Р Е Ш Е Н И Е № 166/2014 гр. София, 09.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4777/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. И. Б. от [населено място], действащ като [фирма] и В. К. Б. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 891 от 26.04.2012г. по гр. д. № 1642/11 г.на Варненския окръжен съд и решение № 2383 от 30.05.2011г. по гр.д. 5439/07г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителите отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот и е уважен предявеният срещу тях насрещен иск по чл.108 ЗС. Молителите поддържат, че е налице ново обстоятелство и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, които не са могли да бъдат представени по време на висящността на процеса и искат посочените решения да бъдат отменени на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата изразява становище за нейната неоснователност, а третите лица – помагачи не вземат становище. Върховния касационен съд, състав на II г.о., след като се прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение от 26.04.12г. Варненският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 2383 от 30.05.2011г. по гр.д. № 5439/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на молителите срещу К. Г. Л. за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор 58445.213.503, находящ се в землището на [населено място], В. област, с площ от 1327 кв.м., ведно с построената в същия имот едноетажна сграда с за техническо обслужване и ремонт с площ от 141 кв.м. на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), както и в частта, с която е уважен насрещния иск на К. Г. Л. срещу тях за предаване владението върху имота на основание чл.108 ЗС. Прието е, че процесният имот бил държавна собственост, представен за оперативно управление на държавно предприятие, което е преобразувано в търговско дружество и че по силата на прехвърлителни сделки имотът понастоящем е собственост на ответника по отрицателния установителен иск К. Л., както и че молителите го владеят без основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значене за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая, за да искат отмяна на влязлото в сила решение молителите се позовават на обстоятелството, че с одобрен протокол от 24.10.13г., назначената от директора на Областна дирекция „Земеделие”, [населено място] комисия е констатирала, че процесният имот е частна държавна собственост с предоставено право на управление на министъра на земеделието и храните и е изразила съгласие за отразяване на данните за обект:”Г. заснемане на надземните и подземни съоръжения в имот № 000138 по КВС на [населено място]” в кадастралната карта. Това обстоятелство обаче няма никакво значение за изхода на спора, тъй като становището на ,комисията относно принадлежността на правото на собственост върху имота не представлява доказателство за това право и по никакъв начин не обвързва съда. Ето защо представеният протокол е неотносим към делото. Скицата към протокола № 17 от 14.12.2000 г. не представлява ново писмено доказателство, тъй като е представена от молителите с въззивната им жалба и приета като доказателство по делото. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата К. Л. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Й. И. Б. от [населено място], действащ като [фирма] и В. К. Б. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 891 от 26.04.2012г. по гр. д. № 1642/11 г.на Варненския окръжен съд и решение № 2383 от 30.05.2011г. по гр.д. 5439/07г. на Варненския районен съд на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК. О с ъ ж д а Й. И. Б. от [населено място], действащ като [фирма] и В. К. Б. от [населено място] да заплатят на К. Г. Л. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.