Р Е Ш Е Н И Е   № 20   София, 22 януари 2009 година       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно  отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и девета година, в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 715/2008 година.       Производството е образувано по жалба подсъдимия Ч. Г. А. против въззивно решение № 408 / 07.10.2008г. по в.н.о.х.д. № 654/2008г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба на А. , поддържана в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Отправено е искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото-върнато в досъдебната фаза на процеса и в алтернативна даденост-неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Частните обвинители и граждански ищци С. Ц. Ш. и И. А. Г., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:   С присъда № 287/ 27.02.2008 год. по н.о.х.д. № 502/2007г.на Окръжен съд-гр. Враца е признат подсъдимият Ч. Г. А., за виновен в това, че на 26.06.2006год. в с. Р., общ. Хайредин, при условията на „опасен рецидив” умишлено умъртвил Н. И. П. , поради което и на основание чл. 116, ал.1,т.12, във вр. чл. 115 и чл. 54 от НК, му е наложено наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален „усилено строг”режим, на основание чл.48,б”в” ЗИН. Подсъдимият е осъден да заплати на С. Ш. и И. Г. сумата от по 30 000лв., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат от престъплението.     Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Всички доводи, свързани с процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, водещи началото от досъдебната фаза на процеса, са несъстоятелни и са получили аргументиран отговор от Инстанциите по същество. Изтъкнатите с касационната жалба възражения, относно неефективност на служебната защита, на базата на което е изграден извод за нарушение на чл.6 от ЕКПЧ-лишаването му от „справедлив процес”, не намират опора в доказателствената съвкупност. От материалите по делото е видно, че служебният защитник, както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното производство пред двете инстанции е изпълнил задълженията си в пълен обем. Съобразно решение на Европейския съд по правата на човека-дело „А„Замисълът на Конвенцията е да гарантира не права, които са теоретични или илюзорни, а права, които са практически и реални”. Именно тези права/регламентирани в процесуалния закон/ е защитил по подобаващ начин адв. М, при пълната липса на доказателства за неадекватна защита. Правилно първоинстанционният съд е отказал замяна на служебно назначения защитник, защото подсъдимият има право да отведе защитника си, само ако той е договорен. В конкретния случай, съдът е реагирал на отправеното искане за замяна/ с произнасяне в хода на съдебното следствие, т.е. държавата, чрез своите органи не е останала пасивна, а е налице позитивно действие от нейна страна/ в тази насока виж реш. на ЕКПЧ-дело Еъри срещу Ирландия от 09.10.1979год./, независимо от отказа й. Задълженията на съда са изпълнени в пълен обем, съобразно изискванията на процесуалния закон, както и на държавата, чийто представител е съда, в синхрон с поетите ангажименти на България при подписване на Конвенцията. Не могат да бъдат възприети доводите за ограничаване процесуалните права на касатора и в хода на съдебното производство, с лишаването му от възможността да участва при събирането и проверката на доказателства и по – конкретно, да задава въпроси на свидетелите и експертите. От съдебните протоколи/ с изричното отбелязване в тях/ е видно, че в болшинството от случаите, А. не е имал въпроси към свидетелите/ с изключение на С. Ш. /, към експертите- също, а при изслушването на съдебно-психиатричната експертиза е проявил особена активност. Всичко това означава, че на касатора е осигурена възможност да участва пълноценно в хода на съдебното следствие, от която същият се е възползвал. Фактическата обстановка по делото е установена правилно. Събирането и проверката на доказателствата по делото са извършени съобразно изискванията на процесуалния закон. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният и въззивният съд са приели за установено, че подсъдимият А чрез причиняване на прободно-порезни рани в гръдната област е причинил смъртта на пострадалата. Извършен е съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, в противовес на заявеното в касационната жалба. Показанията на свидетелите И/полицейски служители/, са достоверен източник на информация за конфликтите между подсъдим и пострадала, предхождащи инкриминирания случай. С показанията на свидетелите С/очевидец/, подкрепени от тези на Б. П. , Д. Н. /възприели състоянието й и заявеното от нея след случилото се-независимо от говорния й дефект/ и на И. Г. и И. М. – последните съответно баща и син на пострадалата, е установен безспорно факта, на причиняване смъртоносното увреждане и неговия автор. Тези гласни доказателствени източници са оценени през призмата на писмените такива-протокол за оглед на местопроизшествието, съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична, ДНК, графическа, почеркова и дактилоскопна експертизи. Не може да бъде споделено виждането на защитата, развито в касационната жалба, за “непълнота” на доказателствата, рефлектираща върху процесуалните права на А. , свързана с “недостиг на отговори” от страна на експертите. Вън от всякакво съмнение, дактилоскопната експертиза не е могла да намери годни за идентификация пръстови отпечатъци по оръжието на престъплението, което не е резултат на неправилната му обработка/ съобразно заявеното в жалбата/, а се дължи на повърхността на дръжката му. Наличието на кръв и епителни клетки от подсъдимия и пострадалата по острието на ножа / виж ДНК експертизата/, води до извода, че с това оръжие са поразени и двете лица, но нараняването на А. е повърхносно, непроникващо в гръдната кухина и може да бъде нанесено със собствената ръка. Правилно Инстанциите по фактите, са го оценили през призмата на намереното в джоба на дрехите на подсъдимия „ писмо”,, с безспорен автор последният. Всички възражения, свързани с оспорената годност на протокола за оглед на местопроизшествие, са получили аргументиран отговор. Съдебно-психиатричната експертиза е обоснована, и в пълнота са получили отговор поставените въпроси, свързани с психологичното и психиатрично състояние на касатора-липсата на физиологичен афект, нисък праг на дразнимост и характерово разстройство, в рамките на вменяемостта. За това и заявените доводи за “непълнота” в касационната жалба, свързани с ограничение на процесуални права, са несъстоятелни. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от събиране на нови доказателства, за установяване фактите по делото и отказът за допускането на такива, не води автоматично до извода за процесуални нарушения, при постановяването на съдебни акт. Не отговаря на истината твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.107,ал.3 НПК. Обясненията на подсъдимия са оценени в контекста на останалия доказателствен материал. Законосъобразни при това положение са изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правната квалификация на извършеното деяние. Вън от всякакво съмнение А. е умъртвил Н. П. Деянието е осъществено при условията на “опасен рецидив”, като законосъобразно е прието, въз основа на предходните осъждания на касатора наличие на основанията за приложението на чл.29,ал.1,б”а” и б”б” НК. Съдимостта на А. , по повод искане за групиране на определени с отделни присъди наказания е проверена и от касационната инстанция / виж реш. № 255/07.07.2005год. по н.д. № 817/2004год. на ВКС-ІІІ-то НО/. Доводите на подсъдимия, че не е автор на извършеното деяние са били предмет на анализ от инстанциите по същество и в съответствие с доказателствата са отхвърлени като негова защитна позиция с убедителни съображения и съставът на Върховния касационен съд ги приема изцяло.   Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното престъпление, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства-оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и с него се постигат целите на личната и генерална превенция. Настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде смекчено наказателно- правното положение на касатора, преди всичко защото инкриминираното деяние е извършено в период, в който той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Изтъкнатите доводи за нарушение на чл.6 ЕКПЧ, свързани с продължителността на наказателното преследване и упражнена несвоевременно държавна принуда, са по отношение на предходните осъждания на А. и са неотносими към настоящето производство, приключило в рамките на „разумния срок”.     По тези съображения, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 408/07.10.2008г. по в.н.о.х.д. № 654/2008г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.