3 РЕШЕНИЕ № 35 С., 05.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Ан. И., като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1184/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 2 и 5 ГПК. С определение № 36 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 1388/2009 г. Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро г. о., прекратил производството по касационната жалба, подадена от В. К. В. срещу решение № 442 от 16.03.2009 г. по в. гр. д. № 2850/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 66 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 871/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката срещу М. С. Т. и К. С. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ 1/2 ид. ч. от нива в землището на [населено място], подробно описана. Подадена е молба за отмяна от В. К. В., която твърди, че влезлият в сила съдебен акт е основан на престъпно действие от страна на ответниците във връзка със собствеността-основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди и, че поради отказ на въззивния съд да допусне техническа експертиза с вещо лице оценител, била лишена от възможност да докаже обективната пазарна цена на имота, което да направи касационното обжалване допустимо, а поради нарушаване на съответните процесуални правила въззивният съд не взел предвид внезапно възникналото особено непредвидено обстоятелство - болнично лечение на процесуалния й представител адвокат Е. М. от АК [населено място], която по тази причина била възпрепятствана да участва в съдебното заседание на 23.02.2009 г. или да преупълномощи колега - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответниците Н. Г. Т., А. Н. Т. и А. Н. П. - процесуални правоприемници на починалите ответници по иска, считат молбата за отмяна за недопустима поради просрочие, а по същество - за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: 1. По молбата за отмяна на влязлото в сила определение № 36 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 1388/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.: С посочения съдебен акт Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро г. о., приел, че при данни по делото за данъчна оценка на имота 473 лева и при липса на други доказателства, ангажирани от заинтересуваната страна-касатора, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280, ал. 2 ГПК /първоначална редакция/ - 1 000 лева, касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната. Оплакването, че поради отказ на въззивния съд да допусне техническа експертиза с вещо лице оценител молителката била лишена от възможност да докаже обективната пазарна цена на имота с оглед допустимост на касационното обжалване, не обосновава наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Освен това релевантен за определянето на цената на иска /а оттам - и на обжалваемия интерес/ е моментът на подаване на исковата молба, като въпросът за цената може да се повдигне до съответния предвиден в закона срок и най-късно при решаване на делото - чл. 56 и 57 ГПК /отм./, чл. 70 ГПК /от 2007 г./. Ето защо ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ - чл. 280, ал. 2 ГПК, както и за основателността на молбата за отмяна, са въпросите за пазарната цена на имота по исковата молба и на други видове недвижими имоти към един последващ момент, в каквато насока са представените с молбата експертна оценка от лицензиран оценител и обявления. 2. По молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 442 от 16.03.2009 г. по в. гр. д. № 2850/2008 г. на Пловдивския окръжен съд: Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото. Молителката твърди, че във връзка с доказване на собствеността върху имота има образувана прокурорска преписка за измама от страна на ответниците, която не е приключила. С оглед на това твърдение следва да се приеме, че страната не е доказала наличие на въведеното основание за отмяна, тъй като не са представени доказателства да е установено по надлежния съдебен ред престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото. Следва да се добави и това, че надлежният ред, който нормата има предвид, е присъда на наказателния съд за извършено престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ - сега чл. 124, ал. 5 ГПК. В откритото съдебно заседание, проведено на 26.01.2012 г., са представени: сигнал от Г. С. Б. - зам. началник на ОС „Земеделие и гори” - Р., [населено място], до Окръжната прокуратура [населено място] с искане да се подаде протест до районния съд за отмяна на решения на поземлената комисия; удостоверение и решения на поземлената комисия и копие от регистър на земеделски земи, гори и земи в горския фонд в землището на [населено място]. С оглед съдържанието им, тези документи не са от категорията доказателства, които могат да обосноват отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на посоченото основание следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в тези случаи молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Съобщението за въззивното решение е връчено на молителката на 23.03.2009 г. и тогава тя е узнала за него. То е влязло в сила преди това - на 16.03.2009 г., тъй като не е подлежало на касационно обжалване - чл. 296, т. 1 ГПК. Но дори да се вземе предвид развилото се производство по подадената касационна жалба, то определението по гр. д. № 1388/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., с което жалбата е върната, е влязло в сила на 01.07.2010 г., когато е потвърдено с определение № 282 от с. д. по ч. гр. д. № 263/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. От тогава до подаването на молбата за отмяна на 01.07.2011 г. тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл и на това основание молбата за отмяна е недопустима като просрочена. Искането на ответниците по молбата за отмяна за присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд е неоснователно. Сторените от Н. Г. Т. и А. Н. Т. разноски не са по молбата за отмяна, а за процесуално представително от адвокат Св. Д. в инстанционното производство по гр. д. № 871/2008 г. на Пловдивския районен съд /вж. представеното пълномощно от 15.11.2011 г. и договор за правна защита и съдействие №37063 от с. д./, а от А. Н. П. - по изпълнително дело /вж. пълномощно от 18.11.2011 г. и договор за правна защита и съдействие от с. д./. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от В. К. В. от [населено място], област П., [община], за отмяна на влязлото в сила определение № 36 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 1388/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от В. К. В. от [населено място], област П., [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 442 от 16.03.2009 г. по в. гр. д. № 2850/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от В. К. В. от [населено място], област П., [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 442 от 16.03.2009 г. по в. гр. д. № 2850/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Решението е окончателно, а в частта с характер на определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: