Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр.София, 01 ноември 2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА ФИЛИПОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №562/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. С. Я. – адв. В. Р., срещу решение № 31 от 24.04.2023г. по внохд № 236/2022г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. С присъда № 35 от 23.11.2021г., постановена по нохд № 713/2021г. на Окръжен съд Бургас, подсъдимият А. С. Я. е признат за виновен в това, че на 18/19.01.2021г. в гр. Карнобад], в къща, находяща се на ул.„Арда“ № 55, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, умишлено умъртвил Е. С. Я., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 и чл.54 от НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Извършено е приспадане на основание чл. 59 от НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба на подсъдимия чрез неговия защитник и с Решение № 31 от 24.04.2023г. по внохд № 236/2022г. по описа на Бургаски апелативен съд е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение са мотивирани основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Развити са доводи за нарушение на материалния закон, поради това, че квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК по отношение предложение второ „по особено мъчителен начин“ е неправилна. В подкрепа на това оплакване е посочено, че ударите са нанесени с голяма сила и още след първия удар жертвата е изпаднала в кома. Наведен е довод, че един от нанесените удари причинил хлътване на части от черепа в черепно-мозъчната кутия и предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка, е довел до коматозно състояние и при липса на данни кой поред е бил този удар, не може да бъде установено дали жертвата е изпитвала извънредни мъки и страдания. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид факта, че не е отдадено достатъчно значение на направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното от него съдействие в хода на наказателното производство, не са отчетени при индивидуализация на наказанието мотивите за извършеното деяние, не е взето предвид като смекчаващо обстоятелство критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние и не е отчетена възрастта на подсъдимия при определяне на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Я. – адв. В. Р., поддържа доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, като пледира за отпадане на квалификацията по чл. 116, ал. 1, предл. 2 от НК и за намаляване на наложеното наказание. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивният съд правилно е приел наличието на признака „особено мъчителен начин“. Счита за правилна правната квалификация на деянието, както и че липсват нарушения при определяне на наказанието. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Подс. А. Я. моли да бъде намалено наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подаденa от защитникa на подсъдимия Я. е ОСНОВАТЕЛНА с оглед касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, същото касае само изводите на инстанционните съдилища деянието да е извършено по „особено мъчителен начин за пострадалия“, не и квалифицирането му като извършено с „особена жестокост“. Правилността на прилагането на материалния закон може да бъде проверена от настоящата инстанция в рамките на установената и възприета фактическа обстановка от последната инстанция по фактите. В решението на въззивния съд е приета различна фактология относно обстоятелствата дали е възникнал конфликт между пострадалия и подсъдимия във вечерта на осъществяване на престъпното деяние и за какъв интервал от време подсъдимият е нанасял ударите, причинили смъртта на жертвата. Въззивният съд аргументирало е защитил изводите си, че частично променената фактология не се отразява на изводите за правната квалификация на извършеното. Приетото в решението, че всички седем удара са нанесени през кратък интервал от време (докато първият съд е приел, че това е станало в рамките на 10-15 минути) е преценено от решаващия съд отново на плоскостта на поставения и пред него въпрос за това, дали деянието е осъществено по особено мъчителен начин за пострадалия. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са кредитирали с доверие заключението на съдебно-медицинска експертиза и дадените в съдебно заседание отговори от вещото лице на конкретно поставени му въпроси. Вследствие на това е прието, че причината за смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма, като от общо нанесените седем удара, този, причинил хлътване на части от черепа в черепната кухина, предизвикал разкъсване на мозъчната обвивка, е бил нанесен с най-голяма сила. Приет е експертният извод за вероятност този удар да е имал решаващо значение за леталния изход, както и този, че смъртта би настъпила след приблизително десетина минути, в рамките на което време жертвата ще се намира в „светъл период“ и в който период пострадалото лице е търпяло мъки и страдания. Двете инстанции по същество са намерили за установено, че съненото състояние и алкохолното опиване, в които се е намирала жертвата не изключват усещанията за болка и страдание, както и възможността да съзнава случващото се. Независимо от невъзможността да бъде установена последователността на седемте силни удари в областта на главата на жертвата, нанесени с ножица за арматура с дължина 65см и с гаечен ключ, то обосновано контролираната инстанция е приела, че подсъдимият Я. е нанесъл седемте удара, причинили смъртта на жертвата, в кратък период от време – колкото да замени ползваните средства, но тези нови факти с основание не се отразили на изводите по правото. Защитен е изводът, че дори ударът, възприет като най-силен и вероятно решаващ за настъпването на смъртта, да е нанесен първи, то вследствие и само на този удар смъртта би настъпила след приблизително десетина минути, в които жертвата е била в съзнание и по време на последващите такива. В този смисъл твърдението на защитата за изпадане на жертвата в кома вследствие още на първия нанесен удар, са неоснователни, защото заключението на СМЕ не съдържа подобен изводи, а и не намира опора в обясненията на подсъдимия, който заявява, че след нанесените удари с арматурна ножица е пристъпил към удари с гаечен ключ поради факта, че жертвата е продължавала да „мърмори и мърда“. За да се квалифицира деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК е необходимо да се установи от доказателствата по делото, че умъртвяването е извършено по начин, който е причинил изключителни страдания на пострадалия. Обективираното от подсъдимия Я. поведение правилно е преценено от решаващите съдилища като съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК. В тази връзка правилно въззивният съд е съобразил, че съненото състояние и алкохолното повлияване на пострадалия не изключват усещането за болка, даже съненото състояние предпоставя по-голям стрес поради изненадващия характер на ударите. Действително, ударите са нанасени от подсъдимия в непродължителен период от време, но са със значителна сила и само в областта на главата, което обективно причинява мъки и страдания, при това значителни. Пострадалият, доколкото се е намирал в „светъл период“ е преживявал особено силни болки от нанасяните удари, обективно довели до тежка черепно-мозъчна травма, страданията му са били съществени, изживявал е предсмъртна агония и поради безпомощността да се защити. Убийството е извършено от подсъдимото лице едновременно по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Броят, значителната сила, средствата за нанасяне на ударите и тяхната насоченост сочат, че подс. Я. е проявил изключителна ярост и ожесточение. Едновременно с това действията му са причинили особено големи мъки и страдания на жертвата. Поради това е правилна възприетата от инстанционните съдилища правна квалификация на извършеното по чл. 116, т. 6, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 115 от НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. А. Я. наказание. Това оплакване следва да бъде възприето като основателно. Решаващите съдебни инстанции при наличните по делото факти правилно са определили най-лекото измежду алтернативно посочените в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. В дейността по определяне на размера на наложеното наказание в хипотезата на чл. 54 от НК решаващите съдилища не са отчели някои смекчаващи вината обстоятелства, а значението на други са подценили. Определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, влияещи върху индивидуализацията на наказанието. При извършване на тази комплексна логическа дейност инстанциите по същество правилно са определили като отегчаващи вината обстоятелства конкретните характеристики на деянието, тежката криминална обремененост на подсъдимия и фактът, че престъплението е извършено срещу роден брат. В съвкупността от смекчаващи вината обстоятелства са включени направените от подсъдимия самопризнания, улеснили разкриването на деянието, личното му явяване пред полицейските органи, съдействието в хода на производството за разкриване на обективната истина, дисхармоничната семейна среда повлияла на формирането на личността му. Върховният касационен съд, счита, че макар да е взето предвид направеното от подсъдимия самопризнание, което е било от решаващо значение за своевременното разкриване на обективната истина, същото е подценено и не му е придадено значение на доминиращо обстоятелство при извършване на дейността по определяне на наказанието за извършеното престъпление. На следващо място, съдът намира, че предходните инстанции е следвало да отчетат като смекчаващо вината обстоятелство конфликтната обстановка, в която са живеели подсъдимият и неговият брат, изразяваща се често в конфронтация и физическа саморазправа, които са допринесли да бъде формирано решението на дееца за извършване на престъплението. За разлика от приетото от първия съд, въззивният е намерил за установено, че в процесната вечер също е възникнал конфликт между подс. А. Я. и жертвата. Макар, както е установено в изготвената комплексно психиатрично - психологична експертиза, конфликтната ситуация да не е довела подсъдимия до състояние на физиологичен афект, тя е довела до негативни чувства и състояние на раздразнение у Я., които са спомогнали за формиране на умисъла за извършване на убийството. Тези обстоятелства предполагат намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, доколкото не е отчетено значението им при неговата индивидуализация. При все това в касационната жалба се сочат съображения които не могат на бъдат възприети. Направеният довод, че възрастта на подсъдимия следва също да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство не може да бъде възприет, тъй като към момента на деянието Я. е бил на 61 години, възраст която обективно може да бъде възприета като зряла, но не и като напреднала, налагаща по-снизходително третиране. Доводът, че изразеното от подсъдимия съжаление и критично отношение към извършеното е следвало да бъде добавен към съвкупността от смекчаващите вината обстоятелства не следва да бъде споделен, с оглед възприетото от съдилищата експертно заключение, че подсъдимият е личност, неспособна да проявява емпатия и разбиране по отношение на жертвата. С оглед всичко изложено, настоящият състав счита, че наказанието на подс. Я. следва да бъде намалена на шестнадесет години лишаване от свобода. То в пълна мяра отразява обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията, както и е адекватно на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 31 от 24.04.2023г., постановено по внохд № 236/2022г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. А. С. Я. наказание от осемнадесет години лишаване от свобода на шестнадесет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.