1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 238 [населено място], 20.04.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1189 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Л. П. Ц. обжалва решение № 45 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 3193/2020 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение № 3669 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 2003/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател иск, на основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, вследствие извършени от Ц. фактически действия по управление на „Осъм“ АД за периода м. 01.2008 г. до м. 11.2008 г., като неоснователен. Освен това, с обжалваното решение е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която горепосоченият иск е отхвърлен за разликата над 5 100 лв. до 17 600 лв., като погасен по давност, а за разликата над 17 600 лв. до пълния предявен размер от 41 048,30 лв. с изключение на 7 264,15 лв (т.е. до размер от 33 784,15 лв)като неоснователен. Жалбоподателят моли да се отмени изцяло въззивното решение и да бъде уважен предявеният от него иск в пълен размер. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният състав неправилно е определил, че между страните е имало сключен валиден договор за поръчка за управление и представителство на ответника в СД на „Осъм“ АД, по силата на което, според въззивната инстанция, жалбоподателят е нямал право да иска обезщетение за неоснователно обогатяване на ответното дружество за негова сметка. Твърди се, че жалбоподателят е престирал труд без договор, който факт е изрично признат и потвърден от ответника, но не е взет предвид от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Кои са предпоставките за възникване на облигационно правоотношение между две страни при сключване на неформален договор за поръчка по ЗЗД при липса на подписан договор в писмена форма? 2.Достатъчно основание ли е едностранното възлагане на работа за възникване на облигационно правоотношение между възложителя и довереника? 3.Необходимо ли е конкретно манифестиране на съгласие за приемане на възлагането на конкретна работа по договор за поръчка при сключването на неформален договор за възникване на облигационно правоотношение между страните? Твърди се противоречие с решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 239 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 7200/2014 г. на ВКС, IV гр.о. Ответникът „Група технология на металите – А. Б. Холдинг“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 28.01.2021 г. Касационната жалба е от 04.03.2021 г. /п.к.: 01.03.2021 г./. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. С обжалваното решение Софийски апелативен съд, след като е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца и с въззивна жалба от ответника срещу решението на първоинстанционния съд, е отменил решението в частта, с което е бил осъден „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД да заплати на Л. П. Ц. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5100 лв, представляваща кондикционно вземане за неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по управление на „Осъм“ АД за периода от м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г. и е отхвърлил иска, а е потвърдил решението, в частта, с която искът на на Л. Ц. срещу „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е отхвърлен за разликата над 5 100 лв до 17 600 лв, като погасен по давност, а за разликата над 17 600 лв до обжалваната част от 41 048,30 лв – 7264,15 лв, като неоснователен, както и е присъдил разноски. За да постанови този извод въззивният съд приема, че искът на Л. Ц. е основан на неоснователно обогатяване, извършени фактически действия по управление на „Осъм“ АД като представител на „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, управляващ „Осъм“ АД, като ответникът не бил платил сума, съответно я е спестил и по този начин се е обогатил, а ищецът не е получил възнаграждение и се е обеднил. Така е определена правната квалификация на спорното право на основание чл. 59 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че между „Осъм“ АД и Л. Ц. е имало сключен договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г, за срок от три години. Прието е, че от 15.11.2007 г. е взето решение „Осъм“ АД да бъде управлявано при едностепенна система на управление на акционерното дружество, в замяна на двустепенна система на управление. На 15.11.2007 г. бил избран „Група технология на металите А. Б. холдинг“ АД за изпълнителен директор на съвета на директорите и представляващ „Осъм“ АД чрез представител Л. Ц., като избраният председател на СД е овластен да сключи договор за възлагане на управлението. На 24.11.2008 г. дружеството „Група технология на металите - А. Б. холдинг“ АД било оттеглило овластяването на ищеца Л. Ц. във връзка с участието на дружеството като представител и член на съвета на директорите на „Осъм“ АД. Прието е, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1292/09 г. , потвърдено с решение по гр.д. 329/11 г. на ОС Ловеч, с което Л. Ц. е осъден да заплати на „Осъм“ АД сумата от 5 000 лв, частичен иск от 25 184,15 лв, платени като недължимо възнаграждение за периода от м. 01-09.2008 г., както и други суми. Съдът бил приел, че Ц. фактически е осъществявал действия по управление на „Осъм“ АД , но като представител на член на СД, а не като член на орган на управление. Прието е, че с решение по гр.д. 7427/12 г. на РС-. П., били уважени претенциите на „Осъм“ АД против Л. Ц. в пълен размер. Освен това е прието, че с решение по гр.д. 705/09 г. на РС – Ловеч, потвърдено с решение по гр.д. 382/11 г. на Окръжен съд - Ловеч били отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Осъм“ АД за заплащане на възнаграждение за м. 10 и м. 11.2008 г., като е прието, че няма сключен договор между страните за възлагане управлението на Л. Ц., както и писмен договор, пораждащ мандатно правоотношение. Също така е отхвърлен предявеният в това производство обратен иск от Л. Ц. против „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД за заплащане възнаграждение за м. 10 - м. 11.2008 като съдът бил отхвърлил тези искове поради липса на договорни отношения между страните. Освен това е прието, че с решение по гр.д. 10758/13 г., СРС, са отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Група технология на металите – АнгелБалевски холдинг“ АД, искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие въвеждането му в заблуждение относно условията, при които ще полага труд като съдът бил квалифицирал исковете по чл. 49 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че по отношение на спорното право, предмет на разглежданото дело, с предходните решения между страните не е формирана сила на пресъдено нещо, т.е. липсва сила на пресъдено нещо и искът е допустим. С оглед посочените за приети от въззивния съд факти, въззивният съд е направил извод, че управлението на „Осъм“ АД се осъществявало по уговорка между представител на „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД (изпълнителен член на СД на „Осъм“ АД) и ищеца Л. Ц.. Прието е, че като член на съвета на директорите на „Осъм“ АД и изпълнителен член дружеството „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е овластил Л. Ц. като представител по чл. 234, ал. 1 от ТЗ да представлява дружеството именно като изпълнителен член и в този смисъл да управлява „Осъм“ АД. Прието е, че това овластяване представлява договор, който не е формален и следва да се приеме, че е наименован договор със съдържание съгласно чл. 280 от ЗЗД . „Недоказването му не означавало, че такъв договор не е имало.“ Осъществяването на функции по управление на „Осъм“ АД ( чийто изпълнител член на СД бил ответното дружество) от ищеца, се дължало на възлагането на тези функции от ответника на ищеца. В протоколите и решенията на ОС на акционерите на „Осъм“ АД и СД на „Осъм“ АД, Л. Ц. бил разглеждан като представител на ответника. Възлагането на упражняване на функции по управление не можело да е фактическо действие, а било правна сделка, дори неформална. От характера на извършваната дейност като наличие на управление, въззивният съд е направил извод, че задължително е налице договор между страните. Дали в това правоотношение следвало да се включи и възмездност, заплащане на възнаграждение, според въззивния съд следвало да се доказва в съответния процес. Установеното наличие на договорно правоотношение според въззивния съд изключвало възможността за неоснователно обогатяване. Отхвърлянето на иска по гр.д. 705/09 г. за заплащане на възнаграждение на договорно основание не правел иска за неоснователно обогатяване основателен. Прието е, че няма данни защо искът е отхвърлен, но в рамките на това гражданско дело следвало да се твърди и доказва договаряне на възнаграждение като представител на „Осъм“ АД. Отхвърлянето на иска за заплащане на възнаграждение по възлагане права на ответника в „Осъм“ АД на договорно основание, обуславяло извод, че неплащането на възнаграждение не водело до неоснователно обогатяване. Възнаграждението не било елемент от фактическия състав на мандатното правоотношение. Отхвърлянето на иска на едно основание не налагало извод за наличие на основание по чл. 59 ЗЗД, така както било разяснено в т. 10 на ППВС 1/79 г. Допускането на касационно обжалване се извършва на основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не установи наличие на основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Няма данни по делото, от които да се направи извод, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. По отношение на соченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че съгласно утвърдената практика на ВКС, това основание е налице когато от самия акт на съда, без същинска проверка, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК по реда на чл. 290 от ГПК, може да се установи неправилност на съдебното решение. Трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК приема, че такава неправилност може да се установи от мотивите на обжалвания акт, ако въззивният съд е осъществил грубо нарушение на материалния закон, приложил е несъществуваща правна норма или в обратния й смисъл или отменена правна норма или има особено съществено нарушение на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите, водещи до необоснованост на съдебното решение или особено съществено процесуално нарушение, обосноваващо неправилност на обжалвания акт. По настоящето дело, въззивният съд на първо място, приема, че с решение по т.д. 705 /09 г. по описа на РС – Ловеч бил отхвърлен искът на Л. Ц. срещу „Осъм“ АД за заплащане на договорно възнаграждение, с което е отрекъл наличието на сключен договор за управление между това дружество и Л. Ц., както и е прието, че липсва договор между „Г. А. Б. холдинг“ ЕАД и Л. Ц. и поради това е отхвърлен искът за заплащане на договорно възнаграждение и срещу този ответник „Г. А. Б. холдинг“ ЕАД. Едновременно с това, въззивният съд приема, че управлението на търговско дружество означава винаги наличие на мандатно правоотношение, независимо от липсата на доказване на това правоотношение. Приел е, че вписването в протоколите на съвета на директорите на „Осъм“ АД на Л. Ц. като представител на „Г. А. Б. холдинг“ ЕАД означава наличие на мандатно правоотношение, а възмездността следвало да се установи в съответния процес. Настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие в мотивите. На първо място е прието, че с влязло в сила съдебно решение е отречено наличие на мандатно правоотношение между Л. Ц. и „Осъм“ АД, както и мандатно правоотношение между Л. Ц. и „Г. А. Б. холдинг“ АД. На второ място е прието, че твърдението за уговорка между Л. Ц. и „Г. А. Б. холдинг“ АД означава наличие на договор. Това, че не бил доказан такъв договор в процеса, не означавало, че не може да се установи съществуването му. Едновременно с това е прието, че е налице договор между страните, Л. Ц. да бъде представител в СД на „Осъм“ АД, като представлява изпълнителния член „Г. А. Б. холдинг“ АД. Осъщественото фактическо управление означавало осъществяване на мандатно правоотношение. Така въззивният съд е приел, че при наличие на договорно правоотношение, не може да е налице неоснователно обогатяване. С оглед посоченото по-горе настоящият съдебен състав приема, че е прието недоказване на договор, който може да съществува, са мотиви, които не изясняват какъв факт приема за осъществен въззивният съд, което води до явна необоснованост на решението. Едновременно с това, въззивният съд макар и да посочва, какво е установено с влязло в сила съдебно решение между страните, с което е отречено съществуването на договорно правоотношение, между страните по настоящето дело, с отхвърляне на иска от Л. Ц. срещу „Г. А. Б. холдинг“ АД, приема, че не може да не съществува договор, тъй като възлагането на управлението и осъщественото представителство винаги представляват мандатно правоотношение. Поради това, че се приема едновременно наличие на влязло в сила съдебно решение между страните за отричане съществуването на договор за процесния период и наличие на договор, настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие в мотивите, изложени от въззивния съд. Наличието на тези мотиви, не дават възможност между страните да бъде изяснено дали съдът приема недоказано съществуване на договор или е прието установено съществуване на неформален договор. Освен това, при наличие влязло в сила съдебно решение, задължително на основание чл. 297 от ГПК и за страните, и за съда и провеждащо правноустановително действие между страните, на основание чл. 298 , ал. 1 от ГПК, въззивният съд не зачита, че с това съдебно решение между страните е установено, че липсва договор за възлагане на управление и договор за поръчка. Със съдебното решение е изключено основанието, на което ищецът се е позовал в предходен процес, поради това в новия процес между страните, не може да се приеме съществуването на това основание между тях, поради формираната сила на пресъдено нещо. Така въззивният съд е допуснал от една страна противоречие в мотивите, от друга е постановил крайния си извод в противоречие с чл. 298 от ГПК, което води до необоснованост на съдебното решение, установена само от обжалвания акт. А това осъществява предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане касационно обжалване очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение. Ще следва изцяло да се допусне до касационно обжалване въззивното решение, тъй като от определяне наличието на основанието зависи разглеждането на направените възражения от ответника. Поради наличие на очевидна необоснованост на съдебното решение, на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на решението в неговата цялост. Предвид посоченото основание, ще следва да се приеме, че не може да са осъществени основанията, обосновани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 19.01.2021 г. по гр.д. 3193/20 г. , по описа на Апелативен съд – София. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора в 1 седмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 675,68лв. по сметка на Върховния касационен съд. СЛЕД ВНАСЯНЕ на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРИ НЕВНАСЯНЕ на дължимата държавна такса, касационната жалба ще бъде върната, за което делото да се докладва. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: