6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр.София, 22.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
при секретаря Ю. Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1568 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.06.2010г. по гр.д.№254/2010г. на Окръжен съд Пазарджик, с което са уважени предявени искове за сумата 5 846, 40 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 01.12.2003г. до 01.12.2004г. на основание чл.31, ал.2 ЗС и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, като са отхвърлени същите до пълните им размери.
С определение от 02.03.2011г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните при иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и по материалноправните въпроси за това следва ли де се държи сметка за това как е ползуван имота при определяне размерът на дължимото се обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, както и за началния, момент от който става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателката С. Н. М. поддържа, че с решението е неправилно, в частта му, с която е отхвърлен предявените от нея иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от нея иск.
Жалбоподателят [община] поддържа, че решението е неправилно в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Моли същото да бъде отменено като бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу нея искове.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като, прие следното:
С обжалваното решение съдът, като е отменил решение по гр.д.№436/2009г. на РС Велинград, е уважил предявения от С. Н. иск срещу [община] за сумата 5 846, 40 лева, представляваща обезщетение за ползуване на съсобствен имот за времето от 01.12.2003г. до 01.12.2004г. на основание чл.31, ал.2 ЗС, като го е отхвърлил до пълния размер от 6000лева и e отхвърлил предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3 510лева, за времето от 01.12.2008г. до 01.12.2008г., представляваща лихви за забава. Установено е по делото, че ищцата и общината са признати за съсобственици имот с влязло в сила решение от 14.06.2001г. по гр.д.№633/2001г. ОС Пазарджик при части - 2/3идеални части за първата и 1/3 идеална част за общината, тъй като е било прието за установено, че имотът е незаконно отнет от праводателя на ищцата през 1952г. и неговата реституция е настъпила по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Съдът е установил, че към настоящия момент имота е включен в п.ІІ-за училище, в кв.424 по плана на [населено място], като има и заповед №1592/2005г. на К. на [община], с която е одобрено попълването на кадастралния план с нов имот пл.№7696, с площ от 2729кв.м / съставен от имоти 2480,2481 е 2482/ по плана на [населено място] - при части 1/3идеални част за общината и 2/3 идеални части за ищцата. Установено е по делото, че на ищцата с влязло в сила решение и е присъдено обезщетение за това, че не е могла да ползува съсобствения имот за минал период - до 16.07.2003г., като исковата й молба по това дело е приета за покана и за вземането й по настоящето дело -16.11.1999г. Вземането й за процесния период е прието за основателно, тъй като имотът е ползван като училищен двор в [населено място], както и че не е погасено по давност с оглед разпоредбата на чл.111, ал.1, б.”в” ГПК, тъй като искова молба е подадена в съда на 02.12.2008г. Съдът, като е приел, между писменото поискване на обезщетение и поканата за заплащане на обезщетение има разлика, е направил извод, че не се дължи заплащане на лихви за минал период - до предявяване на настоящия иск, а размерът на обезщетението е определен от експертиза като равностойност на пазарния наем за непокрити площи, независимо, че е ползуван като двор на училище – “Четвърто основно училище “Г.Б.”.
По поставения при допускането процесуален въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 07.07.2010г. по гр.д.№231/2009г. на ВКС-ІVг.о,. а именно, че “Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения”. Това означава, че всяка страна – ищец, ответник, трето лице – помагач, заинтересуваната страна и др., която прави твърдение (довод в исковата молба или жалба, и възражение), следва по несъмнен начин, с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, да докаже това свое твърдение. В конкретния случай съдът в противоречие с практиката е приел, че ответникът по иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е този, който следва да докаже как се ползува имота. Възпрепятствуване би било налице, ако ищецът установи, че пречки за ползуване на имота са били създадени именно от другия съсобственик. Доказателства, посредством които да се установи осъществяването на подобни факти и обстоятелства по делото следва да се представят от ищеца, тъй като при липса на такива въззивният съд неправилно би приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС.
По материалноправния въпрос за началния, момент от който става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение настоящия състав намира, че съдът се е произнесъл в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 15.11.2010г. по гр.д.№478/2009г. на ВКС, и решение от 21.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. дело №4249/2008 г., с които е прието, че съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обезщетението се дължи от момента на получаване на писменото поискване. По естеството си то представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. Без значение е дали поканата е нарочна. Същата може да се съдържа и в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, като от този момент насетне се дължат и лихви за забава.
По въпроса за това следва ли де се държи сметка за това как е ползуван имота при определяне размерът на дължимото се обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС въззивният съд е дал отговор също в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в Тълкувателно решение № 129 от 30.VI.1986 г., ОСГК. В същата е прието, че съсобственик, който ползува лично съсобствена вещ дължи обезщетение на другия съсобственик, който е лишен от възможността да използва общата вещ, по реда на чл.31, ал.2 ЗС след писмено поискване, но размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът, който сам си служи с нея, на другия съсобственик, който е лишен от тази възможност, се определя като се държи сметка за начина на използване преди възникване на съсобствеността, състоянието на същия при възникване на съсобствеността и към момента, когато се търси обезщетение за ползата и др. Такова разрешение е дадено и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 11.01.2011г. по гр.д.№1385/2009т. ІІІ г.о. на ВКС и решение от12.04.2010г. по гр.д.№912/2009г. ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение - реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забраната/ чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право- правото на съсобственика да ползува своята част от имота. Прието е също така, че изискването за лично ползуване означава пряко, пряко, непосредствено служене с веща от съсобственика, което изключва възможността за осъществяване на такова използуване от трето лице.
При така дадените отговори на поставените въпроси настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваните му части. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
Съдът ще следва да вземе предвид факта, че за да бъде уважен иска по чл. 31 ал.2 ЗС, съсобственикът- ищец, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на съсобствен недвижим имот, поради използването от страна на съсобственика- ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, респ. както е и в настоящия случай - по-голяма от тази, определена от съда с решение по чл. 97, ал., ГПК/отм./, следва да установи не само факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния недвижим имот, а и че е лишен от възможност да ползува имота съобразно неговото предназначение. С оглед на обстоятелството, че имотът представлява училищен двор следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.14, ал.6 от Закона за общинската собственост, според която с решение на общинския съвет имоти на общината могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и социални дейности за задоволяване на съответните нужди на населението, както и на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредба по чл.8, ал.2 от същия закон, като въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице, при наличие на какъвто договор с училището не би била налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС.
Съдът, като съобрази тези разпоредби, относими към начина на ползуване на съсобствения имот като “училищен двор” както преди възникване на съсобствеността, така и след това, ще следва да прецени основателността на предявения иск като вземе предвид, че обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС е имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува не само според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността, а и според нейното предназначение.
Доколкото искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване, настоящият състав приема, че в частта, с която предявеният по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД иск е отхвърлен постановеното решение също следва да бъде отменено, като при новото разглеждане на делото съдът ще се произнесе по същия с оглед изхода по основания спор и с оглед направеното възражение за погасявене на вземането по давност.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 03.06.2010г. по гр.д.№254/2010г. на Окръжен съд Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|