Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
София, 16.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2326 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 259 от 20.05.2013 г.. по касационна жалба на Д. И. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 302 от 15.12.2012г. по гр.д.№395/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищецът [фирма] [населено място] е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана за живеене/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по чл. 108 ЗС против търговското дружество за същото ремарке за лек автомобил.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че ищецът вместо установителен иск за собственост е следвало да предяви осъдителен иск по чл. 284, ал.2 ЗЗД, щом съдът е приел, че се касае за отношения по договор за поръчка и отчетна сделка. Наведено е и оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за договор за поръчка, нарушение на процесуалните правила поради това, че е допуснато установяване на договор за поръчка за сделка с цена над 5 000 лв. със свидетелски показания и е възприета конструкция по косвено представителство, която е нелогична и за необоснованост на извода, че ищцовото дружество е собственик.
Ответницата по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че решението е допустимо, защото веща е в негово владение тъй като на практика дружеството се явява доверител. Предлага друга конструкция на отношенията си – придобиване на процесната каравана на името на касатора, но без упълномощителя и упълномощената да са желаели последиците от това, а вместо това са се уговорили представляващата дружеството да действа за себе си с оглед бъдещото учредяване на търговско дружество.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: с какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка с фигурата на косвеното представителство по чл. 292, ал.2 ЗЗД, когато предмет на договора е придобиване на МПС на стойност над 5 000 лв. поради противоречие на изводите във възивното решение с Р № 375/03.01.2011г. по гр.д.№ 288/2011г. на ВКС ІІІ гр.о., Р № 27/10.09.2012г. по т.д.№ 154/2010г. на ВКС, ІІ т.о. С първото решение е прието, че по аргумент от чл. 292, ал.2 ЗЗД договорът за поръчка, ако няма за предмет правни действия с вещни права върху недвижими имоти, не е необходимо да е в специална форма. Писмената форма е само за доказване, а то е допустимо с доказателствените средства в гражданския процес. Когато договорът за поръчка има за предмет сключване на договор на стойност над 5 000 лв. е в сила забраната на чл. 164, ал.1 т.3 ГПК – недопустими са свидетелски показания. С второто решение е прието, че писмената форма за доказване на договор на стойност над 5000 лв. не може да се установява със свидетелски показания.
Следващия въпрос е: какви облигационни отношения са налице в случай когато упълномощеният купува движима вещ на името на упълномощителя, която в последствие той се задължава да прехвърли на упълномощения обратно и как следва да се докажат такива отношения – налице ли е косвено представителство в този случай. По този въпрос е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Описаните облигационни отношения сочат на фигурата на подставено лице, или така наречената персонална симулация, при която две лица сключват сделка, но желаят да я прикрият пред третите лица и се уговарят като страна по нея привидно да фигурира друго лице. При тази правна фигура са налице три правоотношения: 1. упълномощаване от лицето, което ще бъде привидна страна по сделката на лицето, което ще бъде действителна страна. 2.привидната сделка е с участието на упълномощеното лице, в това му качество. 3. прикритата сделка, по която действителна страна е упълномощения. В случай на подставено лице има две привидни сделки – упълномощителната и сделката с привидния упълномощител. Упълномощителната сделка е привидна, защото упълномощителя не цели правните последици от упълномощаването. Не се цели и правния резултат по сделката между третото лице и упълномощителя, защото волята на страните е правните последици да настъпят в патримониума на упълномощения. За да се докаже привидността и на двете сделки обаче, съгласно чл. 165, ал.2 ГПК следва да е налице писмен акт от упълномощителя, че не желае правните последици на упълномощаването и че те няма да настъпят в неговата правна сфера. При установяване на привидността, сделката остава сключена без представителна власт и правните последици настъпват за мнимия представител. Привидните сделки са нищожни на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, а прикритата поражда правни последици ако са налице условията за действителността й / чл. 17, ал.1 ЗЗД/.
По касационната жалба:
Ищецът [фирма] [населено място] е предявило установителен иск за собственост против касатора Д. И. Д. да се признае, за установено, че дружеството е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана за живеене/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС] . В исковата молба се твърди, че съдружниците – българи по народност, но само с немско гражданство желаели да купят ремарке, което да ползват в Б. за нуждите на О., което проектирали да учредят. С даденото от ответника Д. пълномощно ищцата като физическо лице купила автомобила, продала му го, внесла го в страната и го регистрирала на негово име, но той отказал да го прехвърли на учреденото от тях по-късно дружество. Ответникът оспорва иска, като твърди, че е упълномощил ищцата да внесе в страната ремарке на негово име, като е заплатил стойността му. Счита ремаркето за свое, поради което е предявил насрещен иск против ищеца [фирма] по чл.108 ЗС за ревандикацията му.
По делото се установява следното: Д. Д. е упълномощил с безсрочно пълномощно № 4809/2005 г. на 19.09.2005 г. М. С. да закупи и внесе от негово име от Германия лек автомобил и каравана за сума и модел каквито прецени, да ги докара в България, да представлява упълномощителя пред митническите власти, данъчни администрации, органи на МВР, застрахователни компании във връзка с обмитяването и регистрацията на закупените автомобили и каравана, да управлява последните на територията на страната, да подписва, продава и получава всякакви документи.
М. С. е докарала от Германия процесната каравана, видно от преведените от немски език документи. За нея е подадена митническа декларация за внос в България на името на Д. Д., чрез пълномощника му М. Стоянова. За неспазване на административни разпоредби, на Д. е наложена и административна санкция. Представен е пред въззивната инстанция договор за покупко-продажба от м. 09.2005г. между М. С., като продавач и касатора Д. И. Д. като купувач за продажба на каравана „Доминант” за сумата 3 000 евро, който не е оспорен като доказателство от страните. Въз основа на този договор и митническата декларация за внос в страната караваната е регистрирана в КАТ на името на Д. И. Д. на 23.09.2005г., видно от приложеното свидетелство за регистрация. Установява се, че автомобила е в държане на управителите на ищцовото дружество М. С. и П. С.. [фирма] [населено място] е регистрирано по късно след подаване на заявление на 26.06.2006г. Д. оттеглил пълномощното с нот. покана, изпратена то М. С. на 14.09.2010г. От показанията на разпитаните свидетели С. В. Д. /С./ и Н. Х. В. се установява, че процесната каравана е закупена от М. С., че е имало някакви отношения по повод на караваната между нея и Д.. Не може да се установи дали караваната е купена със собствени средства на Д.. Втория свидетел съдействал за регистрацията на колата в КАТ. Свидетелите установяват, че Д. отказал да прехвърли караваната на М. поради влошени отношения между нея и съпругата му по повод спор за къща.
РС е приел, че поради липса на договор за продажба и защото регистрационния талон има само констатиращо действие, никоя от страните не се легитимира като собственик на основание покупка, но е приел, че ищцовото дружество е придобило автомобила по давност, като е присъединило към давността, текла в полза на М. С., и давността, текла в негова полза.
При първото въззивно разглеждане на делото е възприет този извод, но с Р № 154 от 03.09.2012г. по гр.д.№ 1087/2011г. на ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК е прието, че не може да се присъедини придобвна давност, започнала да тече в полза на физическо лице към регистрираното по-късно ЮЛ-търговец. Нормата на чл. 69, ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение по отношение на придобивна давност. Решението на възивната инстанция е обезсилено поради това, че съдът е уважил иска за собственост на дружеството на непредявено основание.
При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела, че е налице хипотеза на косвено представителство по договор за поръчка и са разгледани теоретично отношенията, които възникват в този случай. При подвеждане на установените юридически факти към този институт е прието, че е сключен договор за поръчка между М. С. и Д. тя да купи караваната на негово име и след регистрацията, той да й я продаде. На основание чл. 292, ал.2 ГПК е прието, че доверителят е всъщност М. С. действала от свое име и поради това правата са възникнали за регистрираното от нея дружество. Прието е, че с отчетната сделка Д. следва да и прехвърли караваната. Тези отношения според съда се установяват от разпитаните свидетели.
По касационната жалба:
Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението. Въпросът за допустимостта на предявеният иск е преклудиран още с първото касационно решение, поради което отново този въпрос не може да се повдига пред касационната инстанция. Дружеството ищец не е твърдяло в исковата молба, че е налице договор за поръчка с него, поради което е неоснователен доводът за недопустимост на предявеният от него установителен иск за собственост поради това, че е следвало да се предяви иск по чл. 284, ал.2 ЗЗД Възивният съд е квалифицирал описаните в исковата молба отношения като такива по договор за поръчка. Дали това е правилно е въпрос по същество за настоящото производство. Искът за собственост не е субсидиарна форма за защита, поради което възможността да се предяви иск по чл. 284, ал.2 ЗЗД не е пречка за предявяване на иск за собственост при наличие на правен интерес. Затова решението, постановено по установотелния иск не е недопустимо.
По делото е представено пълномощно от Д. за С. за закупуване на караваната и е установено, че от Германия е внесена в България такава вещ на името на Д.. По делото не е представен писмен документ, подписан от Д., с който заявява, че не желае правните последици от пълномощното – да придобие на свое име ремаркето, т.е. да установи, че подписаното от него пълномощно е привидно. Не са събрани доказателства и за негово изявление пред държавен орган, което да прави вероятна привидността на пълномощното. Съгласно чл. 165, ал.2 ГПК в този случай със свидетелски показания не може да се установи привидност на пълномощното, за да се приеме, че е нищожно. В тежест на този, който твърди привидност е да я докаже с допустимите от закона средства.
Отделно от изложеното, пълномощник е била М. С., а ищец по иска е юридическо лице, регистрирано след внасяне на колата в България на името на Д.. Така дори пълномощното да се окаже нищожно, то действията без представителна власт биха ангажирали М. С. като мним пълномощник. Правните последици от липсата на представителна власт не могат да настъпят в патримониума на регистрираното по-късно ЮЛ.
Поддържаният отново довод за приложението на чл. 69 от ТЗ е преклудиран с произнасянето по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК в първото по настоящия спор касационно решение № 154 от 03.09.2012г. по гр.д.№ 1087/2011г. на ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК. С него е прието, че не може да се присъедини придобвна давност, започнала да тече в полза на физическо лице към регистрираното по-късно ЮЛ-търговец.
Съобразно отговора на първият поставен въпрос, договор за поръчка за сключване на договор на стойност над 5000 лв. не може да се установява със свидетелски показания предвид забраната на чл. 164, т.3 ГПК. По делото не са представени други доказателства, които да доказват наличие на договор за поръчка между М. С. и Д. в описания в исковата молба смисъл – М. да купи за нуждите на бъдещото дружество каравана, която да внесе на името на Д. в България и след учредяване на дружеството той да му прехвърли караваната. Затова не е налице договорно задължение за сключване на отчетна сделка.
Или в обобщение, ищцовото дружество не доказва да е станало собственик на процесната каравана в резултат на описаните в исковата молба отношения, поради което предявеният от него иск за собственост е неоснователен. Решението на въззивната инстанция, с което този иск е уважен е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени, като вместо това предявеният от дружеството установителен иск за собственост следва да се отхвърли.
По насрещния иск по чл. 108 ЗС.
Активната материално правна легитимация на Д. като собственик на ремарке за лек автомобил /каравана/, марка LMC 500 К CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС] се установява със свидетелството за регистрация, а то е издадено въз основа на договор за покупко-продажба от 09.2005г., сключен на немски и преведен на български език, който не е оспорен от противната страна. Свидетелството за регистрация е официален документ, удостоверяващ на чие име е регистриран автомобила и въз основа на какъв документ. Като официален документ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените с него факти. Съдържанието му не е опровергано с друг писмен документ. Поради това съдът приема, че Д. е собственик на процесната каравана. Безспорно е по делото, че тя е в държане на ответниците по този иск. Предвид изложеното за неоснователността на първоначалния иск, дружеството не е собственик и няма основание да държи караваната чрез управителите си. Поради това предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен. Решението на въззивния съд е неправилно и в тази част и следва да се отмени, като вместо това – този иск следва да се уважи.
Касаторът претендира разноски за всички инстанции общо в размер на 10 350,35 лв. Ответникът по касация оспорва този размер като прави възражение за прекомерност и за това, че не са платени.
По договорите за правна защита и съдействие за производството пред РС и за двете въззивни производства е уговорено по 1500 лв., платими и платени в брой. За настоящото производство е уговорен размер от 2 000 лв., платими и платени в брой. При цена на иска 5867,49 лв., дължимото възнаграждение по т.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. е по 480 лв. за предявен иск за собственост. Тъй като уговорените възнаграждения са за защита по първоначалния иск и за предявения от Д. насрещен иск, за инстанция дължимото по Наредбата минимално възнаграждение е 960 лв. При отчитане на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че за производството пред РС не следва да се намалява уговореното възнаграждение от 1500 лв., но за двете въззивни производства уговореното възнаграждение от по 1500 лв. следва да се намали до 1000 лв. за всяко от двете въззивни производства. За настоящото производство пред ВКС, уговореното възнаграждение от 2000 лв. следва да се намали до 1500 лв. В тези случаи договорите за правна помощ съставляват разписка за уговорените и платени суми в брой. По тези договори и след извършеното намаление от съда са дължими разноски в общ размер 5 000 лв. Дължими са и платените държавни такси в общ размер 764,10 лв. Или общо дължимите разноски от дружеството-ответник по касация са 5 764,10 лв.
За процесуално представителство при първото касационно разглеждане на делото е уговорен хонорар в размер на 1749 лв., но е отразено, че е платен изцяло по банков път, а не се представят доказателства за превеждане на сумата по банков път. На основание чл. 78 ГПК се присъждат само направените разноски. Свободата на страните да се договорят за заплащане на хонорар, който ще се дължи за в бъдеще касае само отношенията между страните по този договор, но не обосновава необходимост от разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. Затова тази сума не се присъжда.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 302 от 15.12.2012г. по гр.д.№395/2012г. на Старозагорски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] да се признае за установено по отношение на Д. И. Д. че дружеството е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС]
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] да предаде владението на собственика Д. И. Д. от [населено място], ул. Й С.” № 1, ет.2 върху ремарке за лек автомобил /каравана/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС]
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] да плати на Д. И. Д. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5 764,10 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |