Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София , 09 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Мариана Иванчева и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 801/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата М. Р. М., срещу решение №260031 от 21.09.2020 г., постановено по внохд №228/2020 г. на Варненски апелативен съд, НО. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Изложени са съображения за очевидна несъответност на наказанието спрямо обществената опасност на дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Възразява се срещу възприемането на броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление и продължителния период на престъпната деятелност като отегчаващи обстоятелства. Твърди се, че към момента на извършване на престъплението по чл.255 ал.1 от НК, подсъдимата не е била осъждана, а престъплението по чл.313 ал.1 от НК е извършила именно поради незнание, че даренията следва да бъдат включени към дохода на жалбоподателката при кандидатстване за социално подпомагане. Посочва се, че съдът не е съобразил, че инкриминираната престъпна дейност е била прекратена три години преди образуване на наказателното производство, което показва, че подсъдимата е осъзнала извършеното и се е въздържала от престъпни прояви, че е оказвала пълно съдействие на разследващите органи, както и че деянието е значително отдалечено във времето. На следващо място се твърди, че размерът на наложеното наказание глоба е несъобразен с разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК, а наложените пробационни мерки, търпими по време на изпитателния срок с факта ,че подсъдимата е самотна майка, живее в бедно село и пътуванията й до общинския център допълнително ще натоварят и без това недостатъчния й бюджет. Моли да бъде изменено въззивното решение в обжалваната част, като бъде потвърдена първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховна касационна прокуратура предлага да бъде оставена без уважение касационната жалба, която намира за неоснователна. Подсъдимата М. Р. М., редовно призовата, не се явява пред ВКС, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителят на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №9 от 08.06.2020 г., постановена по нохд №38/2020 г., Силистренски окръжен съд е признал подсъдимата М. Р. М. за виновна в това, че през периода 28.03.2008 г. до 28.09.2017 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери- 8 374,95, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и такси“ към [община] изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации на получените в периода 199 броя дарения от различни лица на стойност 201 071,26 лв., поради което и на основание чл.255 ал.1 т.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимата са били възложени и направените по делото разноски в размер на 1176 лв. По въззивен протест на ОП- гр. Силистра, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №228/2020 г., приключило с решение №260031/21.09.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като спрямо подсъдимата са били увеличени размера на изпитателния срок от три на пет години и глобата от 1000 на 2000 лв. и е било постановено по време на изпитателния срок изтърпяването на пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че независимо ,че в касационната жалба изрично е посочено, че жалбоподателката е недоволна от въззивното решение само в изменителната му част, са изложени конкретни съображения и срещу размера на определеното й наказание лишаване от свобода. В тази част направеното възражение не подлежи на разглеждане, доколкото въззивната инстанция е потвърдила коментираното наказание в размера, определен с първоинстанционната присъда, която обаче не е била атакувана от М. М.. При това положение следва да се приеме, че подсъдимата не е била недоволна от размера на наказанието лишаване от свобода, след като не е обжалвала акта на ОС-гр.Силистра. Поради забраната за „прескачащо“ обжалване, въпросът с оспореното пред касационната инстанция наказание лишаване от свобода, не може да бъде пререшаван. По –нататък, въззивната инстанция е изразила съгласие с приложението на чл.66 ал.1 от НК, като е увеличила размера на изпитателния срок от три на пет години. В тази насока ВКС възприема отразеното в мотивната част на атакувания съдебен акт, че многобройността на деянията в рамките на продължаваното престъпление и дългия период от време на осъществяване на престъпната дейност имат значение за преценката на тежестта на извършеното деяние в контекста на изводите за степента на личната обществена опасност на дееца. Това е така, тъй като за личността на дееца следва да се съди и по характеристиките на изпълнение на престъпната деятелност- в конкретния случай, сочещи на завишена степен на обществена опасност. Следва да се посочи, че броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление, когато надхвърля повече от две /което е достатъчно за приемане наличието на продължавано престъпление/ винаги представлява отегчаващо обстоятелство. Продължителността на продължаваното престъпление, което в случая е в рамките на 11 години, не може да бъде подминавана и следва да се причисли към отегчаващите отговорността фактори. Фактът, че подсъдимата М. е неосъждана е законова предпоставка, без чието наличие приложението на чл.66 ал.1 от НК, би било невъзможно. Изложените от подсъдимата обстоятелства, че сама е прекратила престъпната дейност години преди образуване на наказателното производство срещу нея и, че е съдействала при провеждане на разследването имат отношение към преценката на втората предпоставка по чл.66 ал.1 от НК, а именно изграждането на положителен извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без нейното въдворяване в пенитенциарно заведение. Когато се прилага института на условното осъждане, освен преценката дали подсъдимото лице може да бъде поправено без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът е длъжен да съобрази и нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. В конкретния случай, за постигане и на генералната превенция, а именно за осъществяване на принудително-предупредителното въздействие на обществото, е необходимо изпитателния срок да бъде в максималния възможен по закон размер. ВКС намира, че следва да ревизира въззивното решение в частта, в която е определено по време на изтърпяване на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК, подсъдимата да търпи мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК. Обстоятелството, че М. М. е прекратила престъпната си дейност през 2017 г.- две години преди образуване на производството срещу нея и процесуалната й позиция по време на провеждането му, показват наличието на стартирал процес по преосмисляне на осъществяваното дотук поведение и изграждане на съответните морални императиви за въздържане от извършване на престъпления. Що се отнася до размера на наложеното наказание глоба, жалбоподателката не сочи конкретни съображения, обосноваващи неговото намаляване, по които ВКС да се произнесе. Неоснователно е твърдението й, че въззивната инстанция не е изложила доводи, аргументиращи необходимостта от завишаване на първоначално определения от ОС-гр.Силистра размер на глобата. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че следва да измени решението на апелативната инстанция, като отмени приложението на пробационната мярка по чл.42 ал.2 т.2 от НК, изпълнима по време на изтърпяване на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК и да остави в сила атакувания съдебен акт в останалата му част. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №260031/21.09.2020 г. по внохд №228/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд, като ОТМЕНЯВА постановената на основание чл.67 ал.3 от НК спрямо подсъдимата М. Р. М. пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от една година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/