидетели и страни.
Независимо, че е отчел наличието на съществени противоречия между показанията на свидетелите, свързани с подсъдимите и обясненията на самите подсъдимите с изходящите от пострадалите двама братя и тяхната майка, въззивният съд е заключил, че дава кредит на доверие на депозираните от подсъдимите и свързаните с тях лица, без да ги съпостави с останалите доказателствени източници и чрез тази съпоставка да мотивира тяхното кредитиране.
С оглед изложеното относно анализа на гласните доказателствени средства, ВКС намери за основателни доводите от протеста за пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, тъй като съдържащият се в мотивите към въззивната присъда на окръжния съд, не почива на обективна доказателствена основа.
Отделно от това, основателен е упрекът в протеста, че окръжният съд е изградил изводите си по фактите на ненадлежна доказателствена основа, като се е позовал на съдържанието на саморъчните обяснения на свидетели по делото, дадени в рамките на полицейска проверка /съпоставял ги е с показанията им по делото, събрани по реда на НПК, които поради притоворечието им с тези обяснения е отхвърлил / и на справка, изготвена от полицейски служител по Закона за МВР / Т./, което е недопустимо като процесуален подход.
Формирането на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е суверенна тяхна дейност, която не подлежи на ревизия от касационната инстанция и в тази връзка доказателствената им дейност не може да бъде заменена от собствена на ВКС дейност по оценка на доказателствата от значение по делото. От друга страна, на проверка от касационната инстанция подлежи юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, която включва контрол върху доказателствената дейност на тези съдилища, свързана с тяхното събиране, проверка и оценка .
В настоящия случай ВКС намери, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на наличните доказателства, като е приел за установена фактическа обстановка, която не почива на верен анализ на събраните доказателства, а е резултат на неправилна интерпретация на съдържанието им.
Липсата на надлежна съпоставка между доказателствените източници и неприлагането на комплексен подход при анализа на доказателствата е лишила въззивния съд от възможност за обективната им оценка и е довела до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по правно значимите за обвиненията факти.
Въззивният съд не е изпълнил задължението по чл.14, ал.2 от НПК за всестранен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, което е лишило изводите му по фактите от обективност, поради невярна оценка на съдържанието на наличните доказателства.
С оглед изложените съображения, се наложи извода, че присъдата на въззивния съд е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че фактическите и свързаните с тях правни изводи са изградени върху ненадлежна доказателствена основа. Констатираното нарушение налага упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да формира вътрешното си убеждение по фактите, релевантни за предявените на подсъдимите обвинения, в съответствие с нормата на чл.14, ал.2 от НПК.
Фактическите изводи на решаващия съд следва да бъдат формирани само на базата на надлежни доказателства, събрани по реда и със способите на НПК, като аргументите в полза на кредитираните от тях е необходимо да почиват на обективна основа и да са съобразени с изискванията на процесуалния закон.
Изложените в протеста и жалбата на частните обвинители доводи в насока неправилното приложение на материалния закон не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото касационно производство, поради констатираното съществено процесуално нарушение при формиране на фактическите изводи на решаващия въззивен съд.
Приложението на материалния закон е допустимо да бъде проверявано само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение по фактите от значение за обвинението, като наличието на пороци при изграждането му лишава касационната инстанция, която е съд само по правото, а не и по фактите, от възможността за отговор вярна ли е правната им оценка.
Отмяната на присъдата в наказателната й част, налага същата да се отмени и в гражданската й част, тъй като предявените граждански искове имат за основание извършените деяния, и преценката за тяхната основателност също може да се извърши само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение по правно значимата за тях фактология, което не е налице.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 35/04.10.2018 г. на Русенски окръжен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 523/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: