Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр.София , 16 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 451/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на нохд 447/2013 г. на РС-гр.Айтос на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В искането се твърди, че определението по нохд №447/2013 г. на РС-Айтос, с което са били групирани на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК наложените на С. А. Г. наказания по това дело и по нохд №8167/2012 г. на СРС е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон- чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, тъй като съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на всички наказания на осъдения ,с което е допуснал нарушение на чл.14 от НПК. Прави се искане за възобновяване на нохд №447/2013 г.на РС-Айтос, отмяна на постановеното от него определение от 08.01.2014 г. и връщане на делото на съда за законосъобразно ,пълно и цялостно групиране на наказанията. В съдебното заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането, направено от Главния прокурор и моли то да бъде уважено, по съображенията, изложени в него. Служебно назначеният защитник на осъдения Г.-адв.П. счита ,че искането на Главния прокурор е допустимо ,но неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. Приема, че определението на РС-Айтос ,с което е определено общо наказание на осъдения е постановено при спазване на законовите разпоредби и съдът правилно е извършил групиране на наказанията. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на Главния прокурор на Р.България, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С определение от 08.01.2014 г., постановено по нохд №447/2013 г., Районен съд –гр.Айтос , по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК е определил едно общо и най-тежко наказание на С. А. Г. измежду наложените му наказания със споразумение по нохд №447/2013 г.,влязло в сила на 19.11.2013 г. на РС-Айтос- пет месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години и със споразумение по нохд №8167/2012 г. на СРС,влязло в сила на 20.02.2013 г.-шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години,а именно шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от РС-Айтос определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. При постановяване на определението от 08.01.2014 г. ,РС-Айтос е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на С. Г. с отделни определения по постигнати между него и прокуратурата споразумения, влезли в законна сила. Към момента на постановяване на определението по реда на чл.306 ал.1 от НПК по №нохд 447/2013 г., РС-гр.А. е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на С. Г. , поради което е следвало да изпълни задълженията си за проверка дали деянията по предходните осъждания на подсъдимия се намират в съвкупност , респективно в рецидив. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при които едни от деянията са се намирали в условията на съвкупност, а други на рецидив , поради което единно групиране на наказанията по всички осъждания не е било възможно.Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК и при установяване на тяхното наличие да се избере най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията. С. А. Г. е осъждан три пъти: - със споразумение по нохд №8167/2012 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 20.02.2013 г. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено на 25.09.2011 г. ,за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години; - със споразумение по нохд №8071/2013 г. на Софийски районен съд , влязло в сила на 12.06.2013 г.,за престъпление по чл.195 ал.1 от НК , извършено на 25.04.2013 г.,за което му е наложено наказание дванадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години; - със споразумение по нохд №447/2013 г. на Районен съд- гр.Айтос, в сила от 19.11.2013 г.,за престъпление по чл.309 ал.1 от НК,осъществено на 30.05.2010 г.,му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. РС- гр.Айтос e кумулирал наказанията, наложени на С. Г. по нохд №447/2013 г. и по нохд №8167/2012 г. ,приемайки ,че са налице предпоставките по чл.25 във вр.с чл.23 от НК за това. Що се отнася до наказанието, наложено по нохд №8071/2013 г., решаващият съд неправилно е счел, че същото не следва да бъде взето предвид при преценката относно възможността му за групиране с наказанията по останалите присъди, приемайки, че със съдебния акт, с който това наказание е наложено, е допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно приложение на чл.66 ал.1 от НК и ,че единствения способ за ревизия на коментираното споразумение е по реда по глава ХХХІІІ от НПК. Както правилно е отбелязано и в искането на Главния прокурор, недостатъкът, от които страда споразумението по нохд №8071/2013 г. може да бъде преодолян и в процедура по чл.306 ал.1 от НК. Като е игнорирал осъждането на С. Г. по нохд №8071/2013 г. и не е извършил цялостно групиране на наказанията по всичките му осъждания, РС-Айтос е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Пренебрегвайки задължението си за пълно групиране и непроизнасяйки се въобще по осъждането на Г. по коментираното по-горе дело, решаващият съд е нарушил разпоредбата на чл.14 от НПК. В конкретния случай осъждането на С. Г. по нохд №8071/2013 г. е в съвкупност с това по нохд №447/2013 г. ,но едновременно и в условията на рецидив с осъждането му по нохд №8167/2012 г., поради което единно групиране на наказанията по всичките му осъждания е невъзможно. Изхождайки и от принципа за най-благоприятното за дееца съчетание , следва да бъдат групирани наказанията по присъди по нохд №8167/12 г. и по нохд №447/2013 г.,тъй като са налице основанията на чл.25 във вр.с чл.23 от НК за тях, като се определи едно общо и най-тежко наказание, а осъждането по нохд №8071/2013 г. следва да остане извън направената по-горе съвкупност, доколкото деянието по това дело е извършено след влизане в сила на споразумението по нохд №8167/12 г. и наказанието по нохд №8071/2013 г. следва да се изтърпи отделно. Наказанията следва да се изтърпят от осъдения ефективно, независимо, че осъжданията в съвкупността са условни, тъй като с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на едно от осъжданията в съвкупността , приложението на чл.66 от НК изгубва самостоятелното си значение, съответно, евентуалното приложение на чл.68 ал.1 от НК би било незаконосъобразно /Р 475/2003 г. по н.д. 284/2003 г. на І н.о.ВКС, Р№4/2007 г. по н.д. 664/06 г. на І н.о. на ВКС/. Предвид гореизложеното, ВКС намира, че са налице основанията на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Следва да бъде отменен съдебния акт на РС-Айтос и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга на тези по чл.306 ал.1 т.1 от НПК по влезлите в сила споразумения, постановени спрямо осъдения С. А. Г.. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение от 08.01.2014 г. на Айтоски районен съд, постановено по нохд 447/2013 год. по описа на съда. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Айтос. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/