Р Е Ш Е Н И Е № 360 София, 15 юли 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1667/2011 г. Производството е по глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. С. П., чрез упълномощения от него за извънредното производство адвокат К. Д. от Бл АК, по реда на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 554/2010 година по описа на Благоевградския окръжен съд. В него, като предпоставка за допустимост на искането, са посочени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Молителят твърди, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон, както и това, че наложеното наказание е явно несправедливо. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон, твърдението е, че осъденият не е осъществил елементи от обективния състав на престъплението, за което е признат за виновен и осъден и оспорва авторството. По второто основание за допуснати съществени процесуални нарушения, доводите са свързани с нарушаване на принципите за разкриване на обективната истина по чл. 13 ал. 1 НПК и за изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14 ал. 1 НПК, както и разпоредбата на чл. 107 от НПК за реда по събирането и проверката на доказателствата. По третото основание, за явна несправедливост на наказанието, твърденията са, че при определяне на вида и размера на наказанието не са съобразени изискванията на чл. 36 от НК, както и за незаконосъобразен отказ да се приложи института на условното осъждане. Искането, въз основа на посочените твърдения е при условията на алтернативност - за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и оправдаване на осъдения П. от третата инстанция, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е престъпление или връщане на делото на въззивния съд, за ново разглеждане от друг състав. Третата алтернатива е за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и прилагане института на условното осъждане. Пред касационната инстанция осъденият Б. П. се явява лично и с упълномощения си защитник-адвокат К. Д. от Благоевградския АК. Последният поддържа искането за възобновяване на наказателното въззивно производство по изложените в нея съображения и искания. Подробни доводи е изложил в писмена защита. Акцентира на третата алтернатива от посочените по-горе, като допълва искането си за изменение на решението, с това за намаляване на наказанието под предвидения минимум, на основание чл. 55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, необсъдени от предходните инстанции – лекомисленото поведение на пострадалата В., както и продължителния срок, през който е продължило наказателното производство. Твърди се, че съдилищата не са отчели обстоятелството, че осъденият към момента на деянието е бил реабилитиран по право за предишното си осъждане. Гражданската ищца М. В. и нейната законна представителка – майка й – Д. В., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство поради отсъствие на касационни основания за това. В последната си дума осъденият заявява, че няма какво да добави към защитата на адвоката си, но не се признава за виновен. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е подадено в шестмесечния срок от влизане на въззивното решение в сила и е процесуално допустимо. По същество искането е неоснователно. С атакуваното въззивно решение № 72/16.03.2011 година, по в н о х д № 554/2010 година, състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил присъда № 3072/30.09.2010 година по н о х д № 717/2008 година, по описа на РС-град Гоце Делчев. С цитираната присъда молителят е бил признат за виновен в това, че на 27.10.2007 година в местността „Лозята” на [населено място], обл. Благоевград се е съвкупил с ненавършилата 18 години М. В., без нейно съгласие, като я принудил към това със сила – прест. по чл. 152 ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при общ първоначален режим. Осъден е да заплати обезщетение на пострадалата в размер на 14 000 лева, за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на причиненото непозволено увреждане. Осъден е да заплати съответната държавна такса и разноските по делото. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да прояви процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Тази теза не намира опора в доказателствата по делото. Въззивният състав е дал мотивиран отговор, защо не приема за основателни доказателствените искания на защитата на осъдения, направени за първи път в съдебното заседание на 18.02.2011 година. Разпитът на св. Л. наистина е бил изчерпателен, а относно разговорът на пострадалата с майка си по мобилния телефон на осъдения, това е обстоятелство което всъщност не се оспорва нито от П. нито от пострадалата В.. Точният час на разговора също не е от значение, с оглед безспорно установеното, а и осъденият признава обстоятелството, че пострадалата е била в колата му, че са минали по обиколен път и той е отбил колата в страни от пътя за около 10 минути. Неоснователна е и тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакувания съдебен акт, относно съставомерността на инкриминираното деяние. Въззивните доводи на защитата развити в пледоарията пред втората инстанция са се свеждали до необоснованост на фактическите положения, приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на решението. Достоверността на доказателствата сложени в основата на осъждането е преценена след систематично съпоставяне на показанията на пострадалата В. с останалите доказателстнва, надлежно събрани и проверени по правилата на чл. 107 НПК. Атакуваното решение, с което е отхвърлена една от алтернативните тези на защитата за несъставомерност на деянието, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Освен това, при проверката по делото се установи, че въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 314 НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда. По повод възражението на защитата пред тази и пред настоящата инстанция, относно настъпила реабилитация по право за миналите осъждания на молителя, видно от свидетелството му за съдимост, издадено на 15.05.2008 година, Б. П. е осъждан два пъти, но по едно и също дело с № 567/2003 година по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев. Първостепенният съд, след анализ на осъжданията правилно е приел, че с изтичането на изпитателния срок за общоопределеното наказание лишаване от свобода, е настъпила реабилитация по право. Поради това, изрично е отчел чистото съдебно минало на П. като смекчаващо отговорността обстоятелство. Изразените съображения в мотивите към присъдата, свързани със завишената степен на обществена опасност на деянието и отегчаващото обстоятелство, че пострадалата е навършила 14 годишна възраст само около месец преди инкриминираното деяние, съответстват на събраните доказателства по делото. Въззивният съд изрично се е занимал с въпроса за справедливостта на наказанието, при което е отчел данните от съдебно-психиатричната експертиза за наличие у пострадалата на „остро-стресово разстройство” и мотивирано е отказал да приложи чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, за определяне на размера на наказанието под предвидения в закона минимум. Поради изложеното, настоящият състав намира, че няма правно основание за възобновяване на въззивното наказателно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 554/2010 година по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: