Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 27.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 776 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на НОХД № 1470/2011 г. на Районен съд – Пазарджик и отмяна на постановената по него присъда № 92 от 15.03.2012 г., в сила от 02.04.2012 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и е бил осъден да изтърпи наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се твърди, че Д. не е получил препис от обвинителния акт, не е уведомяван за насрочените съдебни заседания и не е упълномощавал защитник. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие в наказателния процес. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било подадено по поща на 22.06.2017 г. и получено в РС – Пазарджик на 26.06.2017 г., след задържане на 12.04.2017 г. и постъпване на осъдения Д. в затвора – София на 13.04.2017 г. за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по присъдата на РС – Пазарджик по НОХД № 1470/2011 г. и наказанията, наложени по НОХД № 7754/2011 г. на РС – Варна и по НОХД № 9456/2008 г. на СРС, като това е и най-късният възможен момент за узнаване на осъждането му по НОХД № 1470/2011 г. на РС – Пазарджик. Съответно, искането се явява подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно нормата на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая и двете алтернативно предвидени хипотези са налице. От материалите по делото е видно, че осъденият Д. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие. Видно от материалите по ДП № 149/2010 г., Д. е получил лично и в присъствието на служебен защитник постановление от 22.06.2011 г. за привличане като обвиняем, с което не е била взета мярка за неотклонение. На същата дата е бил проведен разпит в качеството му на обвиняем в присъствието на служебно назначения защитник и са му били предявени материалите по разследването с протокол. Д. е бил и надлежно уведомен за съдебното производство по внесен обвинителен акт на РП – Пазарджик, развило се в рамките на НОХД № 1470/2011 г., след разпореждане от 04.08.2011 г. по реда на чл. 252, ал. 1 от НПК. Призовката за първото по делото с. з., насрочено за 20.10.2011 г., ведно с обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, са били получени на 26.08.2011 г. лично от Д. в служба „ВПСК“ в СРС, видно от л. 32 от НОХД № 1470/2011 г. на РС – Пазарджик. Въпреки това, в с. з. на 20.10.2011 г. Д. не се е явил лично, а за него се явил упълномощеният защитник, като делото било отложено поради невъзможност за лично явяване на подсъдимия поради участието му в друго с.з. по друго дело в СГС. В договора за правна помощ, сключен на 20.10.2011 г. и пълномощното с дата 13.10.2011 г., находящи се на л. 55 от материалите по делото, изрично е посочено, че Д. упълномощава защитника да го представлява по воденото срещу него НОХД № 1470/2011 г. на РС – Пазарджик. Упълномощеният по делото защитник е приел Д. да бъде уведомен за следващото с.з. чрез него, като е поел ангажимент да го уведоми по телефона. Видно от протокола за проведено с.з. на 01.12.2011 г., Д. не се е явил и не е посочил уважителни причини за това, въпреки че е бил надлежно уведомен по телефона от защитника, който също не се е явил, представяйки молба, с която се отказва да го представлява поради разминаване в защитните линии и потвърждава, че е уведомил подсъдимия по телефона за насроченото с.з. и го е предупредил, че няма да му бъде изпращана призовка. Заседанието отново било отложено, а на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 270 от НПК мярката за неотклонение на Д. е била изменена в „задържане под стража“. За следващите с. з., насрочени и проведени на 20.12.2011 г. и 09.02.2012 г., са били положени усилия за издирване на подсъдимия по повод изпълнение на определението за задържане, както и във връзка с постановено общодържавно издирване от ОД на МВР – Пазарджик, които са останали без резултат. Получена е била и справка, че Д. не е бил задържан в някои от затворите на страната, нито че официално е напускал пределите на Република България. С оглед на тези данни и при наличие на условията по чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК, в с. з. на 15.03.2012 г. съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при участие на назначен служебен защитник и е постановил присъдата си. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на основание чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК на 02.04.2012 г., с изтичане на срока за подаване на въззивна жалба. С оглед изпълнението й е била изготвена и ЕЗА. Осъденият Д. е бил задържан на 12.04.2017 г., след което е бил преведен в затвора – София на 13.04.2017 г. Изложените дотук обстоятелства съвсем ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият Д. е присъствал и участвал на фазата на досъдебното производство и бил уведомен за образуваното съдебно производство срещу него. Получил е лично призовка за първото насрочено с.з. Последвалите усилия за издирването му в пределите на страната и разглеждане на делото в негово присъствие са останали безуспешни. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото на подсъдимия на лично участие, поради което няма основание за компенсирането на осъдения чрез възобновяване на съдебното производство. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд взе предвид, че осъденият е направил искане за възобновяване на наказателното производство и на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, визирайки оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като същото е преповторено и от служебния защитник в с.з. пред настоящата инстанция. Компетентен да се произнесе в този случай по основателността или не на оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с присъдата на РС – Пазарджик е АС – Пловдив. Съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК, искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419, ал. 1 от НПК е постановен от районен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на НОХД № 1470/2011 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и отмяна на постановената по него присъда № 92 от 15.03.2012 г., влязла в сила на 02.04.2012 г. Изпраща делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по искането на осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК на производството по НОХД № 1470/2011 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.