Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 15 януари 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 711 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. Й., депозирана чрез защитата, срещу решение на Военно-апелативния съд № 3 от 4.05.2020, по ВНОХД № 1/20, с което е потвърдена присъда на Сливенски военен съд, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че през пролетта на 2008 г / след 15.04.2008 г / във Военно формирование /номер/, [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи: картечен пистолет „марка”, фабричен № /номер/, и пушка „марка”, фабричен № /номер/, на обща стойност 32 940 лв, големи размери, собственост на Факултет „име”, [населено място], към НВУ „училище”, /населено място/, които владеел и пазел, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол, пазене и отчитане на финансови средства и стоково-материални ценности”, за срок от пет години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Неправилни са доказателствените изводи относно обстоятелствата, наложили предаването на оръжията за оксидация и връщането им обратно в М./. Не е взето предвид, че съвпадението на фабричните номера на оръжията, върнати от Н. Н., е създало увереност у подсъдимия, че са му предадени същите оръжия, които е предоставил за оксидация. Невярно е възприето от съда, че жалбоподателят е имал познания за оръжията и е бил в състояние да различи копията от оригинала. Неправилно е позоваването на Оценителната експертиза за стойността на оръжията, тъй като заключението е базирано на предположения. Не е съобразено, че жалбоподателят не е бил в състояние да забележи разликите между оръжията, които е предал за оксидация, и тези, които е получил обратно. Допуснато е нарушение на правото на защита на подсъдимия с отказа на съда да допусне нова оценителна експертиза. Не е взето предвид, че св. П. е посещавал М. и преди намирането на оръжията в дома на починалия Н. Н., но тогава не е забелязал различието във вида на експонатите, за които е дал показания. Материалният закон е приложен неправилно. Деянието е несъставомерно по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а съставлява дисциплинарно нарушение, поради което спрямо жалбоподателя не следва да бъде реализирана наказателна отговорност. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят и неговият защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато. Неоснователно е възражението относно неправилност на изведените доказателствени изводи, касаещи обстоятелствата, при които инкриминираните оръжия са предадени на Н. Н., както и тези относно връщането на копията и поставянето им на мястото на оригиналите. Тези обстоятелства са изяснени, въз основа на вярна интерпретация на гласните доказателствени източници, изводими от показанията на св. И., св. Л., св. Р., св. Й., св. Н., св. Е., св. П., оценени в контекста на експертните изводи относно характеристиките на музейните експонати и тяхната стойност, писмените доказателства и веществените такива. В обясненията си подсъдимият е признал, че е предоставил процесните оръжия на Н. Н., но е заявил, че е сторил това с цел тяхната оксидация, а след връщането им, не е забелязал, че са му предадени копия на оригиналите. Верен е изводът на съда, че тази версия не може да бъде кредитирана, тъй като категорично е опровергана от събраната доказателствена съвкупност. Установено е, че подсъдимият е офицер от Българската армия, с чин „полковник”, с добри познания в областта на въоръжението и особено, в областта на историческото оръжие. След пенсионирането си през 2000 г е работил като „Уредник на музей” и „Домакин на музей”. През пролетта на 2008 г, без да изпълни задължителната процедура по изнасяне на експонати от М., предал на Н. Н., частен колекционер на оръжия, инкриминираните пушка и картечен пистолет, а Н. ги зачислил в личната си колекция. За стореното станало известно шест години по-късно, когато в дома на Н. Н., починал през пролетта на 2014 г, е проведено претърсване и изземване, при което са намерени предадените му от подсъдимия пушка и картечен пистолет. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е бил в състояние да различи върнатите му от Н. Н. оръжия, при положение, че различието е било очевидно, а именно: върнатите оръжия са копие на оригинала, сглобени са от оръжейни единици от същия производител, но с различна модификация, в лошо техническо състояние, негодни да бъдат ползвани по предназначение. Установено е, че предоставените на М. експонати са исторически оръжия, със запазена годност, в добро техническо състояние, докато върнатите от Н. Н. очевидно са се различавали от тях, което е създавало обективна възможност за жалбоподателя да възприеме, че липсва идентичност между предадените от него оръжия и тези, които са му върнати. Неоснователно се сочи, че наличието на съвпадение в номерата на оръжията е създало заблуждение у подсъдимия, че е получил обратно същите оръжия. Правилно е позоваването на Съдебно-балистичната експертиза, че върху върнатите от Н. Н. оръжия не е имало заводски номера, а единствено ръчно вбити такива, което не би могло да убегне от вниманието на военен специалист. Експертът е посочил, че металните части на копията са оцветени в нехарактерно синьо-лилаво, съдържат петна и следи от шлифоване, липсват фабрично вбити надписи за модел, година на производство, калибър, марка, не е налична бойна игла, деформиран е каналът на пълнителя, пренабитите номера са видимо неавтентични. На следващо място, към оригиналите е имало висок колекционерски интерес, докато копията са сглобени от части на други оръжия, не са годни да бъдат ползвани по предназначение и не представляват колекционерски интерес. Освен това, установено е, по експертен път, че оригиналите не са имали нужда от оксидация, което опровергава тезата на подсъдимия, че с такава цел ги е предал на Н. Н.. Вещите лица са разяснили, че при липса на необходимост от оксидация, всякаква интервенция върху външния вид на оръжието води до намаляване на стойността му, поради което промяна на външния вид на оръжието се предприема само при доказана необходимост. От друга страна, правилно не е дадена вяра на заявеното от подсъдимия, че е искал да „помогне”, като безплатно бъдат оксидирани оръжията, тъй като е установено, че този химичен процес се извършва само от определени специалисти, сред които Н. Н. не е фигурирал. На следващо място, вярно са интерпретирани показанията на св. П., възприел състоянието на подменените оръжия, когато е извършил проверка в М., възложена му от Окръжна прокуратура, Русе. Защитата изтъква, че този свидетел е посещавал М. преди момента на възлагане на служебната му задача, но тогава не е констатирал лошото състояние на инкриминираните оръжия. Този довод обаче не може да бъде споделен, тъй като в показанията на свидетеля липсва изявление, че е посещавал М. и е разглеждал експонатите преди да му бъде поставена служебната задача. На следващо място, неоснователно се възразява срещу процесуалната издържаност на Съдебно-оценителните експертизи, кредитирани от съда. Експертните становища са изготвени в съответствие с процесуалните изисквания, поради което не е имало пречка същите да бъдат ползвани при решаване на делото. Вещото лице е разяснило, че в оръжейните магазини се продават само съвременни оръжия, а регламентиран пазар на историческо оръжие у нас няма, което е наложило да бъдат ползвани данни от световно известни американски фирми, търгуващи регламентирано с такова оръжие. Експертът е посочил, че инкриминираните оръжия са с висока парична стойност и са предмет на засилен колекционерски интерес. Поради възникнало съмнение в точността на изчислението на паричната равностойност в лева съдът е допуснал Допълнителна оценителна експертиза, дала заключение при съобразяване най-ниският курс на БНБ на лева спрямо американския долар и английската лира. По този начин е определена средната пазарна цена на оръжията, към момента на деянието, който процесуален подход е съобразен с изискванията на НПК. Неоснователно е възражението, че правото на защита е накърнено с отказа на съда да допусне нова експертиза. Това е така, защото не всеки отказ на съда да уважи доказателствено искане на защитата обуславя нарушение на правото на защита. Нарушение би имало, ако в резултат от отказа да се уважи искането, обективната истина по делото е останала неразкрита. В случая, релевантните факти са изяснени от приложените доказателствени източници, поради което не е възникнала процесуална необходимост от изслушване на нова експертиза, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице, поради което не се налага въззивният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, каквато правна квалификация е приета, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде споделен аргумента, че липсва обсебване, а е налице дисциплинарно нарушение, поради следното: Подсъдимият е офицер от Българската армия, запознат с историческата стойност на оръжията и с тяхната значимост сред любителите-колекционери. Той е съзнавал, че изложените в М. експонати са с висока историческа, колекционерска и парична стойност. Когато към тях е бил проявен интерес, от страна на частния колекционер Н. Н., е решил да му „направи услуга”, като му предаде оригинални ценни и годни оръжия, които да подмени с други, приличащи на тях, за да не бъде установена подмяната. Като „уредник на М.” той е имал достъп до оръжията, те са били в негово владение и той е имал задължение да ги пази. Изпълнявайки „услугата” на Н., той се е разпоредил с процесните оръжия. Деянието съставлява обсебване в големи размери, предвид паричната стойност на оръжието, което квалифицира деянието по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Хипотезата на дисциплинарно нарушение би била мислима, но при други релевантни факти, а именно: Ако деецът действително е предал оръжието за оксидация на друго лице, без разрешение на собственика, и след това същото оръжие бъде върнато, без деформации и засягане на техническото му състояние. Тогава, ако впоследствие бъде установено, че деецът е нарушил реда за изваждане на експонат от М., но впоследствие експонатът е върнат в същото / или по-добро / състояние, деянието би било с по-ниска степен на обществена опасност и би могло да бъде квалифицирано като нарушение. Тази хипотеза обаче, в случая, не е налице, а извършеното съставлява престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за което законосъобразно е реализирана наказателната отговорност на жалбоподателя. Не може да бъде удовлетворено искането му за оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които не са налице. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Военно-апелативния съд № 3 от 4.05.2020 г, по ВНОХД № 1/20. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: