Р Е Ш Е Н И Е №126/2019 год. гр. София, 31.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: : Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 352 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №321 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1351/2018г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 338 от 08.06.2018г. по гр.д.№ 2700/2017г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявения от М. К. М. против П. Р. П. иск по чл.23, ал.1 СК за установяване, че е изключителен собственик на апартамент с идентификатор ***** в [населено място] с адрес: [улица], [жилищен адрес] с площ * кв.м., с избено помещение № * и 0,95% идеални части от общите части на сградата и * кв.м. от правото на строеж върху мястото, придобит по време на брака с договор за покупко-продажба от 2010г. поради трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването му. Касационната жалба е подадена от ищцата М. К. М. чрез пълномощника адв. Димитрова. Поддържа се неправилност на съдебния акт поради несъобразяване разпоредбите на закона и с практиката на Върховния касационен съд по съществения за спора въпрос дали за доказване на трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот е достатъчно да се установи, че вложените средства при закупуването са лични на единия съпруг - от негов паричен влог или е нужно да се доказва на какво правно основание са придобити средствата по този личен влог на съпруга. Ответникът П. Р. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е съобразено с практиката на съдилищата по идентични казуси. С определение № 201 от 23.04.2019г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: когато недвижими имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл.23, ал.1 СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот. Страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен през 2006г. и е прекратен през 2017г. Процесният апартамент е придобит чрез договор за покупко-продажба на 01.09.2010г., на името на двамата съпрузи, за сумата 17 800 лв. посочена в нотариалния акт. Твърди се от ищцата, че цялата продажна цена е заплатена от нея по банков път на две части: капаро в размер на 1027,74 евро /2000лв./ на 09.08.2010г. и остатъка в деня на продажбата, разпределен по сметките на двете продавачки. Според ищцата средствата по сметката й са набрани от преводи от нейните родители и от сестра й. Ответникът поддържа становище, че действителната покупна цена на жилището не е посочената в нотариалния акт, а е 34 600лв., от които 2000лв. представляват капаро /по 1000лв. за всяка продавачка/, като цялата стойност е заплатена от двамата съпрузи със семейни средства, включително с изтеглен от него заем. Въззивният съд е приел, че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с които е закупен недвижимия имот. С оглед на това, в тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че паричните средства за закупуване на имота са й били превеждани по нейната сметка в ПИБ-АД от нейните родители и от сестра й в продължение на няколко години. Поради презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос, следва да се установи фактическото и правното основание, на което тези парични преводи са правени по личната сметка на ищцат, както и че именно те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот. В случая са установени само извършени преводи на суми по сметката на ищцата от нейната сестра, но не и основанието за това плащане, което може да е различно - връщане на заем, предоставяне на заем, дарение и др. Още повече, че в исковата молба липсва твърдение относно правното основание на извършения паричен превод. Поради това не може да се приеме, че е извършено дарение на тези парични средства и то само в полза на ищцата, а не на семейството. От заключението на приетата икономическа експертиза е видно, че действително заплатената сума на продавачите по договора е 34 666 лв., а не посочената в нотариалния акт 17 800 лв. От сметката на ищцата са изплатени на 09.08.2010г. по 1000лв. капаро на всяка от двете продавачки Н. и И., а в деня на сделката са преведени на И. 16 340лв., а на Н. 3015лв. Също в деня на продажбата от сметка на ответника са прехвърлени по сметка на продавачката Н. 13 300лв. Така заплатените от сметката на ищцата суми са общо 21 366лв., а заплатените от сметка на ответника са 13 300лв. При тези данни, тезата на ищцата, че цената е 17 800 лв. е неправдоподобна, защото само сумите, преведени от нея, надвишават тази стойност. На следващо място съдът е намерил за недоказана тезата на ищцата, че паричните суми от нейната сметка, с които е заплатен имота, са събрани от преводи, направени от сестра й и родителите й. Установено е, че на 31.08.2010г. ответникът е изтеглил потребителски кредит в размер на 15 400 лв. „ОББ"АД, а по-късно на два пъти го е рефинансирал. Въз основа на това, според съда е налице съвместен принос за придобиването на процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е неоснователен. По основанието за допускане на касационно обжалване. В Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност / не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга - титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009г., то презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК. Според настоящия състав така създадената практика не съответства на волята на законодателя, вложена при уреждане на режима на съпружеската имуществена общност. Затова горепосочената практика следва да бъде променена. Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г. При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса - от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения - принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството / чл. 1 СК от 1968г., чл. 3 СК от 1985г. и чл. 2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на имуществените отношения - и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата - / чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и чл. 19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове - чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция. Сега действащият кодекс, вероятно отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл.21, ал.3 СК. Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била признавана. А след като принципите на правната уредба до днес са непроменени, то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар да е несъвършено изразена. Въз основа на изложеното се налага извод, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. - паричните влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана. По касационната жалба. Приетото в обжалваното решение съответства на гореизложеното разрешение и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Процесният недвижим имот е придобит чрез договор за продажба като цената е заплатена на двете продавачки от банкови сметки /влогове/ на ищцата и на ответника. Следва да се възприемат изводите на въззивния съд, за разлика от първоинстанционния, че действителната цена на имота не е посочената в нотариалния акт сума от 17 800 лв., а е 34 666 лв. Именно тази сума е реално платена от купувачите на продавачите. Тезата на ищцата, че цената е 17 800 лв. е несъстоятелна, тъй като само заплатената от нея сума /21 366лв./, надвишава тази стойност. От приетата експертиза и от писмените доказателства, удостоверяващи съответните банкови операции, се установява безспорно, че цената от 34 666лв. е покрита от двамата съпрузи с различно участие - от банкова сметка на ищцата са изплатени 21 366лв., а от банкова сметка на ответника - 13 300лв. Не е доказано от страна на ищцата средствата по нейния влог да представляват лично имущество по чл.22 СК, нито е опровергана по някакъв начин презумпцията за съвместен принос. Видно, че по сметката има постъпила сума, преведена от сестра й, но липсват каквито и да е доказателства за основанието за плащане на тази сума. Поради това, при възприемане на горното разрешение, следва извод, че недвижимият имот е придобит със съвместен принос и е в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяване на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобития по време на брака недвижим имот са равни, което означава, че предявеният иск е неоснователен. Поради това решението на Старозагорски окръжен съд следва да остане в сила. В полза на ответника следва да се присъдят направените от нега разноски за касационното производство, които възлизат на 1300лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №321 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1351/2018г. на Старозагорски окръжен съд. ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.43 да заплати на П. Р. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1300/хиляда и триста/ лева разноски за настоящето производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.