Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София, 11.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Ч. Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1570/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане на осъдените Т. Петров Б. и П. А. Б. – двамата от гр.Кричим, чрез техния защитник – адвокат М. П. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 205/2013 г., на Окръжен съд гр. . От съдържанието на писмената молба, могат да се изведат доводи за допуснато нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдените, за връщане на делото за ново разглеждане, за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 13/06.03.2013 г., Пещерският районен съд, наказателен състав, е осъдил подс. П. А. Б., за извършени престъпления по: 1. По чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години; 2. По чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, налагайки му наказание поред на чл. 54 НК, от една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, както и „обществено порицание”; 3. По чл. 198, ал. 1 НК с определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил за изтърпяване едно общо наказание от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, като е присъединил и наказанието „обществено порицание” в затвор, приспадайки времето през което е бил задържан под стража, произнесъл се е по предявения граждански иск, присъдил държавна такса и частта от направените по делото разноски. Със същата присъда е признал и подс.Т. П. Б. за извършени престъпления: 1. По чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, налагайки му наказание от две години лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, условно за изпитателен срок от четири години; 2. По чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок четири години; 3. По чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК с определено наказание от една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, както и „обществено порицание”. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, присъединявайки и наказанието „обществено порицание”, приспадайки времето през което е бил задържан под стража, произнесъл се е по предявените граждански искове, присъдил е държавна такса и частта от направените разноски. С решение № 98/31.05.2013 г., Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, е изменил посочената присъда, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на двамата подсъдими и им е определил „общ” първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, в затворническо общежитие от „открит” тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в искането за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, изведени от молбата, се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, за неправилна преценка на доказателствата и от там на извода, че тези обвинения са били доказани по несъмнен начин по отношение на двамата подсъдими. По своята същност, е налице оспорване обосноваността на въззивния съдебен акт във връзка с приетата фактическа обстановка по посочените обвинения. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и тези на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за виновността на двамата осъдени, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите В., В., М. Я., Сн. Я., В., П., П., М., П., М. и Д., които основателно са били кредитирани, от експертните заключения – СМЕ, СДЕ и от приложените писмени доказателства. По делото са събрани достатъчно преки и косвени доказателства, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието им в извършване на тези деяния. Посочените доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и налагат единствено възможният извод за виновността на подсъдимите, в извършване на престъпленията за които са били обвинени и осъдени. Виновното им поведение, безспорно е установено от показанията на посочените свидетели, като от особено значение са тези на В., Сн. Я., М. Я., В., П., П., Д., М., очевидци на инцидента, от заключението на експертите, от приложените писмени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие. Установените данни от тези доказателствени средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени от обективна и субективна страна, съставите на посочените престъпления от тези подсъдими. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Мотивите са подробни, обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че престъпните деяния, са извършени от подсъдимите и че обвиненията за тях са доказани по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертни заключения. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда по отношение на двамата подсъдими. Счита, че мотивите на тази инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Основателно е дадена пълна вяра на посочените по - горе свидетелски показания, като последователни и безпротиворечиви, както на досъдебното производство така и в съдебно заседание и като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, подробно изброени по – горе. Точно е посочено кои от събраните доказателства се кредитират и кои не и защо и на кои се градят изводите за виновността на двамата подсъдими в извършване на инкриминираните деяния. В настоящият случай, съдът в мотивите си е направил вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите, като извършители на деянията. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата. Подсъдимите са били представлявани от защитник, имали са възможност да правят искания и възражения по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Видно от жалбата и от протокола на съдебното заседание пред въззивната съдебна инстанция, не са правени доказателствени искания от подсъдимите и тяхната защита. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от тези подсъдими по посочените текстове от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че са осъществили съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно са били осъдени за това. От своя страна въззивната инстанция, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Отказът да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимите, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията им е била обсъдена и с основание отхвърлена, като опровергана от събраните други доказателства по делото. Обясненията им са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражняват по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, имат право да дават такива обяснения, каквито намерят за нужно, т.е. законодателят ги е освободил от задължението да говорят истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, заедно с данните от всички останали доказателствени средства и инстанционният съд е сторил точно това. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от подсъдимите. Изложила е съображения кои данни от гласните доказателствени средства приема за достоверни, кои не и защо. По реда на чл. 313 и 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата, изложени са подробни съображения, обсъдени са били направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направени доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Ето защо и този направен довод се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание и този довод, по който конкретното искане е за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. При вземане на решението за отмяната му, въззивната инстанция в мотивите си е направила задълбочена съдебна преценка. Законосъобразно е посочено, че приложението му не зависи само от наличието на абсолютните предпоставки - размер на наказанието и чисто съдебно минало, а и от преценката, че за постигане целите на наказанието и преди всички за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. В тази връзка е подложил на анализ всички обстоятелства по делото и е стигнал до точния извод, че в конкретния случай с оглед на извършеното, характеризиращо много негативно осъдените, не следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като няма да бъде постигнат положителен ефект от него, в посочения по – горе смисъл, с оглед посоченото по – горе. Поради това и определеното ефективно изтърпяване на наказанието и от двамата, се явява напълно справедливо и съобразено с конкретните данни за деянията и тяхната правна квалификация и личността на дейците. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, на задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените П. А. Б. и Т. П. Б. – двамата от [населено място], за възобновяване на внохд № 205/2013 г., на Пазарджишкия окръжен съд. Председател: Членове: