Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * право на строеж * право на собственост * конкуренция на права


2
гр. д. № 6248/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 107

София, 13.06.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6248/2015 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 9097/2014 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 14 април 2014 г. по гр. д. № 36470/2011 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Х. И. Х. е носител на правото на строеж за „погиналата поради разрушаване” едноетажна жилищна сграда застроена на площ от 69 кв. м., която е била построена в УПИ VІ-20 в кв. 39 , м. „ГГЦ-Зона В-17 (стара – Б.) по плана на [населено място].
С определение № 119 от 29.02.2016 г. е допусната касационна проверка на решението по разрешения с него въпрос: - поражда ли правен ефект актът за прехвърляне право на строеж, когато изграждането на сграда, в посечения в него обем, е забранено. Въпросът е изведен от направения от съда извод, че при погиване на сградата, предмет на договор за дарение, правото на строеж за нея се запазва – чл. 66, ал. 2 ЗС, поради което носителят му може да построи отново сграда в същия обем и площ и от установеното по делото, че по действащия ПУП за квартала не е предвидено сградата, която е дарена на ищеца, да се запази, а се предвижда изграждането на пет етажна сграда.
Касационните доводи са за незаконосъобразност на решението.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че [фирма], [населено място] е придобил правото на собственост върху УПИ VІ-20 в кв. в кв. 39 , м. „ГГЦ-Зона В-17 (стара – Б.) по плана на [населено място], на основание постановление за възлагане от 11.01.2008 г. по изп. д. № 10545/2005 г. на СИС при СРС, преобразувано в изп. д. № 245/2006 г. на ЧСИ Ч. с рег. № 783. Този имот е бил съсобствен между С. И. и К. Г.. С влязло в сила решение, постановено в производство за делба на имота, той е бил изнесе на публична продан, на което основание е извършена проданта. С. И. е била собственик и на построената в имота едноетажна жилищна сграда на 69 кв. м. С правото на собственост за нея тя се е разпоредила на 15.07.2008 г., като я е дарила на ищеца Х. И. Х., за което е съставен нот. акт № 157, по н. д. № 148/2008 г.
Ответникът по иска [фирма], [населено място] след придобиване правото на собственост върху терена е предприел действия по събаряне на сградата, срещу които И. е подала жалба до В. на 14.07.2008 г. За нанесените й вреди от тези действия е предявила частичен иск по чл. 45 ЗЗД срещу касатора, който е бил уважен с влязло в сила неприсъствено решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 5195/2009 г. на СРС, 35 състав като той е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 5500 лв. обезщетение за причинени вреди от събаряне на собствената й сграда в имота.
Във връзка с направеното възражение от ответника по иска, „Е. С.”, за нищожност на договора за дарение, поради липса на предмет, по делото са събрани гласни доказателства, с които е установено, че сградата не е била съборена към датата на сключване на договора за дарение, от който ищецът черпи права.
След преценка на фактите, установени със събраните доказателства, съдът е приел, че поради събаряне на сградата, ищецът е останал носител на ограниченото правото на строеж за нея. Възражението на ответника за нищожност на договора за дарение поради липса на предмет, тъй като към датата на сключването му сградата вече е била съборена, съдът е намерил за неоснователен поради преклудирането му. То е следвало да бъде релевирано в производството по иска за присъждане на обезщетение за вреди от събаряне на сградата, което касаторът не е направил.
За преклудирано е намерил и възражението за погасяване правото на строеж по давност, тъй като е направено след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. Въз основа на така приетата за установени факти е формирал решаващия извод, че след събарянето на сградата надареният е останал носител на правото на строеж за нея, което не е прекратено със събарянето й и може отново да бъде реализирано от носителя му.
По въпросът, по който е допусната касационна проверка състав на ВКС, І г. о. намира следното:
С договор за прехвърляне право на собственост върху сграда се прехвърля и правото на строеж за нея, ако в договора не е уговорено изрично друго. В случай на събаряне или погиване на придобитата сграда, собственикът й запазва правото на строеж в обема на съборената. Когато с действащия ПУП не се предвижда изграждане на сграда като премахнатата, а на друга в по-голям обем, съдържанието на правото на строеж трябва да се определи от отношението на съборения обект към новия строеж.
Носителят на правото на строеж върху терена има право да придобие такава част от новопостроената сграда, съответстваща на неговото право на строеж. Той не може да построи отново сграда в обема, който е притежавал, ако това би ограничило собственика на терена да упражни притежаваното от него право на строеж, което е част от правото на собственост върху земята. Собственик на право на строеж за обект с по-малък обем от предвижданията за застрояването на терена одобрени с ПУП, може да реализира своето право като поиска да му се разреши да изгради първия етаж или част от него при условията на етапно строителство по чл. 152, ал. 2 ЗУТ.
По същество на спора:
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно в частта, в която е прието за установено по отношение на [фирма], [населено място], че ищецът по иска Х. И. Х. е носител на правото на строеж в УПИ VІ-20 в кв. 39, м. „ГГЦ-Зона В-17 (стара – Б.) по плана на [населено място] за обект, застроен на 69 кв. м. , на един етаж. При проверката му не се установи наличие на основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 9097/2014 г. на Софийски градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: