Р Е Ш Е Н И Е № 152 Гр. София, 21 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 443 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. П. (чрез адв. Ж. Н.), против решение № 20 от 31.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 342/ 2012 г. на Великотърновския апелативен съд с алтернативни искания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за изменение на съдебния акт с преквалифициране на деянието по чл. 118 от НК, по чл. 133 от НК, или по чл. 129 от НК, или за намаляване на наказанието с приложение на института по чл. 55 от НК. Подсъдимият се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В жалбата си твърди, че съдилищата неправилно приложили материалния закон по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18 от НК, тъй като убийството на А. Т. било извършено при условията на чл. 118 от НК, а причинената на Х. Ж. телесна повреда не разкривала умисъл към опит за нейното убийство. Процесуалните нарушения са обосновани с липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, поради което и не била разкрита обективната истина, с отсъствието на съображения за приетите факти и от кои доказателства те са установени, както и с оставянето без отговор на направените възражения пред въззивната инстанция. Несправедливостта на наказанието е съзряна в определения висок размер на лишаването от свобода и пренебрегнатите многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, определящи приложението на института по чл. 55 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. М. М.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълва съображенията с довод за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита направените от касатора искания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 20 от 31.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 342/ 2012 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 49 от 16.11.2012 г. по н.о.х.д. № 569/ 2012 г., по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателна колегия, с която подсъдимият И. Г. П. бил признат за виновен в това, че на 17.11.2011 год. в с.С., област П., се опитал умишлено да умъртви повече от едно лице: умишлено умъртвил А. А. Т. и се опитал умишлено да умъртви Х. Н. Ж., но опитът останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр . с чл. 115, във вр. с чл. 18 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 59 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение ”задържане под стража”, считано от 18.11.2011 г. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Възражението за неправилно приложен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК е неоснователно. Р. убийство разкрива всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр . с чл. 115, във вр. с чл. 18 от НК. Не намира доказателствена подкрепа възражението в касационната жалба, че убийството на А. Т. е извършено при условията на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК, тъй като подобно психично състояние у дееца не е установено по делото. Неприемливо е и възражението, изказано пред касационната инстанция, че убийството на Т. е резултат на превишаване пределите на неизбежна отбрана. Подсъдимият П. не може да се ползва от института по чл. 12 от НК или да претендира преквалификация на деянието по чл. 119 от НК, тъй като сам е бил нападател. Той е разбил заключената входна врата на жилището и държейки нож (ненамерен по делото, изхвърлен от дееца) пряко се насочил към седналия на леглото пострадал, като му причинил две прорезни рани по лявата ръка (защитни за убития) и смъртоносно нараняване отпред на гърдите с разрязване на четвърто дясно ребро, дясното предсърдие и възходящата аорта. Тези факти, разкрити по делото, не подкрепят направеното възражение, че подсъдимият бил нападнат от жертвата със стол, който по-късно при огледа бил намерен върху падналия на пода в стаята труп на пострадалия. Опитът за убийство на свид. Х. Ж. бил осъществен веднага след първото убийство, като деецът застигнал навън пострадалата, избягала от къщата, стиснал я за шията и нанесъл с ножа прободно-порезно нараняване в областта на гръдната кост с проникване в гръдната кухина, нараняване на левия бял дроб, с причиняване на хемоторакс и хеморагичен шок. Само навременната специализирана медицинска помощ предотвратила настъпването на нейната смърт. Поведението на подсъдимия П. ярко демонстрира прекия умисъл към лишаване от живот на пострадалата, а не към телесното й нараняване. Субективната страна на деянието убедително е изведена от поведението на подсъдимия, от вида на оръдието на престъплението, годно да причини смърт и от мястото на нанасяне на опасното увреждане, засегнало правилното функциониране на жизненоважни органи. Налице е опит към убийството на свид. Ж., което в съчетание с предходното поведение на дееца по лишаване от живот на пострадалия Т. разкрива признаците на опит към убийство на две лица по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. трето от НК. Твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата също е неоснователно. То е неконкретизирано и липсват обстоятелствени съображения в негова подкрепа. При разглеждане на делото и двете съдебни инстанции са изложили изчерпателни изводи по приобщените доказателствени източници. Районният съд подробно е обсъдил всички доказателствени средства и е направил съвкупна преценка за разкритите чрез тях факти. Доказателственият анализ изцяло е бил възприет от въззивната инстанция, без да е било необходимо изцяло да го повтаря. Обемът от доказателства е достатъчен да изгради категорични изводи за осъщественото от подсъдимия И. П. престъпление. Показанията на свидетелите Х. Ж., очевидец на събитията, на Г. А., Н. Р. и части от обясненията на подсъдимия правилно са били възприети според точния им смисъл, като изложените от тях факти и обстоятелства са подкрепени в своето доказателствено и логично единство от резултатите от проведените експертни проучвания и оглед на местопрестъплението. Спазени са прогласените в чл. 13 и чл. 14 от НПК принципни начала за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Не се откриват процесуални нарушения, свързани с доказателствения анализ. Действителната фактическа обстановка не е изопачена и съответства на фактите, приети за установени по делото. Изследвани са широк кръг от въпроси, част от които не касаят целите на наказателното производство. Отхвърлените с недоверие части от обясненията на подсъд. П. са обосновани с убедителни и аргументирани съображения, изведени от липсата на обективни медицински находки там, където той твърди, че е понесъл удар със стол от пострадалия А. Т., от констатираните противоречия с показанията на очевидеца, че деецът е носел нож още с влизането си и досежно мястото на нараняване на свид. Ж.. Не е допусната от предходните съдебни състави явна несправедливост на наказанието, поради което и възражението за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не може да бъде споделено. При определяне на вида и размера на наказанието съдилищата правилно отчели всички индивидуализиращи предпоставки, като макар и в превес смекчаващите отговорността обстоятелства не разкриват нуждата от приложение на института по чл. 55 от НК. Затова и правилно наказанието е наложено по общия ред на чл. 54 от НК, а срокът за изпълнение на лишаването от свобода е определен към минималния законов размер. Изложените в жалбата на подсъдимия И. Г. П. искания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното въззивно съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 31.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 342/ 2012 г. на Великотърновски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.