РЕШЕНИЕ     № 159     София,15.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1654/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1713/28.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №177/13.7.2009 г. по гр.д. №138/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к. С решението на Русенския окръжен съд е отменено решение №313/09.5.2008 г. по гр.д. №2086/2007 г. по описа на Пернишкия районен съд, и е отхвърлен предявения от Е. П. С. иск за изменение на режима на лични отношения между ответника по исковата молба Е. Н. С. и малолетното му дете С, регламентиран с утвърденото с решение №1126/20.12.2005 г. по гр.д. №4146/2005 г. на Пернишкия районен съд споразумение, като неоснователен. В решението е прието, че ищцата не е установила в хода на съдебното производство твърдяните в исковата молба обстоятелства относно физическо нараняване на детето от страна на бащата във времето на контакти с детето, застрашаващи неговото физическо и психическо здраве. Поради това съдът е стигнал до извод, че контактите между бащата и детето не следва да бъдат ограничавани, както и да се даде възможност на бащата да участва пълноценно в развитието и възпитанието на детето. Освен това съдът е стигнал до извод, че представеното и прието от съда решение №294/09.4.2008 г. по гр.д. №2088/2007 г. по описа на Пернишкия районен съд не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се решава материалноправен спор, а същото е постановено в производство по на съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване на мерки за защита на пострадало лице срещу осъществено домашно насилие по реда на Закона за защита срещу домашно насилие. По въпроса за точното приложение на закона – “Дали решенията по Закона за защита срещу домашно насилие имат сила на пресъдено нещо като решения по спорна съдебна администрация ?”. Решението, на което се позовава касационната жалбоподателка представлява решение, постановено по реда на чл.чл.12-19 от Закона за защита срещу домашно насилие/ЗЗДН/. Тези решения са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Независимо от факта, че тези решения са насочени към промяна на гражданските правоотношения, те се постановяват от съда не по силата на потестативно право на една страна спрямо друга. Поради това актовете на спорна съдебна администрация не се ползват със силата на пресъдено нещо. При тях липсва потестативно право, което да е предмет на СПН, а новото правно положение, което тези актове пораждат не може изобщо да се ползва от СПН. Поради това въззивната инстанция е приложила точно закона по въпроса за действието на решението по ЗЗДН в настоящото производство. В касационната жалба против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд се твърди, че не са обсъдени в тяхната цялост представените по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите от съда експертизи. Моли се уважаване на касационната жалба. От процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. П, са постъпили писмени бележки Ответникът по касация – Е. Н. С., посредством процесуалния си представител - адв. С, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Контролиращата страна – Д. “С” – град П., посредством представителя си А. С. , не взема становище по касационната жалба, но поддържа всички социални доклади, представени по делото. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация, становището на контролиращата страна и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Оплакването на касационната жалбоподателка за съществено нарушение на съдопроизводствените действия, изразяващи се в непълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и приетите от съда експертизи е основателно. Това необсъждане е довело и до необоснованост на атакувания съдебен акт. Не са изложени мотиви защо показанията на свидетеля М не се кредитират. Констатацията, че същите не корелират с тези на свидетелката С не се обосновава. Не е обсъдено представеното пред първата инстанция съдебномедицинско удостоверение №1235/2007 г., издадено от Центъра по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ “А” ЕАД. Не изложени и мотиви с оглед представените социални доклади и приети експертизи. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи по ясен и категоричен начин мотиви относно показанията на разпитаните по делото свидетели пред двете инстанции, както и да се изложат съображения по представеното съдебно медицинско удостоверение. Ангажираните доказателства следва да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се обсъдят и представените социални доклади и приети експертизи. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ въззивно решение №177/13.7.2009 г. по гр.д. №138/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: