О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 578        София, 09,07, 2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 255     по описа  за 2010  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Б”АД срещу Определение № 1* от 14.12.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 10164/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 23.02.2009 год. по ч.гр.д. № 45144/2008 год. на Софийски районен съд 40 с-в. С него е постановен отказ по искането на „Б”АД за издаване по реда на чл.418 вр.чл.417 на заповед за изпълнение срещу А. И. Р. и В. С. Б. на парично вземане. В депозираното на 18.12.2008 год. заявление се съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за: 1./ Парично вземане в общ размер на 2048.44 лв., формирано както следва: 1./ 1476.21 лв. главница; 2./ 572.23 лихви (5.52 лв. договорна лихва и 566.71 лв. наказателна лихва). Внесена е държавна такса в размер на 40.97 лв. За да постанови отказ за издаване на заповед за изпълнение, Софийски районен съд 40 с-в се е мотивирал с това, че внесената държавна такса е недостатъчна, тъй като определена по реда на чл.72 ал.1 ГПК, тя би следвало да възлиза на 54.52 лв. Счел е, че държавната такса следва да се формира по 2% върху стойността на всяко едно от вземанията, но не по-малко от 25 лв., поради което за вземането за главницата се дължи ДТ-29.52 лв. и върху вземането за лихви – 25 лв.). Сезиран с въззивната жалба на „Б”АД, съставът на Софийски градски съд също е приел, че чл.72 ал.1 ГПК намира приложение в заповедното производство, поради което е потвърдил отказа. Частният жалбоподател поддържа, че тълкуването на закона от страна на СРС и СГС е неправилно и по-конкретно - приложимостта на чл.72 ал.1 ГПК. Счита, че размерът на държавната такса в заповедното производство се определя по правилото на т.12 от Т. № 1/2008 год. на МП, а именно – 2% върху интереса. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса – „Следва ли да се прилага общата разпоредба на чл.72 ал.1 ГПК по отношение на държавната такса в заповедното производство?”. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е налице. Частната касационна жалба е основателна. В Г. ХХХVІІ ГПК – „Заповедно производство” не се съдържа препращане към чл.72 ГПК, определящ дължимостта на държавната такса при обективно съединяване на искове. Формирането на размера на държавните такси в исковото производство е предмет на регламентация с т.1-10 на Т. № 1/2008 год. на МП и нормата на чл.72 ГПК има отношение към тях. Освен, че в частта за заповедното производство ГПК не съдържа препращане към общите правила на чл.72 ГПК, формирането на размера им е изрично отграничено в цитираната Т. № 1/2008 год. и по-конкретно – т.12. Дори заявлението да съдържа искане за повече от едно вземания, то в този случай не се касае за кумулативно предявени искове (според терминологията на чл.72 ГПК) и поради това държавната такса се дължи върху общият им размер т.е. „върху интереса”, съобразно посочването в т.12. В конкретния случай има валидно направено искане за издаване за заповед за незабавно изпълнение за три парични вземания в общ размер 2048.44 лв. и държавната такса – 2% върху интереса възлиза на 40.97 лв. Точно в този размер е внесената държавна такса. От това следва, че Софийски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение при изцяло внесена държавна такса. Това налага касиране на въззивния акт и произнасяне по основателността на искането, като издаването на заповед за изпълнение ще следва да бъде допуснато. Ще следва да бъдат присъдени и разноски за трите съдебни инстанции. Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което съдът ги определя на 121.25 лв. (81.25 лв. държавни такси + 40 лв. юрк.възнаграждение). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ Определение № 1* от 14.12.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 10164/2009 год. на Софийски градски съд и разпореждането от 23.02.2009 год. по ч.гр.д. № 45144/2008 год. на Софийски районен съд 40 с-в с което е постановен отказ по искането на „Б”АД за издаване по реда на чл.418 вр.чл.417 на заповед за изпълнение срещу А. И. Р. за изпълнение на парично вземане, вместо което постановява: ДОПУСКА издаването по реда на чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК в полза на „Б”АД с код по Б. 831633691 на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. И. Р. от гр. Б., бул.”О” № 7 с ЕГН-6108153443; В. С. Б. от гр. П., ул.”И” № 4 ет.8 ап.30 с ЕГН-5912303509 и Д. Р. А. от гр. П., ул.”М” № 3 ет.3 ап.5 с ЕГН-7203053540 за сумата 2048.44 лв. (две хиляди четиридесет и осем лева и 44 ст.), произтичаща от сключен на 12.05.2004 год. договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2008 год., както и за направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, възлизащи на 121.25 лв. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.