14 Р Е Ш Е Н И Е № 50096 София, 28.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1086 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К., представляван от адв. Р. Р., срещу решение № 154 от 23.12.2021г. по гр.д. № 473/2021г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 26.04.2021г. по т.д. № 517/2019г. на Бургаски окръжен съд, поправено с решение № 260231 от 16.08.2021г. и изменено с определение № 261577 от 30.09.2021г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „ЗД Евроинс” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания при ПТП на 12.05.2018г. за разликата над 215 000 лева до 450 000 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е потвърдил възприетия от първата инстанция занижен размер на обезщетението за неимуществи вреди, без да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в съвкупност и поотделно, без да се мотивира и обоснове, като посочи критериите за определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение. Намира за формиран в противоречие с принципа на диспозитивното начало извода на въззивния съд, че здравословното и психическото му състояние за периода след приключване на устните състезания пред първата инстанция се е подобрило и това е довело до намаляване на неговите болки и страдания, каквото възражение не е правено от ответника. Сочи, че този извод противоречи и на приетата по делото комплексна тройна СМЕ, на събраните писмени и гласни доказателства. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът “Застрахователно дружество Евроинс” АД, представляван от юрисконсулт С., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 50430 от 10.08.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по следния уточнен материалноправен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за механизма на ПТП, сочещ липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца К. К. – настоящ касатор. Посочил е, че както тройната експертиза, така и единичната сочат, че причините за ПТП са субективни и зависещи от поведението на водачите на лекия автомобил „Рено” и на мотоциклетите „Сузуки” и „БМВ”, тъй като последните са управлявали с технически несъобразена и превишена скорост, водачът на мотоциклет „БМВ” е управлявал мотоциклета и с намалена дистанция, което не му е дало възможност да спре зад другото превозно средство, а водачът на лекия автомобил „Рено”, който преди маневрата „завой наляво“ е следвало да се убеди, че не застрашава други участници в движението, е имал възможност да възприеме движещия се зад него в лява лента /поради предприетата маневра изпреварване/ мотоциклет „Хонда” и да спре в дясна лента, за да пропусне изпреварващия водач. Приел е, че този, който при създалата се ситуация е нямал обективна възможност да предотврати ПТП, е водачът на мотоциклет „Хонда” К. К., тъй като при скоростта му на движение от 69,1 кв.м. и опасна зона от 55,2 м., водачът на л.а. „Рено”, който започнал да навлиза в лявата лента, го е поставил в условията на неизбежен удар. Изтъкнал е, че е налице неизпълнение на задължението на водача на лекия автомобил по чл.25, ал.1 ЗДвП да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или преминават покрай него, като извърши маневрата при съобразяване с тяхното положение, посока и скорост, тъй като вече е била предприета от водача на мотоциклета „Хонда” маневра „изпреварване”, която въззивният съд е преценил като извършена при липса на нарушение на правилата за движение по пътищата.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните като свидетели Н. С. - майка на ищеца К., и заключението на СМЕ, извършена от три вещи лица, и е приел за установено, че след катастрофата ищецът е бил диагностициран с фрактури по гръдния седимент на гръбначния стълб - многофрагментни фрактури на телата на осми и девети гръден прешлен с малък фрагмент на гръбначно- мозъчния канал на ниво осми гръден прешлен, гръбначно-мозъчен оток на ниво осми-десети прешлен, фрактура на артикулиращия израстък на първи поясен прешлен; на шийния сегмент са били установени счупвания на бодилестия израстък на четвърти шиен прешлен, надлъжни фрактури на същите израстъци на пети и седми шиийни прешлени, травматична медиална дискова херния на ниво шести-седми шиен прешлен, оказваща компресия на гръбначния мозък в шиен отдел, левостранна срединна дискова херния на ниво шести-седми шиен прешлен, гръбначно - мозъчен оток на четвърти-шести прешлен. На 13.05.2018 год. ищецът е бил опериран, като е била извършена декомпресия с ламинектомия на ниво осми-девети гръден прешлен, стабилизираща траспедикуларна фиксация на ниво седми-десети гръден прешлен, но въпреки проведеното лечение – медикаментозно, оперативно и рехабилитационно, и вследствие на понесените травми ищецът има нарушение на сетивността на крайниците и невъзможност за движение на леви крайници. Посочил е, че ищецът се придвижва с помощта на помощни средства – патерица. След операцията е бил в състояние на кома за 10 дни. При клиничен преглед на 23.10.2020 год. /две години и пет месеца след ПТП/ се установява, че ищецът продължава да се придвижва с патерица, има ограничаващи движения на лявата ръка с невъзможен захват и невъзможни фини движения, нестабилна стойка със залитане, изразена хипотрофия на мускулатурата на ляв горен и долен крайник. Констатирана е ограничена подвижност на всички стави на ляв долен и горен крайник : установена е мекотъканна контрактура на ляво рамо, отвеждане на ръката до 50 градуса, разгъване на ръката до 80 градуса и флексия до 40 градуса. Установени са контрактури на лява лакетна става – флексия от 30 до 70 градуса, вътрешна ротация 80 градуса, външна 20 градуса, на лява гривнена става – силно ограничени движения и на тазобедрена става - ограничени движения. При неврологичен преглед на 24.10.2020 год. /две години и пет месеца след ПТП/ се установява, че към момента на постъпване в УМБАЛ “Бургас“ непосредствено след ПТП диагнозата на ищеца е била счупване на гръбначен прешлен, закрито. С последващо оперативно лечение под обща анестезия и ендотрахеарна интубация е извършена ламинектомия и стабилизиращо траспедикуларис Тх7-10. При постъпването е бил в тежко общо състояние, психомоторно възбуден с квадрипареза, по-тежко изразена вляво, невъзможни активни движения в леви крайници и силно ограничени в десни крайници, намалена мускулна сила и тонус, без спомен за случилото се. По повод на вертижен синдром с вегетативни прояви на 22.11.2018 год. /две години и шест месеца след ПТП/ ищецът е бил хоспитализиран в отделение УНГ на УМБАЛ “Бургас“ с окончателна диагноза: лабиринтна дисфункция. Установени са били оплаквания от опасващи болки в гърба и корема, слабост в леви крайници, болки и стягане в паретичните крайници, затруднена походка, липса на чувствителност за десен крак, пареща болка в двете ръце, невъзможност да си служи с доминираща за него лява ръка, силно намален слух в ляво ухо, шум в ушите. Заключението при неврологичния преглед е било спастично-паретична походка с ляв крак, възможна с помощта на бастун; при Р. – стои разкрачен, нестабилен; изразена дисметрия при НПП с лява ръка; спастично повишен мускулен тонус в леви крайници – средна към тежка степен; поликинетични сухожилно-надкостни рефлекси, повече вляво; по-лесна уморяемост на леви крайници; хипотрофия на мускулус делтоидеус и муск, трицепс брахи вляво, левостранна химихипестазия, тазово-резервоарни нарушения, нарушена потентност. Въззивният съд е посочил, че по отношение на ортопедичните травми и неврологичните усложнения уврежданията при ищеца са от типа на тежка телесна увреда. Ищецът има множество мекотъканни контрактури на всички стави на левите крайници, като периодът на възстановяване зависи от възстановяването на неврологичните увреждания. При него обемът на пасивните движения надхвърля този на активните такива, което говори за добре провеждана рехабилитация. Съобразил е, че неврологичните увреждания при ищеца в резултат на ПТП са тежки, с бъдещи неблагоприятни последствия за здравето и изискват непрекъсната рехабилитация за подобряване на двигателната активност; при обостряне на болковата симптоматика и при нова хирургична интервенция се налага и медикаментозно лечение; усложненията са дълготрайни, като за някои от тях няма да настъпи пълно възстановяване – левостранна централна спастична химипареза, спастично-паретична походка, тазоворезервоарни нарушения, които са свързани с миелопатията. Посочил е, че при ищеца са налице затруднено битово самообслужване, нарушена потентност, изпускане на тазовите резервоари, затруднена походка, които влошават качеството му на живот и водят до малоценностни изживявания с депресивен елемент и липсата на пълноценен личен и социален живот. Пълното възстановяване е вероятно възможно при значителни последващи грижи-оперативни интервенции, консервативно лечение, рехабилитационни процедури. Налице е остатъчен болков синдром, ограничаване в движенията, влошено качество на живот, начина на придвижване и трудоспособността. Констатирал е, че ищецът е с нарушена, трайно намалена трудоспособност поради нефункционалността на левите крайници, вероятно в ежедневните дейности му е необходимо да ползва асистент, като с решение на ТЕЛК № 0007/06.01.2020 год. поради нанесените травми на нервите и на гръбначния мозък му е определена 100% намалена трудоспособност.
Въззивният съд е приел за установено от приетите във въззивното производство медицински документи, че на 13.03.2021 год. в Здравен център А. – Република Турция е проведено изследване на ищеца „гръбначен магнитен резонанс“; че на 15.03.2021 год. е извършена оперативна процедура на ищеца отразена като „С4-5, С5-6 антериорна дискектомия с клетка фузия“; че след интервенцията състоянието на ищеца е било добро, без усложнения и същият е изписан на 17.03.2021 год. с план за контролен преглед след 3 месеца. Посочил е, че като констатации при физическия преглед са описани: хипестазия на левия долен квадрант на корема и под кръста, живи рефлекси на левия крайник, разширение на предмишницата на горната част на крайника, дезориентация и спастичност на ръката, ограничени движения на гърба и врата, котифична поза, хемиплегична походка, нормални функции на пикочния мехур, проблем с ерекцията, изхожда се по голяма нужда на 4-5 дни. Приел е, че на 02.07.2021 год. ищецът е бил хоспитализиран в Здравен център А. – РТурция поради оплаквания от посттравматична епилепсия, болка в лявата страна на гръдната клетка, като в епикризата е посочено, че ищецът може да се разхожда без помощ и може да използва лявата си ръка, но не е напълно възстановен, а в дясната ръка от време на време има чувство на изгаряне и свиване; че в същата клиника преди четири месеца му е проведено оперативно лечение, а към момента е хоспитализиран за ревизирана хирургия за удължаване на нивото на стабилизация; че поради счупване на винтовете за стабилизация е извършена замяна на счупените винтове и корекция на кифоза; че на 02.07.2021 год. при оперативната интервенция са премахнати инструменти до 5 прешлена, инструменти торакално, постериорно и поставяне на присадка-грефт до 7 нива, осигурена е стабилизация и сливане на D7-10, премахване на системата за стабилизация на фрактури D7-11, поставяне на двустранен ТР винт, плюс поставяне на костен грефт. Посочил е, че състоянието на пациента към момента на изписването на 07.07.2021 год. е описано като подвижен, чиста рана, без температура, орално медикаментозно лечение, препоръчано носене на корсет, който да се премахва само при лежане.
Въззивният съд е посочил, че от съществено значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са вида, броя и характера на уврежданията на здравето, възрастта на увредения, продължителността на лечението и резултата от него относно възможността за пълно възстановяване, интензивността на болките и страданията и тяхната продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие, съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите и др. Намерил е, че ищецът К. е най-тежко пострадалият от произшествието, като е получил подробно описаните увреждания по тялото, крайниците и главата, преживял е дълъг интензивен възстановителен период - над година и половина, довел до частично възстановяване на здравето с остатъчни функционални увреждания на левите крайници, за които няма прогнози, че могат да бъдат изцяло преодолени; че възстановителният процес при ищеца продължава и към момента; че той все още изпитва затруднения и болки при движение на тялото, има нарушение на функциите на левите крайници, липсва пълното възстановяване на движенията на гръбначния стълб и врата, което препятства нормално придвижване, стоене и ходене; че първоначално определената намалена трудоспособност от 90 % с последното решение на ТЕЛК е увеличена на 100%, което лишава ищеца от възможностите за полагане на труд и това съществено рефлектира върху всички сфери от живота му; че в резултат на процесното ПТП ищецът, който към този момент е бил на 35 години и няма данни да е имал здравословни проблеми, е получил травми и наранявания, застрашаващи живота, изпаднал е в кома за 10 дни, след тежката операция на гръбначния стълб е имал продължителен престой в болнично заведение от около 45 дни, с последвал възстановителен процес в домашни условия, като в рамките на година след ПТП той не е имал възможност да се движи и да се обслужва сам; че през това време той е бил предимно на легло, в безпомощно състояние, което е налагало непрекъснато друг човек да се грижи за неговото хранене, хигиена и за всички други негови нужди, като дори рехабилитационните процедури спрямо ищеца са били извършвани на място в дома му; че след частичното му възстановяване придвижването на ищеца до банята и тоалетната е ставало с инвалидна количка; че процесът на самостоятелно придвижване е започнал след повече от година, с помощни средства и с постепенно натоварване, до момент в който ищецът повече от година и половина след първата операция е можел да изкачва сам стълби, но при чести почивки и без възможност за пренасяне на по-тежки предмети; че според лекарските прогнози влошаване на състоянието му няма да настъпи, но не е ясно дали може да се постигне подобрение. Изтъкнал е, че от представените доказателства за извършено лечение на ищеца в Република Турция след предявяване на исковете е видно, че той полага усилия за подобряване на състоянието си, предприел е последващи операции за стабилизиране на гръбначния стълб, но пълно възстановяване в състоянието, в което е бил преди ПТП, не е възможно, като в началото след ПТП, дълго време след това-около година, както и към настоящия момент ищецът е изпитвал и продължава да изпитва физически болки, налагащи постоянен прием на медикаменти. Взел е предвид, че психическото състояние на ищеца не е било добро, той е изпитвал страх, че няма да се възстанови, чувствал е несигурност и неудобство, че трябва да бъде обслужван от майка си, от съпругата си и от други хора, изпаднал е в депресия, отказвал е да се храни; допълнителен удар за психиката на ищеца е била раздялата със съпругата му, която е настъпила около година след ПТП, както и невъзможността му да участва пълноценно в грижите и в живота на малолетната му дъщеря; появилите се проблеми с потентността му са предизвикали страхове за невъзможност за последващо възпроизводство чрез създаване на други деца и за невъзможност за пълноценни сексуални контакти; ПТП изцяло е променило светогледа и начина на живот на ищеца, променило е битовия му и социален живот и е предизвикало непоправими промени в неговата физика и психика, така, както са описани от свидетелката и от вещите лица по медицинската експертиза. Въззивният съд е изтъкнал обаче, че актуалното състояние на ищеца при физическите му прегледи към м.03. и м.07.2021 год. в Турция описват нормално функциониране на пикочо-отделителната му система и сочат само за проблем с ерекцията, но по делото не са представени доказателства, че в резултат на получените увреждания при ПТП ищецът е в състояние на невъзможност да има други деца. Отчел е и обстоятелството, че активните действия на ищеца за последващо лечение, включително тези след предявяване на иска, сочат за неговия стремеж за максимално преодоляване на негативните последици от уврежданията при ПТП и постигане на най-пълно възстановяване, поради което е намерил, че той е успял да премахне дълбоките депресивни нагласи и към момента е налице подобряване в психичното му състояние. При съвкупен анализ посочените обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца под формата на болки и страдания от уврежданията при ПТП, е сумата от 215 000 лв., което е в рамките на лимитите на застрахователна отговорност и съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП. Добавил е, че при съблюдаване и на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване обезщетение в този размер в адекватна степен компенсира причинените на ищеца неимуществени вреди съобразно конкретно установените обстоятелства за интензивни в продължителен период от време физически и душевни болки и страдания, които макар и в по-ниска степен продължават и към момента.
По материалноправния въпрос, свързан с прилагане на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, е формирана постоянна практика, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 151 от 12.11.2013г., по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.. Прието е, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, като в мотивите на решението си не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им.
По основателността на касационната жалба:
В настоящото производство не е спорен механизмът на процесното ПТП, настъпило на 12.05.2018г., както и че то е причинено от делинквента Г. В. В., който при управление на МПС - л.а. „Рено Сценик”, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, като при предприемане на маневра „завой наляво“ в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП не се е убедил, че няма да създаде опасност на участниците в движението и не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. Не е спорно и обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП на ищеца, управлявал мотоциклет, са били причинени телесни увреждания. По делото е безспорно установено и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно медицинската експертиза се установява, че като пряка и непосредствена последица от деянието на ищеца са били причинени следните увреждания: фрактури по гръдния седимент на гръбначния стълб - многофрагментни фрактури на телата на осми и девети гръден прешлен с малък фрагмент в гръбначно-мозъчния канал на ниво осми гръден прешлен, гръбначно-мозъчен оток на ниво осми-десети прешлен, фрактура на артикулиращия израстък на първи поясен прешлен; на шийния сегмент са били установени счупвания на бодилестия израстък на четвърти шиен прешлен, надлъжни фрактури на същите израстъци на пети и седми шийни прешлени, травматична медианна дискова херния на ниво пети-шести шиен прешлен, оказваща компресия на гръбначния мозък в шиен отдел, левостранна срединна дискова херния на ниво шести-седми шиен прешлен, гръбначно-мозъчен оток на четвърти-шести прешлен. При постъпване на ищеца в УМБАЛ „Бургас“ АД е било установено увредено шоково състояние с намалени жизнени показатели, като той е бил в състояние на кома, продължила 10 дни. На 13.05.2018 год. ищецът е бил опериран, като е била извършена декомпресия с ламинектомия на ниво осми-девети гръден прешлен, стабилизираща траспедикуларна фиксация на ниво седми-десети гръден прешлен, но въпреки проведеното лечение – медикаментозно, оперативно и рехабилитационно, и вследствие на понесените травми ищецът има нарушение на сетивността на крайниците и невъзможност за движение на леви крайници. Вещото лице е посочило, че ищецът се придвижва с помощно средство – патерица, има ограничени движения на лява ръка с невъзможен захват и невъзможни фини движения, нестабилна стойка със залитане, изразена хипотрофия на мускулатурата на ляв горен и долен крайник, както и ограничена подвижност на всички стави на горен и долен крайник. Вещото лице е установило мекотъканна контрактура на ляво рамо, а при направена ъглометрия е открило отвеждане на ръката до 50 градуса, разгъване на ръката до 80 градуса и флексия до 40 градуса. От ъглометрия на лява лакетна става се е установила флексия от 30 до 70 градуса, вътрешна ротация 80 градуса, външна – 20 градуса. Установено е наличие на контрактура в лява гривнена става – силно ограничени движения, а по отношение на лява тазобедрена става – наличие на контрактура с ограничени движения. В с.з. на 09.02.2021г. вещото лице д-р Г. пояснява, че при ищеца има промяна в двигателната функция и на четирите крайника, а наред с това са и другите изменения, свързани с компресия на гръбначния мозък – тазово резервоарни нарушения, водещи до невъзможност за задържане на урина и изпражнения, смущения в потентността. С решение на ТЕЛК има призната 100% загуба на трудоспособност и вероятно за много от дейностите ще му е необходим асистент. Уврежданията му са много тежки и дълготрайни и са почти необратими, като пълно възстановяване е невъзможно, а евентуално с много продължителна рехабилитация и евентуално оперативни намеси може да се стигне до определено леко подобрение на някои от функциите. След изготвяне на заключението по повод пристъпи със загуба на съзнание е направено ЕЕГ, където е регистрирана пароксизмална епилептична активност и е започнала антиконвулсивна терапия за започнали епилептични пристъпи. Според вещите лица това късно посттравматично увреждане е много сериозно и е във връзка с травмата, която ищецът е претърпял.
След неврологичен преглед на 24.10.2020 год. и подробно запозваване с медицинската документация вещото лице е констатирало, че към момента на постъпване в УМБАЛ “Бургас“ непосредствено след ПТП диагнозата на ищеца е била счупване на гръбначен прешлен, закрито, с последващо оперативно лечение - под обща анестезия и ендотрахеарна интубация е извършена ламинектомия и стабилизиращо траспедикуларис Тх7-10. При постъпването е в бил тежко общо състояние, психомоторно възбуден с квадрипареза, по-тежко изразена вляво, невъзможни активни движения в леви крайници и силно ограничени в десни крайници, намалена мускулна сила и тонус, без спомен за случилото се. Направения на 16.10.2018г. ЯМР илюстрира късните посттравмени усложнения на гръбначния стълб и гръбначния мозък в шиен и торакален отдел. По повод на вертижен синдром с вегетативни прояви на 22.11.2018 год. ищецът е бил хоспитализиран в отделение УНГ на УМБАЛ“Бургас“ с окончателна диагноза: лабиринтна дисфункция. Установени са били оплаквания от опасващи болки в гърба и корема, слабост в леви крайници, болки и стягане в паретичните крайници, затруднена походка, липса на чувствителност за десен крак, пареща болка в двете ръце, невъзможност да си служи с доминираща за него лява ръка, силно намален слух в ляво ухо, периодичен шум в ушите. При неврологичния преглед на ищеца вещото лице е установило спастично-паретична походка с ляв крак, възможна с помощта на бастун; при Р. – стои разкрачен, нестабилен; изразена дисметрия при НПП с лява ръка; спастично повишен мускулен тонус в леви крайници – средна към тежка степен; поликинетични сухожилно-надкостни рефлекси, повече вляво; по-лесна уморяемост на леви крайници; хипотрофия на мускулус делтоидеус и муск, трицепс брахи вляво, левостранна химихипестазия, тазово-резервоарни нарушения, нарушена потентност.
От показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца Н. С. се установява, след изписването му от болница придвижването му ставало изключително и само с количка. В продължение на 6-7 месеца бил на легло и с памперси и е бил отделен в самостоятелна стая, за да не се травмира дъщеря му. Имало период, в който спрял да се храни, защото изпаднал в състояние на депресия. През този период ищецът не можел сам да поддържа хигиената си, а ползвал помощ от свидетелката и от бившата си съпруга. В дома му в продължение на около година идвал физиотерапевт, който правел опити да му раздвижи крайниците, а след това ищецът бил настанен в санаториум. Според свидетелката инцидентът преобърнал целия живот на сина й – изпитвал страх да общува с всички, включително и с нея, отказвал да се храни. Инцидентът и последвалото състояние на сина й, което не му позволявало да се грижи за семейството си, както и проблемът с потентността му, оказали влияние на отношенията със съпругата му и последвала раздяла, което нанесло втори удар върху него. Свидетелката сочи, че лявата ръка, с която синът й си служел, няма държателна способност и сега ползва дясната ръка. Трудно изкачва стълби поради състоянието на вестибуларния му апарат, ходи много бавно, като замята крака. Ползва машинка за придвижване, но дори и с нея прави преходи до 200 метра, защото след това се уморява и трябва да си почине. Според свидетелката след инцидента синът й останал без работа и без доходи.
От представените във въззивното производство доказателства се установява, че ищецът продължава лечението си, като на 15.03.2021г. в Турция е извършена оперативна интервенция – С4-5 и С5-6 антериорна дисектомия с клетка фузия; на 02.07.2021г. е извършена операция/процедура по осигуряване на стабилизация и сливане чрез D7-10 премахване на система за стабилизация на фрактури +D-11, поставяне на двустранен ТР винт+поставяне на костен грефт, като при изписването му е препоръчано ползването на корсет, който да се премахва само при лежане, и провеждането на физиотерапия.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца политравматични телесни увреждания, проведеното оперативно лечение, продължителността на протеклия възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на ПТП /35 г./, настъпилите трайни увреждания, изразяващи се в промяна в двигателната функция и на четирите крайника, тазово резервоарни нарушения, смущения в потентността, признатата 100% загуба на трудоспособност, неблагоприятната прогноза по отношение на възможността за пълно възстановяване, проявилата се епилептична активност, налагаща провеждането на антиконвулсивна терапия, което късно посттравматично увреждане е във връзка с травмата, влошеното качество на живот на ищеца, липсата на пълноценен личен и социален живот и отражението им върху психическото му състояние, необходимостта от продължаващо лечение за облекчаване на състоянието му, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 350 000 лева. Изводът на въззивния съд, че е налице подобряване на психическото състояние на ищеца се явява необоснован. Той е формиран единствено с оглед предприетите от него действия за последващо лечение, които не могат да бъдат преценени като израз на положителни промени в психиката и настроението му. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 01.10.2018г. до окончателното плащане.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 215 000 лева до 350 000 лева, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 135 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото на 12.05.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2018г. до окончателното плащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на пълномощника на ищеца адв. Р. Р. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска в размер на още 1200 лева /след приспадане на присъденото в първоинстанционното производство възнаграждение/, и за въззивната и за касационната инстанция – в размер на по 4200 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения, или общо 9600 лева за трите инстанции. На ответника се дължат разноски за първата инстанция в размер на 1292,74 лева, поради което следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на ответника са присъдени разноски за първата инстанция за разликата над 1292,74 лева до 1828,47 лева. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева с оглед частичната неоснователност на касационната жалба.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 10 800 лева /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска, както и по сметка на Окръжен съд - Бургас още 309,20 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 154 от 23.12.2021г. по гр.д. № 473/2021г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 26.04.2021г. по т.д. № 517/2019г. на Бургаски окръжен съд, поправено с решение № 260231 от 16.08.2021г. и изменено с определение № 261577 от 30.09.2021г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. К. против „ЗД Евроинс” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания при ПТП на 12.05.2018г. за разликата над 215 000 лева до 350 000 лева, както и в частта, с която на „ЗД Евроинс” АД са присъдени разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1292,74 лева до 1828,47 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на К. Д. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.12, чрез адв. Р. С. Р., още 135 000 лева /сто тридесет и пет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 45 от 26.04.2021г. по т.д. № 517/2019г. на Бургаски окръжен съд/ за неимуществени вреди поради причинени телесни увреждания вследствие настъпило на 12.05.2018г. ПТП, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 23.12.2021г. по гр.д. № 473/2021г. на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Р. С. Р., [населено място], [улица], ет.2, ап.12 сумата 9600 лева /девет хиляди и шестстотин лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗД Евроинс” АД сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 10 800 лева /десет хиляди и осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, а по сметка на Окръжен съд - Бургас да заплати сумата 309,20 лева /триста и девет лева и двадесет стотинки/ - заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|