Р Е Ш Е Н И Е № 282 София, 27 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 801 по описа за 2013 година. Осъдените Ж. Х. Н. и Т. Г. Й. са депозирали общо искане за възобновяване на внохд № 658/12 г. по описа на Окръжния съд-гр.София, с което претендират наличието на всички основания по чл.348, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 НПК и искат връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитниците на молителите поддържат искането. Последните, редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител и граждански ищец Р. С. Ч., чрез повереника си, писмено е изразил становище за неоснователност на оплакванията на осъдените. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също не намира основания за удовлетворяване искането на молителите. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 462/09 г. Районният съд-гр.Ботевград осъдил подсъдимите Й. и Н. на основание чл.129, ал.2 и 1, във връзка с чл.20, ал.2 НК, съответно подс.Й. на една година лишаване от свобода, а подс.Н. на девет месеца лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на наказанията за срокове от по три години, за всеки един от тях. На основание чл.45 ЗЗД БРС осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят на Ч. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 18.06.2008 г., до окончателното й изплащане, като до пълно предявения размер от 10 000 лева гражданският иск е отхвърлен. Съдът се произнесъл по държавната такса и разноските по делото, в това число и тези, направени от Ч., като възложил същите в тежест на подсъдимите. С решение по внохд № 472/10 г., СОС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БРС. Въззивното производство било образувано по жалби от името на двамата подсъдими и частния обвинител и граждански ищец. С присъда по нохд № 995/10 г. БРС осъдил подсъдимите Н. и Й. на основание чл.129, ал.2 и 1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на по девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанията за срокове от по три години, за всеки един от подсъдимите. На основание чл.45 от ЗЗД БРС осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на Ч. сумите 4000 лева и 500 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, първата от тях за причинените такива в резултат на престъплението по чл.129 НК, а втората – в резултат на причинената му лека телесна повреда, или общо в размер на 4500 лева, дължима ведно със законната лихва от 18.06.2008 г. до окончателното й изплащане, като до пълно предявения размер от 10 000 лева гражданският иск е отхвърлен. Разноските по делото, и тези на Ч., както и държавната такса са възложени в тежест на подсъдимите. По внохд № 28/12 г., образувано по жалби на подсъдимите и частния обвинител и граждански ищец, СОС отменил изцяло посочената присъда на БРС и вместо нея на 16.07.2012 г. постановил нова присъда, с която признал подсъдимите Н. и Й. за невинни и ги оправдал по предявеното им обвинение по чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 НК, а предявения срещу тях от Ч. граждански иск за неимуществени вреди отхвърлил, като неоснователен. С решение № 520 от 12.12.2012 г. по кд. № 1807/12 г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, сезиран с протест от прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, отменил изцяло новата присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СОС. С решение от 20.03.2013 г. по внохд № 658/12 г. СОС изменил присъдата на БРС, постановена по нохд № 995/10 г., като отменил приложението на чл.66 НК спрямо подс.Т. Й. и определил той да изтърпи наложеното му наказание от девет месеца лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. В останалата част присъдата на БРС е потвърдена. Със същото решение подсъдимите са осъдени да заплатят на Ч. направени от него разноски по делото в размер на по 1000 лева, за всеки един от тях. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдените Й. и Н. е процесуално допустимо, а разгледано по същество – то е частично основателно. Най-напред следва да се отбележи, че макар изрично да са ангажирани всички основания по чл.348, ал.1 НПК, в искането са наведени данни в подкрепа само на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което и очертава пределите на настоящата проверка - чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 НПК. Данните в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, посочени в искането на молителите са следните - процесуалните права на подсъдимите са ограничени с приети от СОС нови фактически положения, различни от поддържаните с обвинителния акт, както и с отказа на същия съд да удовлетвори доказателствените им искания, поставени на вниманието му; - гласните доказателствени източници са оценявани избирателно (показанията на свидетелите Ч., И. и С.); - положението на подсъдимия Й. е утежнено, без да е налице съответен протест/жалба; 1. Не се установява наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.1 НПК в претендираната от защитата на молителите посока. Възражението, свързано с института за изменение на обвинението (чл.287, ал.1 НПК), е неоснователно. Към изложените от СОС съображения (л.54), които се възприемат от настоящия състав на ВКС изцяло и преповтарянето им нито е нужно, нито необходимо, може само да се добави, че въззивната инстанция се е съобразила с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 57/84 г. на ОСНК, т.2, относно съдържанието на понятието „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението”, по смисъла на чл.287, ал.1 НПК. В хода на съдебното следствие е установено, че инкриминираното събитие се е случило в ранните часове на 18.06.2008 г. в дърводелски цех на [фирма]-гр.Б., находящ се в двора на СПТУ в същия град. Така установеното не съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като не изменя фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимите са били предадени на съд. Поради какви причини пострадалият и свидетелите С. и И. са се намирали там по същото време, и дали те са свързани непременно с трудовите им правоотношения, е без значение за правилното решаване на делото. Поради това и решаващият съд не е имал основание да възприеме положително доказателствените искания на подсъдимите, насочени към изясняване тъкмо на тези причини. 2.ВКС не намира доказателствените източници да са оценявани от съда по същество избирателно. Последният е оправомощен при оценката на доказателствата да кредитира едни от тях, а на други да откаже доверие, в която връзка е задължен само да изложи своите съображения за това. Мотивите на въззивното решение указват, че последно посоченото задължение е изпълнено от СОС, като той убедително е защитил решението си в коментираната насока. Несъгласието с изложените от съда съображения по оценката на доказателствата, предпоставя оспорване на едни или други от тях, непременно във връзка със събраната по делото доказателствена съвкупност, каквото обаче не се съдържа в депозираното пред ВКС искане за възобновяване. Декларативно заявеното, че той е „нагодил доказателствата”, без да са посочени данни в подкрепа на заявеното несъгласие с оценката на доказателствата, е повече от недостатъчно, доколкото е несъответно на изискванията на чл.426, във връзка с чл.351, ал.1 НПК, приложими и в производството по реда на глава тридесет и трета от НПК. Липсата на данни в подкрепа на така направеното възражение, лишава ВКС от възможност да им даде отговор, какъвто дължи по силата на чл.426, във връзка с чл.354, ал.4, чл.339, ал.1 и 2 НПК. 3. Вярно е, че положението на подс.Й. е утежнено от СОС с отмяната на приложението на чл.66, ал.1 НК, тъй като не е бил сезиран със съответен протест/жалба за това. Процесуалното развитие на делото, внимателното запознаване с жалбите на частния обвинител и протеста на прокурора, поставен на вниманието на първия касационен състав, не дават основание да се приеме, че прокурорът и/или частният обвинител са искали отмяна на института на условното осъждане за подс.Т. Й.. Прокурорът инициирал първото касационно производство не е имал право на това, защото не е оспорил преди това приложението на чл.66, ал.1 НК, а частният обвинител, защото във всичките си жалби, поставени на вниманието на въззивната инстанция е претендирал увеличаване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК, а не неговата отмяна. Това обстоятелство не е съобразено от СОС, поради което и е допуснал да утежни положението на подс.Й. без да са налице предпоставките на чл.337, ал.2, т.2 НПК. От друга страна, СОС детайлно се е занимал със съдебното минало на подс.Й., изяснявал изпълнението на наложените му наказания „глоба” и приел, че същият не е реабилитиран по право нито по реда на чл.86 НК, нито по този по чл.88а от НК. Иначе казано, достигнал до извод за отсъствието на едно от формалните изисквания на чл.66, ал.1 НК, а именно, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. С това ВКС няма как да се съгласи. От бюлетините за съдимост, приложени на л.л.59-60 (нохд № 462/09 г.), 52-53 (нохд № 995/10 г.) и 46-47 (внохд № 28/12 г.), се установява, че подс.Й. е осъждан, както следва: - с присъда по нохд № 263/00, влязла в сила на 15.09.2000 г., за деяние, извършено през м.12.1998 г., на основание чл.197 НК на глоба в размер на 150 лева; - с присъда по нохд № 310/00 г., влязла в сила на 19.10.2001 г., за деяния, две от които извършени през м.01.1998 г., а едно на 21.03.1998 г., на основание чл.197 НК, на наказания глоби, а по реда на чл.23 НК – глоба в размер на 150 лева; - с присъда по нохд № 183/00 г., влязла в сила на 20.04.2005 г., за деяние, извършено на 11.11.1998 г., на основание чл.195 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години. Добре е видно, че престъпленията, предмет на посочените присъди, са в съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях – чл.23, ал.1 НК, във връзка с чл.25 , ал.1НК. Още с Тълкувателно решение № 54/61 г. ОСНК е застъпил изрично и дал задължителни указания за това, че реабилитацията по право по чл.86 НК може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице условията за определяне на общо наказание съгласно чл.23 и 25 НК, какъвто е настоящият случай. Съобразяването на посоченото дотук, ведно с времеизвършване на инкриминираното деяние – на 18.06.2008 г., очертава приложимост на чл.86, ал.1, т.1 НК, тъй като в изпитателния срок, определен с присъдата по нохд № 183/00 г. (от 20.04.2005 г. до 20.04.2008 г.) Й. не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. Казаното в първата част на т.3 от изложеното дотук, предопределя осъществяване на правомощията на ВКС, регламентирани в чл.425, ал.3 НПК, тъй като констатираното основание е в полза на осъдения Й.. В този смисъл оспореният съдебен акт следва да бъде изменен. В останалата част искането за възобновяване е неоснователно по изложените вече съображения. Водим от горното и на основание чл.425, ал.3 и чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение от 20.03.2013 г., постановено по внохд № 658/12 г. на Окръжния съд-гр.София, както следва: - ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо Т. Г. Й., както и в частта, с която на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС е постановено той да изтърпи наказанието от девет месеца лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим; - на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното на Т. Г. Й. наказание от девет месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата му част искането на осъдените Т. Г. Й. и Ж. Х. Н. за възобновяване на внохд № 658/12 г. по описа на СОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: