Р Е Ш Е Н И Е № 426/13 г. София, 20.01. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 3209/2013 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 1014/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград с определение от 24. 07. 2013 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предметния обхват на въззивното обжалване и въззивното решение. По съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С въззивното решение от 18. 01. 2013 г. Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение на Районен съд – Разлог по гр. д. № 828/2012 г., с което са уважени исковете на П. А. за отмяна на уволнението й по заповед от 26. 06. 2012 г., възстановяване на работа на предишната й длъжност „старши специалист – счетоводител” и осъждане на [община] да й заплати сумата 333,45 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд е счел за неправилен извода на районния съд за незаконност на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради незаконосъбразно извършване на подбор по чл. 329 КТ, тъй-като е приел, че в конкретния случай, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор и преценката за законосъобразното извършване на подбора изобщо не рефлектира върху правилността на уволнението. Изводите и решението на въззивния съд са в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен да се произнесе само по заявеното във въззивната жалба, чийто обхват е ограничен от правилата по чл. 266, чл. 146 и чл. 147 ГПК. В първоинстанционното и въззивното производство по настоящото дело, ответникът по иска [община] не е изтъкнал като възражение срещу иска на А. неоснователност на довода й за незаконосъобразно извършен подбор по чл. 329 КТ, защото работодателят не е бил изобщо длъжен да извършва подбор, тъй-като е налице съкращаване на всичките /в случая на две/ щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата. Това фактическо обстоятелство не е било твърдяно от жалбоподателя и ответник по иска. Въззивното обжалване е ограничено от рамките на фактическата страна на спора – правнорелеватните факти, посочени своевременно от страните по делото и произнасянето на въззивният съд въз основа на фактически обстоятелства, които са извън спорния предмет, водят до неправилност на неговото решение – т. 1 и т. 4 на ТР № 1/09. 12. 2013 г. ОСГТК на ВКС. Позоваването от страна на съда на факти, които не са предмет на спора, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. С така постановеното решение, въззивният съд е поставил ищцата в положение на невъзможност да вземе становище и организира защитата си по въпроса налице ли е задължение на работодателя да извършва подбор, което е недопустимо ограничаване на правото й на защита. Преценката на въззивния съд, че в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор е и необоснована. Съдът се е позовал на промененото наименование на длъжността, отредена за запазената една щатна бройка – „Старши експерт „Счетоводство и бюджет” и на включените допълнителни позиции за изпълнение на определени действия в длъжностната й характеристика – обобщаване на отчетите за изпълнение на бюджета в направление „образование”, изготвяне на бюджетна прогноза за следващи периоди и др.. По тези съображения е приел, че се касае за новосъздадена длъжност, с нови трудови функции, която няма връзка с длъжността „Старши специалист – счетоводител”, от която е уволнена ищцата. Промяната в наименованието на длъжността и посочването на конкретни действия в изпълнение на длъжността не са достатъчно и убедително основание да се приеме, че се касае за новосъздадена длъжност с други трудови функции. Следва да бъде отменено решението на въззивния съд и се постанови ново решение по съществото на делото. Основният спор между страните е за правилното извършване на подбора между двете служителки, заемащи длъжността „Старши /Младши специалист – Счетоводител”. При направеното от ищцата възражение, че подборът е извършен незаконосъобразно, ответникът по иска и работодател носи доказателствената тежест за установяване законността на подбора – ТР № 3/16. 01. 2012 г. по Т. Д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. Той следва да установи истинността на документите, удостоверяващи подбора, като отразените в документите оценки подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства за установяване на действителните качества на участвалите в подбора, за съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед естеството на възложената работа. По настоящото дело, ответникът [община] не е доказал този начин на извършване на подбора, което обуславя незаконност на уволнението на ищцата. Следва предявените от нея искове да бъдат уважени. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решението от 18. 01. 2013 г. по гр. д. № 1014/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА. Признава за незаконно и отменя уволнението на П. А., извършено със заповед № РД – 15 – 147 от 26. 06. 2012 г. на К. на [община]. Възстановява П. А. на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Старши специалист – счетоводител” в Дирекция Обща администрация в [община]. ОСЪЖДА [община] да заплати на П. К. А. сумата 333,45 /триста тридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от 26. 06. 2012 г. до 11. 07. 2012 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. ОСЪЖДА [община] да заплати на П. К. А. сумата 646,31 /шестстотин четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: