О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 гр.София, 19.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1426 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Добруджа мел“АД, „Добрич мел“ЕАД и „Красен ММ5“ЕАД срещу решение № 46/01.02.2021г. по в.т.д. № 2532/2021г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 697/04.05.2020г. по т.д. № 1976/2019г. на СГС като краен резултат са отхвърлени исковете по чл.439, ал.1 ГПК на касаторите спрямо Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност, както и в частта на разноските. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обективирано в касационната жалба е и тяхно искане за спиране на производството по касационното дело на осн. чл.292 ГПК, поради висящността на тълк.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Подаден е писмен отговор от ответника по касационната жалба Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] със становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По искането по чл.292 ГПК: Настоящият състав на ВКС констатира, че с Разпореждане от 20.02.2020г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Впоследствие въпросът е преформулиран с решение на ОСГТК на: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.“ Горният въпрос се явява релевантен за настоящия спор, доколкото въззивният съд е обсъдил същия в мотивите на своя акт и изводът му, че спрямо процесните изпълнителни производства по изпълнително дело № 30454/2006г. и изп.д. № 30173/2013 г. е приложимо ППВС № 3/18.11.1980г., отменено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е обусловил и крайното правно разрешение по спора по чл.439, ал.1 ГПК. Едновременно с това касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставят правен въпрос, идентичен с първоначалната редакция на въпроса по тълк.д. № 3/2020г. Ето защо е налице основание по чл.292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : СПИРА производството по т.д. № 1426/2021г. по описа на ВКС, I т.о. до приключване на тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл.292 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: