3 Р Е Ш Е Н И Е №439 София, 22 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1295 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК, в частност по чл.422, ал.1, т.3 НПК, като същото е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Добрич. за възобновяване на нохд № 32/14 г. по описа на Районния съд-гр.Търговище, отмяна на съдебните актове по това дело и по внохд № 45/14 г. на Окръжния съд-гр.Търговище и връщане на делото за новото му разглеждане на Районна прокуратура-гр.Търговище за продължаване на разследването спрямо К. П., Х. Н., П. П. и С. Г. за престъпление по чл.290, ал.1 НК. Пред ВКС предложението се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Оправданите К.П., П.П. и С.Г., редовно призовани, не се явяват, а процесуалният им представител – адв.К. Н., изразява становище за неоснователност на направеното искане. Оправданият Х.Н. призован по реда на чл.180, ал.2 НПК, не се явява. Служебно назначения му защитник – адв.Б. А., заявява, че направеното искане следва да се остави без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 6 от 05.02.2014 г. по нохд № 32/14 г. ТРС оправдал подсъдимите К. Х. П., Х. Р. Н., П. Х. П. и С. С. Г. по предявените им обвинения по чл.290, ал.1 НК. С решение № 28 от 02.04.2014 г. по внохд № 45/14 г., образувано по протест на прокурора, ТОС потвърдил присъдата на ТРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Пределите на проверката по глава тридесет и трета НПК, осъществявана от ВКС, се определят от вносителя на искането за възобновяване и те не могат да бъдат разширявани служебно. Според изложеното в искането на окръжния прокурор, поставено на вниманието на настоящият касационен състав, съдилищата по същество – ТРС и ТОС, съответно, са постановили/утвърдили оправдаване на посочените по-горе четири физически лица при съображения, че те са свидетелствали за събития с около 20 годишна давност, приети от тях като деца, за факти и обстоятелства, за които са чули, за които се говорело и които са обичайно срещани наранявания при упражняване на силов спорт като свободната борба, а именно, че на пострадалия по нохд № 300/12 г. Т.Б. в ученическа възраст на състезания и на тренировки няколко пъти му излизало рамото. Тези изводи на съдилищата, според прокурора, биха били други, ако са им били известни новите обстоятелства, установени в хода на досъдебно производство под № 375/14 г. по описа на РУП-гр.Търговище, изводими от показанията на редица свидетели, а именно – Т.Б., М.М., Кр.И., И.Я., Д.Т., Т.Р., И.Й., В. и Л.. В съобразителната част на искането са конкретизирани новите обстоятелства, които са установени от показанията на посочената група свидетели, разпитани в хода на цитираното досъдебно производство, които обобщено се свеждат до това, че свидетелите са заявили, че никой не е говорил, не е имало слухове, не са чували да се говори, че на Т.Б. му е излизала някой от раменните стави. При така заявеното, най-напред трябва да се посочи какво обвинение (фактическо и юридическо) е било предявено и поддържано срещу К.П., Х.Н., П.П. и С.Г. по нохд № 32/14 г. на ТРС и внохд № 45/14 г. на ТОС. Срещу четиримата юридическото обвинение е по чл.290, ал.1 НК, а фактическото е следното: 1) спрямо К.П., С.Г. и П.П. – за това, че първите двама на 29.05.2012 г., а третият на 19.06.2012 г., пред РС-гр.Търговище, като свидетели по нохд № 300/12 г. устно съзнателно потвърдили неистина – относно наличие на стара травма у пострадалия по делото Т.Б. (изваждане на рамо) и 2) спрямо Х.Н. за това, че на 29.05.2012 г. пред ТРС, като свидетел по нохд № 300/12 г. устно съзнателно потвърдил неистина – че два дни след инцидента се е срещнал във фитнес зала с Т.Б., който вдигал тежести с ръце и му заявил, че непрекъснато му се вадело рамото. На плоскостта на изложеното дотук добре е видно, че спрямо оправдания Х.Н. не се претендира да са установени нови обстоятелства, които не са били известни на съда по същество и са от значение за правилното решаване на делото. Новите обстоятелства, установени в хода на споменатото досъдебно производство, очевидно няма как да бъдат свързани с обвинението предявено и поддържано от прокурора спрямо Н.. Поради това в тази част искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Що се отнася до останалите три оправдани лица – К.П., П.П. и С.Г., данните по делото налагат следните изводи: Съображенията за оправдаването им, изложени детайлно в мотивите на присъдата и решението, съвсем не са ограничени само до това, на което е поставен акцент в искането на прокурора. Подобен подход при прочита на съдебните актове ВКС не може си позволи, защото той препятства вярната представа за стореното от съответния съд. Още повече, че част от съображенията на първостепенният съд, не са били възприети положително от въззивната инстанция и са отхвърлени като незаконосъобразни, а останалите доводи на ТРС са допълнени от ТОС. Последният изрично е подчертал, че независимо от това, оправдаването е правилно и законосъобразно, защото не са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимите. В искането на прокурора е поставен акцент на част от съображенията на решаващите съдилища, при забележката за която стана дума, че тези на ТОС фактически са останали вън от погледа на прокурора. Безспорно е, че решението на ТОС се основава на следните доводи: че К.П., П.П. и С.Г., са дали показания пред ТРС, по нохд № 300/12 г., за обстоятелства случили се преди около 18 години, когато те са били на 13-15 години ученици в спортното училище с пострадалия Т.Б.; свидетелствали са за нещо, което са чули от Т.Б. или техни съученици; тримата не са имали представа и не са могли да правят разлика между луксация, изкълчване, навяхване на раменна става и са го смятали за „изваждане на рамо”; заявеното от тях, че така се е говорело между съучениците, е подкрепено от показанията на св.П.П. и Е.И.; незрялата им възраст е позволила да бъдат лесно впечатлявани от носещи се слухове и клюки, по отношение на травми и заболявания, които биха им попречили и на самите тях да продължат обучението и тренировките в спортното училище; твърдението им, че преди около 18 години св.Б. е получил травматично увреждане – луксация на ляво рамо, не е опровергано от събраните по делото доказателства; те не са могли непосредствено да се убедят, че това се е случило или не, тъй като не са видели непосредствено „изваждането на рамото”, дори да бяха видели рамото не биха могли да констатират това, което е установимо само с рентгенова снимка; заявеното от коментираните лица отговаря на представите им за истинност относно получена от Б. в детските му години травма, а заявеното от П.П. относно травма на Б. по време на състезание в С. се утвърждава от показанията на свидетелите В. и И.Й.. Независимо от кръгът на съображенията, в основата на решението на съда по същество, прокурорът акцентира само върху едно от тях, а именно, на това, че никой не е говорил, не е имало слухове, не са чували да се говори, че на Т.Б. му е излизала някой от раменните стави, според разпитаните по досъдебното производство свидетели. Известно е, че новооткритите обстоятелства или доказателства трябва да имат съществено значение за правилното решаване на делото, трябва да е налице вероятност, че те ще изменят убеждението на съда, намерило израз във влезлия в сила съдебен акт. На тази основа ВКС не намери, че новите обстоятелства и доказателства, сами по себе си могат да предопределят друг извод, различен от направения от съдилищата. Пикантните и/или интересни новини, които се разпространяват за някого, невинаги верни и потвърдени (слуховете и клюките), поначало стават достояние на определен кръг лица и от обстоятелството, че някой не е бил в този кръг, не следва непременно отрицателен извод относно разпространяването им. Обстоятелството, че някой е чул или знае, а друг – не, не може да запълни съдържанието на новооткрити обстоятелства или доказателства, по смисъла на чл.422, ал.1, т.3 НПК. Друг е въпросът, че със свидетелски показания не могат да се изясняват факти, които не са възприети от свидетеля, каквото всъщност е сторено в хода на коментираното досъдебно производство (чл.117 НПК). Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Търговище за възобновяване на внохд № 45/14 г. на Окръжния съд-гр.Търговище и на нохд №32:14 г. по описа на Районния съд-гр.Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: