4 Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 13.03.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Станева като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3166 по описа за 2018год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Окръжна прокуратура – Б. в качеството на представител на Прокуратурата на Република България срещу решение № 3139 от 28.06.18г.по в.гр.дело № 412/18г.на Окръжен съд – Благоевград в осъдителната му част.С него частично е отменено решение № 80 от 21.03.18г.по гр.дело № 1630/17г.на Районен съд – Петрич и в отменената част е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Б. В. още сумата 4000 лв /разликата над присъдените 6000 лв до 10 000 лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на обвинението му в извършване на престъпление, с което е бил оправдан с присъда № 1123 от 17.11.11г.по нохд № 1542/09г.на Районен съд – Петрич, влязла в сила на 12.04.13г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.12.14г. до погасяването. В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв,първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С определение № 988 от 14.12.18г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.288 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за преценката на решаващия съд за относимите към неимуществените вреди обстоятелства и за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл.52 ЗЗД, поради противоречие с практиката на ВКС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът Б. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 24.01.08г.и му е повдигнато обвинение с обвинителен акт, внесен в РС-Петрич на 16.10.08г.за престъпление по чл.201 във вр.с чл.26 ал.1 НК, по което е оправдан с присъда от 17.11.11г., като с протоколно определение от същата дата е била отменена и мярката му за неотклонение „гаранция”.По протест на прокуратурата било образувано внохд № 422/12г.на ОС- Благоевград,по което първоинстанционната присъда е потвърдена и влязла в сила на 12.04.13г.За репариране на доказаните неимуществени вреди от незаконното наказателно производство въззивният съд е определил обезщетение в размер на 10 000 лв.Взел е предвид, че ищецът е с чисто съдебно минало, ползващ се с авторитет като ръководител главен инспектор, повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, както и че е бил оправдан на първа инстанция, но въпреки това присъдата е била протестирана, продължителният период на наказателно преследване /24.01.08г.- 12.04.13г./,предприетите мерки за процесуална принуда – гаранция и забрана за напускане пределите на страната.Същевременно е отчетено и влошаване на здравословното му състояние, за което обаче е прието, че не е доказано да е в пряка причинна връзка с обвинението. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Касаторът поддържа,че обезщетението в размер на 10 000 лв не съответства на причинените неимуществени вреди и не е израз на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Б. Б. В. чрез процесуалния си представител адв.Б. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв.Този размер е съобразен със срока на наказателното преследване – 5 година и 3 месеца.При определяне размера на обезщетението следва да вземе предвид,че мерките за процесуална принуда не са с най-голям интензитет – гаранция в размер на 1000 лв и забрана за напускане пределите на страната.Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се направи извод,че подсъдимият е търпял морални вреди – засягане на честта и достойнството му,но те не са се отразили на професионалната му реализация,тъй като е продължил да изпълнява работата си.Установено е, че ищецът страда от тежко онкологично заболяване, но същото не е доказано да е в пряка причинна връзка с обвинението. От значение са и социално –икономическите условия на живот в страната през периода на незаконното обвинение – минималната работна заплата през 2008г.е 220 лв, а през 2013г.- 310 лв.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6000 лв до 10000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 4000 лв следва да се отхвърли,както и в частта за разноските.В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноските за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 1440 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3139 от 28.06.18г., постановено по в. гр. дело № 412/18г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 6 000 лв до 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. В.,от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, за 4 000 лв /разликата над 6 000 лв до 10 000 лв/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати НА Б. Б. В. сумата 1440 лв разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: