О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48 Гр. София, 01 юни 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 241/20 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – гр. Казанлък и Районен съд – гр. Стара Загора, по повод образувано н. о. х. д. № 227/2020 г., по описа на РС – гр. Казанлък. Наказателното дело е образувано по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Стара Загора срещу подсъдимата Т. П. Б., с който същата е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК относно това, че в периода от средата на месец януари 2017 г. до 22.06.2017 г., в градовете /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/, [населено място] и отново в [населено място], при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у шест лица /подробно индивидуализирани в обвинителния акт/ и с това им причинила имотна вреда, в общ размер 3 635,00 лв. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура сочи, че последните деяния от продължаваното престъпление са извършени на територията на [населено място], поради което компетентен да разгледа и реши делото е РС – гр. Казанлък. Първоначално делото е било образувано като н.о.х.д. № 25/2020 г., по описа на РС – гр. Стара Загора, по описания по-горе обвинителен акт срещу подсъдимата Б.. С протоколно определение от 26.02.2020 г., по същото дело съдебното производство пред РС – гр. Стара Загора е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на РС – гр. Казанлък, по съображения, че последните деяния от продължаваното престъпление, за което се води делото са извършени на територията на [населено място], поради което и на осн. чл.36, ал.1 от НПК местно компетентен да разгледа делото е РС – гр. Казанлък, в чийто район е довършено престъплението. След изпращането на делото пред РС – гр. Казанлък е било образувано н. о. х. д. № 227/2020 г., по описа на същия съд. С разпореждане № 308/10.03.2020 г., съдията - докладчик по делото е прекратил съдебното производство по същото, като е намерил, че в случая е налице хипотезата на чл. 43, т.1 от НПК / много от свидетелите и страна по делото живеят на територията на друг съд, РС-гр. Стара Загора или в близост до него / и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС по реда на чл.44 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на свидетелите по делото, които са посочени в приложението към внесения обвинителен акт / трима свидетели и шест с качеството на пострадали лица/ намери, че три от тях живеят на територията на [населено място], двама живеят на територията на [населено място], един свидетел в [населено място], , един в [населено място], [община], и един свидетел в [населено място]. Свидетелят П. е с адрес за призоваване [населено място], , като към момента на провеждане на разпита от досъдебното производство е бил задържан в Затвора– гр. Стара Загора.Подсъдимата Б. е с адрес за призоваване [населено място], . При тези фактически данни, ВКС намери, че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпраща за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд-гр. Стара Загора, както е посочил съдията-докладчик в разпореждането си, а следва да се върне обратно за разглеждане от РС – гр. Казанлък. В разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК е предоставена процесуална възможност, по решение на касационната инстанция, независимо от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на този съд. Настоящият казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като независимо, че подсъдимата и свидетелите по делото / с изключение на един свидетел / живеят извън района на [населено място], а четирима от общо девет свидетели живеят на територията на [населено място] и в област /населено място/, свидетелите, посочени от обвинението са с различно местоживеене на територията на цялата страна. Законовото изискване за промяна на местната подсъдност е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на конкретен друг съд, който е ясно определен и не дава възможност за алтернативна преценка за друг съдебен район, на територията на който също живеят много от свидетелите или обвиняемите. Недопустимо е промяната на местната подсъдност да се обвързва от съпоставка на броя на свидетелите, живущи в отделните съдебни райони, като се избере съдът, в който живеят най-голям брой свидетели, без да се отчита, че той не е единствената алтернатива. / в този смисъл определение №102 от 08.09.2015 г.на 2 НО, на ВКС по н.д. № 1143/2015 г./ За прецизност следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК като предпоставка за промяна на местната подсъдност е визиран само броя на свидетелите или обвиняемите, които живеят в конкретен съдебен район, като местоживеенето на защитниците се явява ирелевантно, поради което не може да бъде отчитано като фактор за промяна на подсъдността. В същата насока, като неотносимо за промяната на подсъдността, следва да се разглежда и местоживеенето на лицата, които във фазата на досъдебното производство са разпитани като свидетели, но прокурорът не е включил същите в приложението към обвинителния акт, поради което те нямат качеството на свидетели в съдебната фаза на процеса. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на РС-гр.Казанлък за разглеждане и решаване по същество. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА н. о. х. д. № 227/2020 г., на РС - гр. Казанлък за разглеждане и решаване. Препис от определението да се изпрати на РС – гр. Стара Загора за сведение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: